Определение по гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 417

София, 06.08.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.06.2019 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 942 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Е.Р. и Е.Т.З. срещу въззивно решение № 71 от 09.11.2018 г. по възз. гр. д. № 121 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, предявен от жалбоподателите срещу Н.Д.Р., Д.Д.Р., Д.Н.Р. и М.Н.Р. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ 1641 кв.м., намираща се в поземлен имот с идентификатор ...., целият с площ от 4521 кв.м., по сега действащия кадастрален план на [населено място],[жк], представляваща част от имот пл. № .... по плана на [населено място] от 1949 г

Насрещните страни Н.Д.Р., Д.Д.Р., Д.Н.Р. и М.Н.Р. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане до касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, за което съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.

Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 35 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 872 /2017 г. на ВКС, II г.о. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел следното:

Приел е за безспорно по делото, че на 10.03.1943 г. общият наследодател на ищците - Г.М.Р. и общият наследодател на ответниците - Н.М.Р., са сключили договор за доброволна делба на съсобствената им нива с площ от 16 дка, находяща се в землището на [населено място]. По силата на този договор северната половина от имота с площ от 8 дка е разпределена в дял на Г. Р., а южната половина със същата площ - на Н. Р..

С влязло в сила решение № 343 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 843 /2009 г. по описа на Бургаски окръжен съд, потвърдено с решение № 93 /19.10.2011г. по гр.д.№ 255 /2011 г. по описа на Бургаски апелативен съд, оставено в сила с решение № 314 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 34 /2012 г. по описа на ВКС, I г.о., е уважен искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от ищците Г.Е.Р. и Е.Т.З. и от Т.Д.Р., като е признато за установено по отношение на ответниците Д.Н.Р. и М.Н.Р., в качеството им на наследници на Н. Р., че наследодателят на ищците Г. Р. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на процесната реална част с площ 1614 кв.м. от северната половина на бившата съсобствена нива, която е предмет и на настоящия установителен иск за собственост. С първоначалното решение № 9849 от 25.04.2002 г. на ОСЗ - Бургас процесната реална част от поземлен имот неправилно е била възстановена на наследниците на Н. Р., поради което във връзка с това решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и на основание чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ от ОСЗ - Бургас са издадени решение № 9638С от 24.01.2013 г. и решение № 9849С от 24.01.2013 г., с които са изменени решенията по преписките пред ОСЗ на двамата наследодатели.

Въззивният съд е приел за основателно възражението за придобивна давност, заявено от ответниците Н.Д.Р. и Д.Д.Р. с отговорите им на исковата молба, без да е имало оплаквания във въззивната жалба във връзка с произнасянето на първоинстанционния съд по това възражение.

Въззивният съд е приел, че след постановяване на решение № 9849 от 25.04.2002 г. на ОСЗ - Бургас възстановената в полза на наследниците на Н.М.Р. част от процесния поземлен имот, включително процесната реална част с площ 1614 кв.м., е закупена от Н.Д.Р. и Д.Д.Р. с нотариален акт от .... г. По силата на този договор за покупко -продажба купувачите са осъществявали давностно владение, считано от 18.05.2002 г., поради което са придобили собствеността с изтичане на давността преди предявяване на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

Въззивният съд приел, че поради основателността на възражението за придобивна давност предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е неоснователен.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателите процесуалноправен въпрос: допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение.

Въпросът е обуславящ. Възражение за давност е заявено с отговора на исковата молба от ответниците Н.Д.Р. и Д.Д.Р., но подадената от ответниците въззивна жалба не съдържа оплаквания срещу изводите на първоинстанционното решение за неоснователност на това възражение.

С това е осъществено противоречие с приетото в посоченото Тълкувателно решение № 1 /09.12.2013 г. по гр.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК, на ВКС, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение (чл.269,изр. първо ГПК), но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. второ ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Жалбоподателите следва да заплатят държавна такса за разглеждането на касационната им жалба в размер на 204.18 лева.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

По касационна жалба на Г.Е.Р. и Е.Т.З. допуска до касационно обжалване въззивно решение № 71 от 09.11.2018 г. по възз. гр. д. № 121 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, г.о.

Указва и дава възможност на Г.Е.Р. и Е.Т.З. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 204.18 лева (двеста и четири лева и осемнадесет ст.), като им указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.