О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 442

София, 12.08. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………......, като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 26 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 16303 от 21.ІХ.2018 г. на пловдивското „Импулс-МС” АД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 2004 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 26.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 198/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1407 на СГС, ТК, с-в VІ-22 по т. д. 6972/2014 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на дружеството настоящ касатор с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответното „Солар-Хасково” ООД-София, чиито предмет е било присъждането на обезщетение в размер на 663 000 лв. (шестстотин шестдесет и три хиляди лева) за ползване без основание в периода 27.VІІ.2012 г. – 30.ІV.2014 г. на следните вещи: комплекта подстанция за средно и ниско напрежение, изработена в заводски условия, типово изпитана ЗРУ 20/0.4 кV; четири комплектни подстанции за средно и ниско напрежение, изработени в заводски условия, типово изпитани ЗРУ 0.4/20 кV, 1000 кVа; един маслен трансформатор 50 кVа, 20/0.4 кV /доставка „Леми-Трафо” ЕООД-гр. Перник; четири маслени трансформатора 1000 кVа, 20/0.4 кV /доставка на „Леми-Трафо” ЕООД-гр. Перник/; пет табла тип: Тсн /RSP/, ТRВ1, ТRВ2; един модул TPSICB1663024 /ICB/ /”SEL S.p.a.”, Италия/, един модул TPSMBMP1663024 /MBMP/ /”SEL S.p.a.” Италия/, пет модула TPSFS1663024 /FS/ /”SEL S.p.a.” Италия/ и едно UРS устройство.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения срещу ответното „Солар-Хасково” ЕООД-София осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер от 663 000 лв., „като напълно основателен и доказан”, вкл. и ведно с присъждане на всички направени от ищцовото дружество разноски по водене на делото.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните три процесуалноправни и един материалноправен въпрос:

1./ „Как съдът следва да извърши индивидуализацията на предмета на делото и да определи правната квалификация на предявения/предявените иск/искове, вкл. и след извършено по повод конкретни указания привеждане на обстоятелствата, на които се основава искът, в съответствие с формулировката на искането в петитумната част на исковата молба?”;

2./ „Следва ли съдът да третира като нов иск заявеното, съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, искане, когато същото е направено в срок заедно с уточнението на исковата молба, направено съобразно изричните указания на съда по чл. 129, ал. 1 ГПК, при условие, че не се въвеждат нови фактически твърдения, различни от тези в исковата молба?”;

3./ „Как следва да процедира въззивната инстанция при наличие на извършено съществено процесуално нарушение от първата инстанция, а именно: последната не е разгледала своевременно предявен при условията на чл. 210 ГПК иск?”;

4./ „Относно собствеността върху процесните движими вещи, вложени във фотоволтаичната централа, при положение че същите могат, без разрушаване на цялата съвкупна вещ, да бъдат демонтирани и монтирани на друга фотоволтаична централа?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Солар-Хасково” ЕООД писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за осъждане на касатора да заплати сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат. Инвокирани са доводи, че касационната жалба на „Импулс-МС” АД „не удовлетворява никоя от предпоставките по чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване”, както и че: „забележителен до степен на куриозност е фактът, че в случая не е налице нито една от предпоставките, които трябва кумулативно да са изпълнени за уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Импулс-МС” АД-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било осъждането на софийския търговец да заплати на настоящия касатор сума в размер на 663 000 лева, претендирана като обезщетение за ползването без основание на негови движими вещи през исковия период от около година и 9 месеца, въззивната инстанция е приела, че „Солар-Хасково” ЕООД е придобило собствеността върху вещите, за чието ползване без основание се отнася претенцията на касатора, на датата 9.ХІ.2011 г.: въз основа на надлежно изпълнен договор за изработка, сключен с трето за спора юридическо лице /чл. 63, ал. 3 ТЗ/. Предвид обстоятелството, че тази дата предшества исковия период 27.VІІ.2012 г. – 30.ІV.2014 г., САС е изградил решаващия си правен извод, че „не е налице обогатяване на ответника, придобил процесните движими вещи на възмездно основание, както и обедняване на ищцовото дружество, доставило вещите по силата на договор от 5.ІV.2012 г. (сключен с третото за спора лице „Л.Е.Д” АД – бел. на ВКС), по който е придобило вземане за заплащане на тяхната стойност”, а оттам – за неоснователност на тази искова претенция.

Съгласно т, 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те, релевирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, правни въпроса, не е такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело. Напротив, всички те са с изцяло хипотетичен характер, като последният дори е дотолкова неясно формулиран, че не подлежи на уточняване. При така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 1 на същия законов текст.

В заключение, обжалваното от „Импулс-МС” АД решение на САС не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено conra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да му заплати сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от датата 4.ХІІ.2018 г., данъчна фактура № 2025/17.ХІІ.2018 г. и Авизо-местен превод от 18.ХІІ.2018 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2004 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 26.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 198/2018 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „Импулс-МС” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица]-НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Солар-Хасково” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], ап.#1, СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2