ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656

София, 05.08.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4293 по описа за 2018г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. К. и адвокат Н. Б.-А. като процесуални представители на Г.Д.К. и В.Я.К., и двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 29.ІІІ.2018г. по в.гр.д. № 24/2018г.

Ответницата по касационната жалба А.В.Й. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат И. М. е заела становище, че липсват твърдяните основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 29.ІІІ.2018г. БАС е оставил в сила решението на ОС Бургас от 09.ХІ.2017г. по гр.д. № 415/2017г., с което е уважен предявеният от А. В..Й. срещу Г. и В. К. иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните на 21.VІ.2005г. предварителен договор за продажба на апартамент в [населено място], съответно индивидуализиран, за 70000лв., присъдени са разноски, плащането на дължимия данък за придобиването на имота, държавна такса, нотариална такса, и е постановено вписването на възбрана върху имота до заплащането на местния данък.

Въз основа на преценка на единична и тройна графологични експертизи, тройна комплексна и съдебно-химична експертизи въззивният съд е приел за доказана автентичността на подписите на двамата ответници върху предварителния договор. Взето е предвид, че относно авторството на подписа на Г.К. заключенията на експертите – графолози са категорични и непротиворечиви. Изводът за авторството на подписа на В.К. съдът е мотивирал с това, че той се поддържа от мнозинството експерти, обоснован е аргументирано, отчитайки при сравнителното графично изследване съвпадението на общите и частни признаци на подписите й в обследвания документ с тези от образците, съобразявайки вариантността им, проявявяща се със степен на обработеност над средната; последното обстоятелство, защитната позиция на ответната страна, отричаща подписването на какъвто и да било предварителен договор, еднаквата химикална паста на двата подписа и доказаната автентичност на подписа на Г.К. обосновават малка вероятност на твърдяната от ответниците материална подправка на подписа на В.К.. Прието в тази връзка е и че е необоснована констатацията на далото особено мнение вещо лице – то се позовава на обективна невъзможност да изследва документа и с други физически методи в лабораторни условия и заявява категоричен извод за неавтентичност на подписа на К. само на база разлики със сравнителните образци в частните признаци, не и в общите, и същевременно е сигурен, че подписът на Г.К. е авторски. Според съда неприлагането на всички методи на изследване може да има за следствие само вероятни, а не и категорични изводи за наличие/липса на авторство, дискредитиращо становището на експерта. С оглед и разпоредбата на чл.154 ал.3 пр.първо ГПК отм. е заключено, че ответниците, чиято е тежестта, не са провели пълно и главно доказване на оспорването на истинността на документа.

Във връзка със спорния факт дали предварителният договор представлява единен документ или е бил подложен на материална подправка, като е изменено съдържанието му чрез подмяна на първата страница, съдът е взел предвид заключението на тройна комплексна експертиза, според което двете страници на договора са форматирани различно, което води до съмнение относно едновременното им /последователно/ отпечатване, но категоричен извод за подмяна на първата страница на договора не може да бъде направен с оглед еднаквостта на листите, тонера и принтера, използвани за съставянето му, доказаното му подписване от всички страни и като се има предвид, че защитната позиция на ответниците не сочи на съставянето на друг документ, който да са подписали, а ищцата да ги е разменила.

Спорът за датата на предварителния договор е приет от съда не като спор за истинност, защото документът е частен и обвързва създалите го страни, вкл. с датата на съставянето му, а само в контекста на домогванията на ответниците да отрекат възможността да са го подписали в посочения ден поради отсъствие от мястото на сделката. След установената автентичност на подписите разглеждането на спора е безпредметно. Въпреки това е направен и извод, че свидетелските показания за отсъствие на Калинови от [населено място] през целия ден на посочената в договора дата са напълно неубедителни, тъй като са общи, съдържат предположения и информация, заявена от ответниците.

С оглед автентичността на договора като неоснователно е оценено и възражението за недействителността му поради липса на съгласие на продавачите.

Прието е, че плащането на цената по договора е неотносимо към валидността му, а е от значение за условията, при които той би бил обявен за окончателен. Съдът е съобразил, че в частта, удостоверяваща получаването от продавачите на уговорената като цена сума /чл.1 ..... „продавачите продават на купувача следния недвижим имот ....... за сумата от 70000лв., която продавачите заявяват, че са получили напълно и в брой от купувача в деня на подписване на настоящия договор”/ предварителният договор има правно значение на разписка, доказваща изпълнението на задължението на купувачката за плащането й.

Като неоснователно е прието и възражението за нищожност поради липса на основание на предварителния договор. Като имащи фактическо, а не правно значение, защото законът счита за ирелевантни мотивите за сключването на сделка, щом тя е възмездна, са оценени обосноваващите възражението съображения – за липсата на нужда от допълнителни средства към 21.VІ.2005г., за финансовата стабилност на ответниците, за безсмислието на едновременната продажба на двата апартамента, след което оставали без жилище, за по-целесъобразното според тях поведение, ако синът им се нуждаел от средства, да продаде своя мезонет, за незнание за сделката, подкрепено с доказателства за извършени след посочената дата подобрения и скъпи ремонти в апартамента, предмет на бъдещата сделка, че нямали намерение да го продават, което подкрепят с доказателства, че отклонили други оферти за по-високи цени, че ищцата не разполагала с доказани средства да заплати общо 130000лв. за двата апартамента.

И възражението за нищожност на предварителния договор поради противоречие с добрите нрави, защото цената била изключително занижена, е прието за неоснователно. Уговорената цена 70000лв., макар да е по-ниска от средната пазарна /според единичната експертиза – 81500лв., а според тройната – 90600лв./, не сочи на увреждащо намерение на купувачката. Изводът е обоснован с приетите за установени обстоятелства, а именно: цената е платена авансово в деня на сключването на предварителния договор, преди сключването на окончателен и преди влизането на бъдещата купувачка във владение, договорът е сключен между хора, които са били роднини по сватовство, запазили добрите си отношения и след развода на ищцата с племенника на ответницата, която сама предложила на ищцата да й продаде жилищен имот в Б. с намерение ответниците да подпомогнат с пари сина си в Испания, по-късно продавачите размислили за цената на имотите и направили няколко срещи, защото искали още пари, разликата между договорената и посочената от вещите лица пазарна цена не е толкова драстична, че да обоснове нееквивалентност на престациите, нарушаваща нормалните рамки на свободата на договаряне в противоречие с морала, липса на твърдения и доказателства за състояние на ответниците към датата на договора, пречещо им да възприемат правилно действителността и да преценяват последиците от действията си – напротив, има доказателства за активното им участие в гражданския оборот чрез наемни правоотношения, възлагане на поръчки за ремонт на имота си, прехвърляне на идеални части от недвижим имот през 2003г., което изключва чрез процесното договаряне да са поставени в неравноправно или неизгодно положение, правещо правоотношението им с ищцата неморално до степен на нетърпимост.

Евентуално заявеното възражение за висяща недействителност поради липса на съгласие на съпругата, дадено в писмена форма, е прието за неустановено с оглед доказаното полагане на подписи и от двамата съпрузи, при което чл.22 ал.3 СК отм. е неприложим в случая.

В изложението на касаторите се сочи произнасяне от въззивния съд по осем въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

По първия и четвъртия поставени от касаторите въпроси „когато писмените договори се състоят от повече от един лист, страната, която го представя и се позовава на него, при оспорване носи ли тежестта да докаже, че съдържанието на неподписаните страници е част от съдържанието на договора, че се включват в съдържанието му” и „чия е тежестта за доказване на валидно сключен предварителен договор с твърдяно в исковата молба съдържание при оспорване, че отношенията между страните се регламентират от представения договор; че той се състои от два отделни листа, написани едностранно, от които подписан е само втория – той носи подписите на страните по делото, а всички съществени клаузи на договора са в неподписания едностранно изготвен първи лист при положение, че не е налице свързващ елемент между двата листа, чийто произход не е оспорен от страните” не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос то не се обосновава с определението на ВКС ІV ГО № 842/12.VІІ.2012г. по гр.д. № 678/2012г., тъй като с него ВКС се е произнесъл в производство по чл.288 ГПК и не е допуснал касационно обжалване /приемайки, че въззивният съд се е съобразил с установена практика, без да сочи конкретна такава, според която, когато писмените договори се състоят от повече от един лист, страната, която го представя и се позовава на него, при оспорване носи тежестта да докаже, че съдържанието на неподписаните листове е част от съдържанието на договора/, при което този акт не се включва в практиката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГТК с ТР № 2/2010г. А по четвъртия въпрос практика на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение да противоречи, не е посочена.

Не е налице и твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия и четвъртия въпроси. На първо място, твърдението е бланкетно, тъй като с релевираните в изложението съображения, че правилното решаване на спора било от значение за сигурността на българските граждани и на гражданите на ЕС, поради което разглеждането на делото от третата инстанция ще бъдело особено полезно, тъй като би развило законодателството и би допринесло за еднообразното тълкуване на закона, още повече че засягало аспекти на закона от широк обществен интерес, тъй като се оказвало, че срещу фалшификацията на подпис и подмяната на листи със съществените елементи от договор никой не бил застрахован, а съдбата на всички възрастни хора била в ръцете на графолозите, чиито заключения били в странно противоречие със заключенията на независимите техни колеги; че постановявайки решението при превратно тълкуване на доказателствата, игнорирайки част от тях и възприемайки като достоверни други, съдът приложил неточно закона, а точното прилагане на закона, отстраняването на различията в тълкуването на едни и същи разпоредби и постигането на единна, непротиворечива и последователна практика представлявали форми на развитие на правото, не се обосновава наличието на някоя от включващите се в него хипотези съобразно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Според тълкувателното решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От друга страна, даденото от въззивния съд разрешение на въпросите е в съответствие със съществуващата практика на ВКС, създадена с решенията по гр.д. № 4426/2014г. ІІІ ГО и по гр.д. № 554/2017г. ІV ГО. Според нея договорът е частен диспозитивен документ, задължителната, обвързваща и съда, сила на който съобразно чл.180 ГПК /чл.144 от отменения ГПК, приложим в настоящия случай/ се изразява само в това, че текстът му се счита за изявление на лицето, което го е подписало. Тази доказателствена сила може да се обори, като се докаже, че документът е неистински, защото не изхожда от лицето, сочено като подписало го, или защото текстът преди подписа е подправен – заличено е изцяло или е заменено съдържанието с друго или части от текста са заменени или подправени. Подправеното съдържание не може да бъде изявление на лицето, чийто е подписът в документа. И в двата случая при наведени такива твърдения е налице оспорване истинността на документа по смисъла на чл.193 ал.2 ГПК /чл.154 ал.1 от отменения ГПК/, с което се цели доказване на неавтентичността му, която зависи не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление. А тежестта за това по силата на чл.193 ал.3 изр. второ ГПК /чл.154 ал.3 изр. второ от отменения ГПК/ е на страната, която е оспорила подписания от нея документ, като са допустими всякакви доказателствени средства. В разглеждания случай е взето предвид, че възражението на ответниците е за неавтентичност на подписите им и на съдържанието на предварителния договор и в съответствие със закона и с практиката на ВКС е определено, че те носят тежестта за доказването й. Освен това, в закона не е предвидено изискване за подписване на всяка страница на частния документ.

По втория въпрос „при липсата на изрична уговорка, че предварителният договор служи като разписка за получаване на продажната цена, същият представлява ли доказателство за твърдяното от ищеца плащане” въззивният съд не е формирал извод, основан на преценка за значението на наличието/липсата в предварителния договор на изрична уговорка, че той ще служи и като разписка за получаването на цената. Отделно от това, със сочената практика на ВКС - решение по т.д. № 654/2010г. ІІ ТО - не се обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед разликата в уговорките относно плащането на цената, приети за установени в последното /при тълкуване на употребените в договора изрази „продажната цена ще се заплати” и ”купувачът заплаща на продавача”/ и в решението в настоящия случай.

Третият въпрос „може ли да се приеме, че предварителните продавачи са се съгласили с условията по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, ако тези условия са изписани едностранно на един лист от договора, на който липсват техни подписи, а тройната експертиза е дала становище, че двете страници от договора, разположени на два отделни листа, са форматирани различно и така договорът не е печатан като цял единен документ” е фактически, а не правен, само произнасянето по каквито законът предвижда като основание за допускане на касационно обжалване. Освен това по този въпрос не се сочи и практика на ВКС, обуславяща наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Петият поставен в изложението въпрос „следва ли да се кредитират констатациите в постановлението за прекратяване на досъдебно производство, когато последното е във връзка с процесния предварителен договор” също е фактически, а не правен, а и той е неотносим към резултата по спора по обжалваното решение, тъй като в него липсват изводи в тази насока.

Шестият въпрос „следва ли да се търси точната воля на страните по предварителния договор съобразно чл.20 ЗЗД” е бланкетен – не се сочи допуснато от въззивния съд нарушение на правилата за тълкуване на договора, което да е в противоречие със заявената практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 4605/2008г. ІV ГО, при което е невъзможна преценката от касационния съд за значението на въпроса за спора по делото.

Седмият въпрос „длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доказателствени искания и да обсъди в мотивите си всички представени по делото доказателства” е обоснован с твърдение за необсъждане на доказателства по делото в съвкупност, а именно: двама пенсионери над 70 години, отсъствали от града на посочената в предварителния договор дата, лишавайки се едновременно и от жилище и от източник на доходи от наем от другия си апартамент, излизат на улицата, но продължават да правят ремонти на значителна стойност, като смяна на дограма и поправка на покрив, след като уж са ги продали и двата едновременно, при това на цена с над 40000лв. по-ниска от пазарната, заплатена от лице с доходи отрицателна величина и с големи дългове според протоколите за разпит на свидетели от приобщеното към делото наказателно производство, отнемането на двата им апартамента, без да им се заплати нито стотинка, с предварителен договор с подменен първи лист – проява на изключителна дързост и циничност, неморална до степен на обществена нетърпимост. Съдът не се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1/2000г. на ОСГК, решения по гр.д. № 588/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 1620/2009г. І ГО и по гр.д. № 1318/2010г. ІV ГО/, тъй като е взел предвид посочените обстоятелства при формиране на изводите си. Що се касае до дълговете на ищцата, такова обстоятелство не е обсъждано от въззивния съд, но това не е от значение за изхода на делото с оглед невъзможността свидетелските показания в тази насока, събрани в наказателното производство, да се вземат предвид по настоящото дело с оглед принципа за непосредственост в гражданския процес.

Осмият въпрос „допустимо ли е да се разпитват свидетели за доказване изпълнението на парично задължение, поето с писмен акт, при спор между страните относно погасяването му, ако липсва изрично съгласие по чл.164 ал.2 ГПК” е неотносим към изхода на делото, тъй като въззивният съд не е основал на свидетелски показания извода си, че получаване на сумата от продавачите е установено, а се е основал на предварителния договор, приемайки, че той има правното значение на разписка, доказваща изпълнението на задължението на купувачката за това.

По изложените съображения и при липсата на предвидените в закона и твърдяни от касаторите основания касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 14/29.ІІІ.2018г. по гр.д. № 24/2018г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: