О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

София, 13.08.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.08.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното

от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 3207 /2018година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.250 и сл. ГПК.

Образувано е по молбата на адв. Д. К. - САК, като пълномощник на Ж. Иванова Е. от [населено място], с вх. на ВКС № 5594 / 14.06. 2019 год. за допълване на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 306 от 21.05.2019 год., по т.д.№ 3207/2018 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 82/ 24.04.18 г., по т.д. № 602/2017 год.

При обосноваване молбата, основана на чл.250, ал.1 ГПК, молителят поддържа, че съдебният състав на второ търговско отделение на ВКС не се е произнесъл по цялото му искане - за основателността на въведеното селективно основание за достъп до касация по чл.280, ал.2 ГПК – „очевидна неправилност” на обжалвания въззивен съдебен акт.

От изложеното в обстоятелствената част на молбата е видно, че поддържаното основание за очевидна неправилност в случая се извлича чрез позоваване на допуснато от въззивния съд нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, каквото е въведеното с чл.294, ал.1, изр.ІІ ГПК. Твърди се, че в резултат на визирания порок е формиран решаващ правен извод, довел и до несъобразено с обективната истина решаване на правния спор.

Насрещната по молбата страна – ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, на която препис от молбата на настоящия молител е връчен редовно на 25. 07. 2019 г. не заявява становище.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид исканията на молителя и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира:

Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Определение № 306 от 21.05.2019 год., по т.д.№ 3207/2018 год. на ІІ т. о. на ВКС, чието допълване се иска, е постановено в производството по чл.288 ГПК и е окончателно.

С диспозитива на същото - „не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 82/ 24.04.18 г., по т.д.№ 602/2017 год съставът на второ търговско отделение на ВКС, разгледал касационната жалба на Ж. Иванова Е. от [населено място] в частта й, приета за процесуално допустима, се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, което е за допускане на касационното обжалване. Следователно хипотезата на непълен съдебен акт по см. на чл.250 ГПК в случая отсъства.

Що се касае до изложените в съобразителната част на постановения от състава на ВКС,ТК съдебен акт мотиви, то според трайно установената и непротиворечива съдебна практика, същите не подлежат на допълване. Затова и с оглед на съдържанието им следва единствено за прецизност да се посочи, че според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен е само този съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, или налице е несъобразяване с императивните процесуални правила и основни съдопроизводствени принципи, респ. правилата на формалната логика са грубо нарушени при изведените от въззивния съд фактически изводи. Квалифицирана форма на неправилност „очевидна неправилност”, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване, се обуславя от наличието на такъв тежък порок, който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността на въззивния съдебен акт - анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материалния закон и на съдопроизводствените правила, към които последни е относимо и визираното от касатора процесуално правило на 294, ал.1, изр.2 ГПК, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и допускането на касационно обжалване е задължително обусловено само и единствено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Наличието на последните, така както са поддържани от жалбоподателката Ж. Иванова Е., настоящият съдебен състав подробно е обсъдил в постановеното по реда на чл.288 ГПК определение, чието допълване се иска.

Отделен в тази вр. е въпросът, че задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за нова разглеждане по см. на чл.294, ал.1, изр.ІІ ГПК са само дадените от ВКС указания относими към тълкуването и прилагането на закона, но не и тези касаещи съответните процесуални действия, които въззивната инстанция следва да извърши, за да изясни възникналия правен спор. Поради това не се споделя от настоящия съдебен състав тезата на жалбоподателя, че при новото разглеждане на делото Варненският апелативен съд не е следвало да допусне и изслуша нова автотехническа експертиза, респ. да прецени показанията на разпитания свидетел с оглед въведеното от ответника по делото защитно възражение за съпричиняване и несъобразявайки горното е допуснал соченото процесуално нарушение на чл.294, ал.1, изр.ІІ ГПК. Напротив, именно въз основа на съвкупния анализ на тези доказателства решаващият състав на въззивната инстанция е изградил и крайния си правен извод в полза на настоящия жалбоподател Е. за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредата от нейна страна. Доколкото мотивите на съдебния акт, съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2001 г. на ОСГТК на ВКС не са източник на силата на пресъдено нещо, то приетата от въззивната инстанция евентуална относимост на възражението за съпричиняване на вредата към поведението на водача А. Й., е без правно значение -допълнително съображение за отсъствие на твърдяната „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение.

Мотивиран от горното и на основание чл.250 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на адв. Д. К. - САК, в качеството му на пълномощник Ж. Иванова Е. от [населено място], с вх. на ВКС № 5594 / 14.06.2019 год. за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 306 от 21.05.19 г., по т.д.№ 3207/2018г. на второ търговско отделение на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: