О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 417

гр. София, 26.07. 2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№129 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Бербечелов“ ЕООД срещу решение №1664 от 02.07.2018г. по т.д.№6162/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение №89 от 15.09.2017г. по т.д.№50/2017г. по описа на Окръжен съд- Враца. С първоинстанционното решение е уважен иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, като е прекратено търговското дружество „Бербечелов“ ЕООД, с. Софрониево, а ответникът е осъден да плати на ищеца „С. К“ ЕООД сумата 1 050.00 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено при нарушение на материалния закон и противоречие с доказателствата, което води до неправилност и необоснованост. Касаторът оспорва основния извод на съда, че е доказано налагането на запор върху дружествените дялове на длъжника М. Бербечелов, като поддържа възраженията си, че в ТР е вписан запор върху част от капитала, която не е уточнена и че е допусната грешка в ЕГН на длъжника. Излага доводи, че не се установява насочване на принудително изпълнение по образуваното срещу длъжника Бербечелов изпълнително дело по отношение на дружествените му дялове, като въззивният съд не е взел предвид и несъответствията между размера на вписания запор и размера на претенциите на взискателя „С. К“ ЕООД. Моли да бъде отменено решението на САС и да бъде отхвърлен предявеният иск.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че видно от доказателствата по делото процедурата по изпълнение върху дял от търговско дружество е незаконосъобразна, а и при извършването от ЧСИ на действията по вписване на запор последният е допуснал грешка, която е възпрепятствала длъжника да упражни правото си на жалба в законния срок. Заявява, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС в тълкувателни решения, тъй като съгласно т.1 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба. Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Намира, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът „С. К“ ЕООД не депозира отговор на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „С. К“ ЕООД иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Бербечелов“ ЕООД, въззивният съдът приема, че вземанията на ищеца са установени с влязло в сила съдебно решение от 10.05.2016г. по т.д.№2995/2015г. на САС; образувано е изпълнително дело за тяхното принудително събиране; изпълнението е насочено срещу дяловете на длъжника М. Бербечелов в ответното дружество, като е наложен запор върху тях, вписан в ТР на 27.10.2014г.; налице е постановление на ЧСИ за овластяване на ищеца да предяви иск за прекратяване на ответното дружество. Решаващият съд излага мотиви, че с вписването на запора принудителното изпълнение е насочено срещу притежаваните от длъжника дружествени дялове, като други изпълнителни действия не са необходими, нито възможни. При изпълнение върху дружествен дял вземането може да бъде удовлетворено след прекратяването на дружеството и реалното приключване на ликвидацията с определяне на паричната сума, следваща се на длъжника под формата на ликвидационен дял. За неоснователни са счетени възраженията на ответника относно разликата между стойностите на дяловото участие на съдружника-длъжник и изпълняваното вземане, както и несъответствието между отразеният в ТР размер на изпълняваното вземане и присъдения с изпълнителния лист. Съдът излага аргументи, че тези факти са ирелевантни за основателността на иска по чл.517 ГПК, предвид безспорното установяване, че именно процесният запор е вписан в рамките на изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за овластяване по чл.517, ал.4 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не сочи кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът при постановяване на решението си е нарушил закона и задължителната практика на ВКС, тъй като от доказателствата по делото е видно, че процедурата по изпълнение върху дял от търговско дружество е незаконосъобразна, а и при извършването от ЧСИ на действията по вписване на запор последният е допуснал грешка, която е възпрепятствала длъжника да упражни правото си на жалба в законния срок, не съставляват въпроси, а оплаквания за допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1664 от 02.07.2018г. по т.д.№6162/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.