О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 418

София, 06.08.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 669/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1225 от 12.10.2018 г. по в.гр.д. № 1080/2018 г. на Окръжен съд- Пловдив е потвърдено решение № 937 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 7553/2017 г. на Районен съд- Пловдив, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на „Свилена- земеделска земя” ООД, със съдалище и адрес на управление гр. Свиленград, че И.И.Т. и М.И.Т. са собственици на основание давностно владение на поземлен имот № .... по плана за земеразделяне на [населено място], общ. Р., обл. Пловдив, находящ се в м.” К.” в землището на [населено място], представляващ нива, целият с площ 1.016 дка и ответникът е осъден да им предаде владението върху този имот.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от „Свилена- земеделска земя” ООД чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. Д.. В жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания, развити във въззивната жалба, и се е позовал на показания на свидетели, събрани в нарушение на процесуалния закон- чл. 164, ал.1,т.2 ГПК.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. 2/ В кои случаи заявеното във въззивното производство искане за събиране на гласни доказателства може да преодолее преклузията на чл. 266, ал.1 ГПК и допустимо ли е опровергаването на съдържанието на официален документ със свидетелски показания.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И.И.Т. и М.И.Т. изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с решение № .... от .... г. на Ю.Г.К., род. 1915 г., е възстановено правото на собственост върху нива с площ 1. 016 дка, в м.”К.” в землището на [населено място], съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № ...., т...., дело № ..../.... г. за собственици на този имот са били признати наследниците на Ю. К., сред които и Й.Г.К., род. 1973 г. Този имот е бил изнесен на публична продан по изп.д. № 1291/2010 г. по описа на ЧСИ М. О., по което Й.Г.К./ р. 1973 г./ е бил длъжник, и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2011 г. 1/6 ид. част от имота е възложена на купувача С.З.А.. С Постановление за възлагане на недвижим имот по същото изпълнително дело от 05.06.2014 г. 1/12 ид. част от имота е възложена на купувача „Свилена- Земеделска земя”ООД. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.12.2016 г. по изп.д. № 45/2015 г. по описа на ЧСИ М. О. със страни: С.З.А., А.П.А., М.Й.К., Ц.Г.К. и „Свилена-земеделска земя” ООД като съсобственици, след проведена публична продан процесният е възложен на купувача „Свилена- земеделска земя” ООД.

Твърдението на ищците е било, че са собственици на дворно място с къща, което граничи с процесния имот, и от 1982 г. са установили фактическа власт върху него, като са го заградили, построили са овчарници и са отглеждали овце, засадили и овощни дръвчета, а когато преустановили отглеждането на овце, започнали в мястото да отглеждат кокошки.

За установяване на тези техни твърдения по делото са събрани гласни доказателства. Ангажираните от ищците свидетели са установили безпротиворечиво, че ищците ползват това място повече от 20 години, заградили са го, първоначално отглеждали в него овце, после кокошки и дръвчета.

Назначената по делото съдебно- техническа експертиза, след извършен оглед на място, е дала заключение, че в процесният имот по границата с регулацията, има постройка от допълващото застрояване, която се намира в имота на ищеца и съседни имоти на юг. По граничещия зид с имота на ищеца има два отвора с монтирани врати. На североизток имотът е ограден с ограда от 6 бр. бетонови колове и оградна мрежа, между двете врати в оградния зид има вътрешна преградна ограда от бетонови колове и мрежа. По дългата страна на имота съществува ограда от бетонови колове, положени хоризонтално. Между тях са монтирани 17 бр. двойки колове. От външната страна на хоризонталните колове е монтирана телена ограда. В югозападния край вместо хоризонтални колове, са монтирани 3 реда дъски с фуги между тях, с обща височина 0.75 м, отделно е монтирана мрежа за заграждане на птичарници.

Въз основа на така събраните доказателства въззивният съд е направил извод, че ищците са придобили по давност процесният имот, като е приел, че такава е започнала да тече от 22.11.1997 г.- момента на влизане в сила на 5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като тъй като се касае за земеделска земя, подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ, собствеността върху която е възстановена преди влизане в сила на посочената разпоредба. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е бил заграден и ползван от ищците повече от 20 години, като владението им е било демонстрирано явно по отношение на всички и няма данни за този период трети лица да са предявявали претенции за имота. Приел е, че към 22.11.2007 г. в полза на ищците е бил осъществен фактическият състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което извършваните след 2011 г. изпълнителни действия са им непротивопоставими.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от касатора правни въпроси, тъй като не се установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно техническата експертиза, и въз основа на тях е обосновал собствени фактически и правни изводи по спора. Наведените в касационната жалба и в изложението по чл. 294, ал.3, т.1 ГПК доводи, с което се обосновава значението на първия въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства по своя характер представляват оплаквания за необоснованост на направените от въззивния съд фактически изводи, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Несъгласието на касатора с изводите на съда при кредитиране на свидетелските показания не е равнозначно на необсъждане на тези доказателства, и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.

Вторият въпрос се свързва с възможността със свидетелски показания да бъде опровергавано съдържанието на протокол на поземлената комисия за въвод на реституираните собственици във възстановения им имот. В случая този въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като представеният по делото протокол е от 04.05.1994 г. Дори и да се приеме, че верността му не е опровергана и праводателите на касатора са били въведени във владение на имота през 1994 г., това не може да обоснове извод, че в полза на ищците не е осъществен фактическия състав на придобивната давност, тъй като не изключва възможността след тази датата същите да са установили отново фактическа власт и да са владяли имота в продължение на повече от 10 години, в каквато насока са събраните по делото гласни доказателства и решаващите изводи на въззивния съд. По делото няма ангажирани доказателства друг, освен ищците да е упражнявал фактическа власт след 22.11.1997 г.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1225 от 12.10.2018 г. по в.гр.д. № 1080/2018 г. на Окръжен съд- Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: