О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 174

София, 12.08. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА................................ и с участието на прокурора………………………………… .., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 941 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307 – във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК.

Образувано е по подадената (с вх. № 153702/22.ХІ.2018 г. по описа на СГС) от С.З.Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, молба за отмяна на влязлото в сила на 1.ІІІ.2017 г. (видно от щемпел на канцеларията на първостепенния съд) първоинстанционно решение № 4645 на Софийския градски съд, ГК, с-в І-21, от 6.VІ.2016 г., постановено по гр. дело № 8227/2013 г., с което, по отношение на физическо лице със същите три имена, но с различен ЕГН, а именно 7306166852, е било признато за установено, на основание чл. 485, ал. 1, във вр. чл. 535 ТЗ, че, по издадени от трето за процеса лице „Свят на прозорците” ООД два записа на заповед от 27.Х.2008 г., същите с падежи на 1.ХІІ.2008 г., въпросното физическо лице – в качеството си на авалист - дължало на ищцовото „Х. А резолюшън ауто България” ООД-София сума в размер на 18 186.24 евро по първия, както и 6 035.329 евро по втория запис на заповед, ведно със законната лихва върху посочените две главници, считано от 29.Х.2010 г. и до окончателното им изплащане.

Като основания за отмяната на това влязло в сила съдебно решение молителят поддържа това по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, а - при условията на евентуалност, и наличието на хипотезата по чл. 304 ГПК, изтъквайки, че е узнал за горното решение при връчване на пълномощника му на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 207/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 781 Г. Д., извършено на датата 22.VІІІ.2018 г. В молбата за отмяна се инвокират доводи както досежно това, че подателят й, вследствие нарушаване на съответните процесуални правила, е бил лишен от възможността да участва в делото, но също и че влязлото в сила решение на СГС /след потвърждаването му с решение на САС, ТК, 6-и с-в по т. д. № 5082/2016 г./ се е оказало постановено по отношение на физическо лице със същите три имена, но с различен от неговия единен граждански номер /в предпоследната от съставящите го 10 цифри/, което – според Опр. № 199/1.VІІ.2012 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 427/2012 г., само по себе си било достатъчно да се приеме, че се касае за две различни физически лица.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в процесния случай може да се констатира както, че настоящата молба е подадена в пределите на 3-месечен срок, считано от горното узнаване на решението, чиято отмяна се претендира, така и че то е било постановено по положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и затова попада в категорията на подлежащите на отмяна съдебни актове по реда на Гл. ХХІV от ГПК.

В откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призовано, ответното по молбата за отмяна търговско дружество не е било представлявано, поради което меродавно е становището му по делото, депозирано по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, което е в смисъл за оставяне на молбата без разглеждане - като процесуално недопустима, или за оставянето й без уважение предвид обстоятелството, ме подателят й е участвал в делото чрез назначения му по реда на чл. 29, ал. 3 ГПК особен представител.

Докато физическото лице молител е изразило становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа молбата си и на двете релевирани в нея под условието на евентуалност основания: 1./ По т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като влязлото в сила решение на СГС било постановено срещу страна, която вследствие нарушаване на съответните правила – ненадлежно конституиране, била лишена от възможността да участва в производството по делото и затова то следвало да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд; 2./ По чл. 304 ГПК, доколкото същото решение на СГС имало сила и спрямо лице, независимо, че то не е било страна по делото.

С оглед на данните по делото и изразените от страните становища, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира за установено следното:

Молбата за отмяна (с вх. № 153702/22.ХІ.2018 г. по пописа на СГС) е подадена от адвокат от САК, легитимиран с пълномощно от 27.VІІІ.2018 г., подписано от лицето С.З.Б. от [населено място],[жк], 31, вх.”А”, ет. ІІІ, ап.#7, с посочен в заглавната му част единен граждански номер: 7306166862. Докато физическото лице, срещу което е било постановено влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна се претендира, е със същите, три имена /С.З.Б./, но с различен от този на настоящия молител ЕГН в предпоследната си цифра: 7306166852.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), единният граждански номер /ЕГН/ е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, съгласно чл. 3, ал. 2 от същия закон, като това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

Следователно, макар и да е била подадена в пределите на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 т. 5 ГПК и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, настоящата молба е процесуално недопустима.

Съображенията за отмяна на протоколното определение на ВКС от откритото съдебно заседание на 10.VІ.2019 г., с което на настоящето дело е бил даден хода по същество, както и за оставянето на молбата за отмяна без разглеждане, са следните:

Настоящата молба с вх. № 153702/22.ХІ.2018 г. е била подадена от лице, неучаствало в съдебното производство по гр. дело № 8227/2013 г. по описа на СГС, ГК, с-в І-21. Съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК легитимирана да инициира производство по отмяна на влязло в сила решение е заинтересованата страна, а такава се явява лицето, обвързано от неизгодно за него съдебно решение. В случая молителят, когото адв. Хр. Градинарски от САК представлява, не е бил ответник в исковото производство пред СГС по горепосоченото гражданско дело, проведено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и приключено с решение № 4645/6.VІ.2016 г. Съответно същият не би могъл да е и длъжник по изп. дело № 207/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 781, тъй като макар трите имена да съвпадат с тези на ответника в първото производство, респ. на длъжника - в изпълнителното, се касае до две различни физически лица, от което следва, че молителят не се явява заинтересована страна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК и затова молбата му за отмяна на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и по чл. 304 ГПК на влязлото в сила първоинстанционното решение № 4645/.VІ.2016 г. на |СГС, ГК, с-в І-21, постановено по гр. дело № 8227/2013 г. се явява процесуално недопустима и поради това – неподлежаща на разглеждане по същество. Предвид законовото препращане към разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, изрично ще следва да се подчертае, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 304 ГПК, тъй като влязлото в сила първоинстанционно решение на СГС, чиято отмяна се претендира, е било постановено срещу един ответник, а не в условията на субективно съединяване на положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу солидарни длъжници.

В заключение, настоящият правен резултат е идентичен с резултата по посоченото в молбата за отмяна определение № 199/18.VІ.2012 г. на състав на ІІІ-то г.о. по гр. дуело № 427/2012 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколното определение от откритото съдебно заседание на 10.VІ.2019 г. за даване ход на настоящето дело по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, МОЛБАТА на С.З.Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез първия от тримата негови процесуални представители от САК, съгласно приложеното пълномощно от 27.VІІІ.2018 г., ЗА ОТМЯНА на влязлото в сила на първоинстанционно решение № 2384 на Софийския градски съд, ТК, 6-и с-в, от 20.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 3255/2017 г. на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2