№ 330

гр. София, 05.08.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 673/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „ПЕРУН-91“ ООД – гр. Разлог за изменение на определение № 525 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 673/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските.

Ответникът по молбата Я.С.Ч., чрез адв. Б. изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С определение № 525/26.06.2019 г. по гр. д. № 673/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 5156/15.11.2018 г. по гр. д. № 465/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Със същото определение е осъдено „ПЕРУН-91“ ООД, ЕИК 811160551, със седалище и адрес на управление гр. Разлог, ул. „Черна река“ № 84А да заплати на Я.С.Ч. сумата от 1 000 (хиляда) лева – разноски за касационното производство.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, но неоснователна.

Разноските са присъдени в производство по чл. 288 ГПК, по което страните не са били призовани в открито съдебно заседание и редът за размяна на книжата не осигурява възможност на страната да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка за разноските. Ето защо искането по чл. 78, ал. 5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.

Релевираното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК на противната страна, е неоснователно.

По силата на посочената разпоредба заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

В разглеждания случай ответникът по касационна жалба – Я.С.Ч. е договорил и заплатил адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Предметът на правна защита и съдействие е уговорен за „изготвяне и подписване на отговор на касационна жалба по гр. д. № 465/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград и процесуално представителство пред ВКС“. С оглед на така постигнатото съгласие в договора между клиент и адвокат размерът на възнаграждението се явява определен не само за извършена адвокатска услуга по „депозиране на отговор на касационната жалба с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване“, а и за уговореното процесуалното представителство на страната пред касационния съд – при разглеждане на касационната жалба.

Дължимото на ответника по касация възнаграждение за адвокатска услуга в исковото производство по настоящото дело не може да бъде уговорено под прага на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – т. е. за други неоценяеми искове (искът, предмет на делото е по чл. 124, ал. 5 ГПК) или сумата от 300 лв. В същото време, разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. установява, че в хипотезата на предоставена правна помощ, изразяваща се в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая възнаграждението на адвоката на страната следва да бъде определено с оглед на факта, че адвокатската помощ се оказва в касационно производство, поради което минималният му размер възлиза на 500 лв. и не обхваща договореното между адвоката и клиента процесуално представителство пред ВКС. Затова се налага, че обемът на уговорената адвокатска помощ по делото изисква определяне на по-висок от посочения минимален размер на дължимо възнаграждение – т. е. над сумата от 500 лв. По тези съображения уговореният и заплатен хонорар от страната (в размер на 1 000 лв.) се явява съобразен изцяло с действителната правна и фактическа сложност на делото и положеният труд от адвоката, който подробно и мотивирано в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е обосновал доводи и извел аргументи срещу основанията за допускане на касационно обжалване и в подкрепа на правилността на обжалваното въззивно решение. Пълномощникът на страната е анализирал обстойно фактологията на спора и е дал мотивиран отговор по всяко едно от оплакванията в касационната жалба, с което е обосновал правилността на въззивното решение и на възприетият в него извод за неоснователност на предявения установителен иск.

В обобщение, не са налице предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по – нисък размер от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника Ч. в касационното производство. Същото е в съответствие с правната и фактическата сложност на конкретното дело и не следва да бъде намалявано.

Изложеното характеризира молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна и налага оставянето й без уважение.

Воден от тези съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ПЕРУН-91“ ООД – гр. Разлог за изменение на определение № 525 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 673/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: