№ 615

София, 26.07. 2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д гр.д. № 934 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 158422 от 03.12.2018 г. от „Поделение за товарни превози – София“ към „Б. – Товарни превози“ ЕООД [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-София, против въззивно решение № 6621 от 25.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 13383/2017 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО, с което като е потвърдено решение от 10.07.2017 г., поправено с решение от 30.08.2017 г. по гр.д. № 69756/2016 г. по описа на СРС, 71 с-в, са уважени предявените от Г.Д.Г. от [населено място] срещу „Б. – Товарни превози“ ЕООД [населено място] - Поделение за товарни превози – София, искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Релевира касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, от значение за изхода на делото, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – когато поради възпрепятстване на правосъдието не може да бъде разпитан свидетел по делото, но като доказателство е приложен писмен документ, изходящ от същия свидетел, считат ли се за доказани фактите, за които е допуснат, но непроведен разпита, ако те се съдържат в писменото доказателство, както и необходимо ли е нарочно писмено искане за обяснение по реда на чл. 193 КТ, за да се докаже спазването на тази норма при положение, че пред работодателя са дадени писмени обяснения по всички нарушения, включени в уволнителната заповед.

Ответникът по касационната жалба Г.Д.Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Х. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със заповед № 205/26.10.16 г. на директора на ПТП-София при „Б.-Товарни превози” ЕООД, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” затова, че на 28.07.2016 г. срещу 29.07.2016 г. локомотивна бригада в състав Г.Д.Г., машинист и Р.П.И., помощник машинист е назначена да обслужва влакове в участъка на гара Драгоман-гара Д. ЖС, с час на явяване в ЕП София 16,32 ч. Локомотивната бригада е пристигнала с локомотив № 45188 в гара Д. ЖС в 22,15 ч., където им е възложено отвозването на влак № 48007 до България. В 04,32 ч. работното време на локомотивната бригада е изтекло преди влакът да е готов за пътуване и Г. Г. е поискал от дежурния диспечер, старши в направление „ОУП“, издаването на телеграма за удължаване на работното време. С телеграма № 431 е разрешено удължаването на работното време на локомотивната бригада със 120 минути до 06,32 ч. на 29.07.2016 г. Локомотивната бригада е продължила обслужването на влак № 48007, като в 05,46 ч. е пристигнала в гара Драгоман. След това локомотивната бригада е отвозила влак № 48007 до гара В., където е пристигнал в 07,18 ч., въпреки че са изтекли повече от 14 часа от започване на дежурството им. По време на престоя на влака за оформяне на документи и извършване на технически преглед към 04,30 ч. на 29.07.16 г. дежурният ТМВР А.М.Т. е решил да си тръгне по-рано от работа и е уведомил ищеца Г., че ще пътува с този влак до гара Драгоман. Г. е допуснал Т. в задната кабина на локомотив № 45188, без да му поиска документ за правокачване. Преди извършването на проба „А“ на влак № 48007 е забелязал Т. заедно с колегата му И.Г.Г. да товарят чували по вагоните на влака. След пристигането на влака в гара Драгоман в 05,46 ч. на 29.07.2016 г. Г. забелязал А. Т. да разтоварва черни чували от втория вагон от състава на влака. Впоследствие Т. е бил задържан от полицията. По случая със заловените на 29.07.2016 г. от органите на „Гранична полиция“ незаконно превозвани цигари във влак № 48007 е образувано досъдебно полицейско производство № 50/2016 г., наблюдавано от РП-гр.С.. Съдът е приел, че в оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е отразено, че Г. Г. не е уведомил органите на полицията, нито митническите органи и работодателя си за наличието на чували с неизвестно съдържание, които не са част от превозвания с оформена търговска документация товар, като с описаното той е извършил нарушение на чл.14, ал.1, вр. чл.13 от Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт; чл.187, т.5 КТ - неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда; чл.38 от ИТПС 505/13 Инструкция за работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, локомотивни в „Б.-Товарни превози“ ЕООД; чл.187, т.8 КТ; чл.187, т.10 КТ. В нея е посочено, че осъществените дисциплинарни нарушения съставляват основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ съгласно чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.190, ал.1, т.7 КТ. Заповедта е връчена на 28.10.2016 г. Приел е също така, че със становище рег.№ 9300-3818/29.08.2016 г. ръководителят на отдел „ППАР“ е уведомил директора на „ПТП-София“ при „Б.-Товарни превози“ ЕООД за извършени дисциплинарни нарушения от служители на поделението, вкл. и от ищеца. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на процедурата по чл.193, ал.1 КТ, тъй като субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от работника само за част от визираните в заповедта нарушения, а именно по чл.187, т.10 КТ, вр. чл.14, ал.1 и чл.13 от Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт, но не и по отношение на останалите, описани в заповедта нарушения, поради което е приел, че тази заповед се явява незаконосъобразна на формално основание. В тази връзка е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е извършил пълно доказване, че е спазил процедурата по искане на обяснения от работника по чл.193, ал.1 КТ по отношение на описаните в уволнителната заповед нарушения, като от текста на дадените обяснения от ищеца във връзка с дисциплинарното производство е приел, че същите касаят само вмененото му нарушение на Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт. Приел е също така, че представеното становище с рег.№ 9300-3818/29.08.2016 г. представлява частен документ, изготвен едностранно от работодателя и установяващ изгодни за него обстоятелства, поради което не се ползва с доказателствена сила, както и че въпреки предоставената му възможност ответникът не е ангажирал гласни доказателства за спазване на процедурата по чл.193, ал.1 КТ за изискване на обяснения за всички описани в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Освен това е приел, че не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че ищецът е допуснал твърдяното нарушение на чл.14, ал.1 и чл.13 от Наредба № 50 за работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари в железопътния транспорт, още повече, че от представената по делото длъжностна характеристика, на ищеца не са възложени правомощия във връзка със спазването на изискването за максимална продължителност на работното време, поради което е приел, че наложеното с оспорваната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ като незаконосъобразно подлежи на отмяна, като е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както е този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Това е така, тъй като за да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и/или да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Освен това въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. По наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване касаторът само твърди, че по поставените правни въпроси въззивният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, но нито се позовава на такава, нито я представя. Във формулираните от касатора правни въпроси в приложеното изложение, посочени по-горе, се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, но те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Така както са формулирани въпросите сочат на това, че в случая касаторът се домогва да получи различно правно разрешение относно незаконосъобразността на заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ като чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, поради неспазена процедура по чл. 193 КТ при провеждане на дисциплинарното производство. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания затова. За пълнота обаче следва да се подчертае, че по първия правен въпрос, свързан с приложението на чл. 180 ГПК относно доказателствената сила на частния документ е налице уеднаквена съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд, който е приел, че представеното по делото становище рег.№ 9300-3818/29.08.2016 г., с което ръководителят на отдел „ППАР“ е уведомил директора на „ПТП-София“ при „Б.-Товарни превози“ ЕООД за извършени дисциплинарни нарушения от служители на поделението, вкл. и от ищеца представлява частен документ, изготвен едностранно от работодателя и установяващ изгодни за него обстоятелства и тъй като не са представени други доказателства, чиято тежест е на работодателя, този документ в случая не се ползва с доказателствена сила. Вторият поставен правен въпрос, свързан с приложението на чл. 193 КТ, също не е решен от въззивния съд в противоречие с утвърдената съдебна практика, каквото е твърдението на касатора, а в съответствие с нея. Така, съгласно решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 698/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че съгласно чл. 193 КТ преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи релевантните обстоятелства – за кое поведение (действия или бездействия) на работника се искат обяснения, както и времето, през което работникът може да бъде изслушан или срокът, в който да представи писмените си обяснения. Работникът има право да даде обяснения и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата, срок да реализира правото си. Работникът не е длъжен да даде обяснения, той може да се въздържи. Затова задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената възможност, зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди връчването на заповедта, но не се възползвал. В случаите, при които работодателят не е поискал обяснения от работника за някои от дисциплинарните нарушения също е формирана с съдебна практика по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, намерила израз в решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 313/19.10.2012 г. по гр. дело № 42/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. По поставените правни въпроси не е налице и релевираното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 180 ГПК и на чл. 193 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение и не се нуждае от промяна.

При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски за касационното производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2019 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6621 от 25.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 13383/2017 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д ГО, по касационна жалба вх. № 158422 от 03.12.2018 г. от „Б. – Товарни превози“ ЕООД [населено място], „Поделение за товарни превози – София“.

ОСЪЖДА „Б. – Товарни превози“ ЕООД [населено място], „Поделение за товарни превози – София“ да заплати на Г.Д.Г. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 600 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: