ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548

гр. София, 13.08. 2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря

изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. № 3138 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Хидрокомп – торн спринг“ ООД в несъстоятелност чрез управителя Д. К., длъжник в производството по несъстоятелност, обжалва решение № 1067 от 02.05.2018 г. на САС, 13 състав, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд № 195 от 21.01.2017 г. по т.д. № 1052 от 2009 г., СГС, VI- 8 състав, с което е обявена несъстоятелността на „Хидрокомп – торн спринг“ ООД, на основание чл. 710 вр. чл. 711 от ТЗ, постановено е прекратяване на дейността му, прекратени са правомощията на органите и е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото като са постановени общ запор и възбрана и е постановено да започне осребряване на имуществото.

В касационната си жалба излага подробни съображения, че основание на обжалване са възможността съгласно чл. 740, ал. 1 от ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност да може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. Позовава се на чл. 607, ал.1 и ал. 2 от ТЗ като сочи, че целта на производството по несъстоятелност е всички кредитори да получат справедливо удовлетворение и при спазване интересите на кредиторите, длъжника и работниците на длъжника. Погасяването на задълженията към кредиторите гарантирало интересите им в по-голяма степен. Прекратяването на производството било важно за съхраняване на основната производствена дейност, а именно бутилиране на натурална минерална вода, за което се изисквало притежание на концесия. Това гарантирало интересите на длъжника и работниците му.

Д. К. в лично качество като кредитор на “Х. Т спринг“ ООД и въззивен жалбоподател е подала също касационна жалба срещу решението по делото, сочейки че към момента били подписани споразумения по чл. 740 от ТЗ. Сочи основания за допускане на касационно обжалване нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на решението. Сочи основание – развитие на правото. Нямало други предприятия, които да са погасили задълженията си включително и към бюджета. Следвало да се предпочете погасяване на задълженията отколкото обявяване в несъстоятелност.

„Ю. Б“ АД е подал в срок отговор като счита, че в изложението няма формулиран правен въпрос, който да обуславя допускането на решението до касационно обжалване. Излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и следва да се потвърди решението на Софийски апелативен съд. Сочи, че осмият предложен оздравителен план не бил допуснат до разглеждане с влязло в сила определение и това е обусловило приложението на чл. 710 от ТЗ.

Върховният касационен съд на Р България, състав на В. Т отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалба са допустими. Подадени срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и от лица, легитимирани дао обжалват.

Двамата жалбаподатели са уведомени на 15.05.2018 г. със съобщения за решението като в решението им е указано, че срокът за касационно обжалване е 1 месечен. Предвид тези указания и на основание чл. 62, ал. 3 от ГПК следва да се приеме, че касационните жалби са подадени в срок.

В молба, с оглед отстраняване нередовностите на касационната жалба за представяне изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касационният жалбоподател „Хидрокомп торн спринг“ ООД сочи, че до касационно обжалване се допуска въззивно решение когато е вероятно да бъде нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Очевидната неправилност се изразявала в недопустимостта кредитор да откаже да му бъде погасена дължимата сума заедно с всички начислени лихви и други направени разноски. Този въпрос щял да допринесе за развитието на правото. Ако се допуснела ликвидация на предприятието нямало как да се погасят задълженията. Концесионният договор щял да бъде прекратен в случай на несъстоятелност. Очакваната инвестиция била неразривно свързана с продължаване бутилирането на минерална вода. Сочи, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Касационният жалбоподател Д. Иванова К. в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи, че решението на въззивния съд е нищожно и недопустимо. Също като основание за допускането на решението до касационно обжалване сочи очевидната неправилност, която се изразявала в това, че било недопустимо кредитор да откаже да му бъде погасена дължима сума заедно с всички начислени лихви и други разноски. Сочи като въпрос, разрешен от въззивния съд – въпросът за това, че били сключени споразумения с всички кредитори по чл. 740 от ТЗ. Сключването на споразумения можело да стане във всяко положение на делото. Погасяването на задълженията щяло да защити интересите им, а прекратяването на производството по несъстоятелност да съхрани производствената дейност на длъжника. Разглеждането на казуса щяло да допринесе за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

С обжалваното съдебно решение Софийски апелативен съд е потвърдил решение на Софийски градски съд № 195 от 21.01.2017 г. по т.д. 1052 от 2009 г., СГС, VI-8 състав, с което е обявена несъстоятелността на „Хидрокомп – торн спринг“ ООД, постановено е прекратяване на дейността му, прекратени са правомощията на органите и е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото като са постановени общ запор и възбрана и да започне осребряване на имуществото.

Въззивният съд е констатирал, че не е приет оздравителен план съобразно изискванията на закона. Приети са за ирелеванти доводите, че с предявяването на вземане на „Смарт кемикълс“ ЕАД и неговото приемане ще промени изцяло списъка на приетите вземания и съответната промяна при гласуването на оздравителния план. Фактите след изтичането на срока за предлагане на оздравителен план нямали значение в контекста на пълното удовлетворяване на кредиторите.

Допускането на касационно обжалване на решение на въззивен съд е само и единствено при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Законодателят в чл. 280, ал. 2 от ГПК е предвидил, че решението се допуска до касационно обжалване когато е нищожно, недопустимо или при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд в съответствие с нормата на чл. 7 трябва да следи спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл. 288 от ГПК.

Според чл. 270, ал. 1 от ГПК и установената съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на тази норма съдебното решение е нищожно когато е постановено от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, когато не е в писмена форма или неподписано, когато е налице такова противоречие в мотивите, които водят до абсолютна неразбираемост на съдебния акт. В настоящия случай, съдът не констатира вероятност за осъществяване на основание за нищожност и не следва на това сочено основание да се допуска касационно обжалване.

По отношение евентуалната недопустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав също не констатира така соченото основание. Налице е надлежно сезиране с въззивни жалби в срок. Не се установиха други основания, от които съдът да може да заключи, че е възможно да е недопустимо съдебното решение и това да обуслови допускането му до касационно обжалване.

Касационните жалбоподатели са направили доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. „Очевидна неправилност“ като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК редакцията ЗИДГПК ДВ бр. 86/2017 г. е необходимо да произхожда от самото решение, без да се налага проверка на неговата правилност. Такова решение, при което може да се определи, че е очевидно неправилно би било решение, при което законът е приложен в противоположен смисъл или е приложена несъществуваща правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая съдът от обжалваното въззивно решение не може да достигне до извод, че е налице соченото основание. По отношение сочения факт - възможността да се окаже изплатена дължимата сума на кредиторите, не може да се приеме, че това обстоятелство може да обоснове очевидна неправилност на съдебното решение. Погасяването на всички задължения от длъжника спрямо кредиторите може да обуслови произнасяне на съда по чл. 735, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което може да стане във всяко време на производството по несъстоятелност и по реда и начина уреден в закона. Но това не може да обуслови недопустимост на производството по чл. 711 от ГПК, без да има данни за осъществяване погасяване задълженията на всички кредитори. Освен това въззивният съд не е разрешавал въпрос, свързан с постигнато споразумение между длъжника и кредиторите. Очевидната неправилност може да е налице като основание за достъп до касационно обжалване, само ако в мотивите съдът е изразил такова становище, което може да е в грубо нарушение на формалната логика или е постановено в противоречие с явно нарушение на закона или на несъществуваща норма. Неправилността в този случай следва от самия акт, без извършване на същинска проверка на правилността на решението с оглед съответствието му с материалните и процесуални норми и неговата обоснованост. Такова основание като соченото не може да се установи при проверката на обжалваното съдебно решение. Въззивният съд е констатирал, че фаза на оздравяване на предприятието на длъжника не е проведена, което е породило задължение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Това е отразено в обжалвания акт и при проверката му съдът не може да установи основание „очевидна неправилност“.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Предмет на произнасяне по чл. 711 то ТЗ от съда по несъстоятелност, съответно по въведените основания във въззивната жалба, е налице ли са предпоставките за обявяване на длъжника в несъстоятелност поради непостигане на оздравяване на длъжника. В случая въззивният съд е приел, че след одобряване на списъка с приети вземания на основание чл. 692 от ТЗ, не е постигнато условието да бъде приет план за оздравяване, отчитайки допуснатите седем плана за оздравяване и провеждането на събрание на кредиторите, което не е формирало решение за приемането им и обстоятелството, че по един от плановете не е допуснат до разглеждане на събрание на кредиторите като определението за недопускане е влязло в законна сила. При така установените релевантни факти въззивният съд е приложил предвиденото от законодателя, че следва да се пристъпи към осребряване на имуществото с цел удовлетворение на кредиторите.

Прилагането на нормата на чл. 710 от ТЗ от съда не е равносилно на неосигуряване възможност на длъжника да погаси задълженията си при спазване изискванията на закона, както сочи касационният жалбоподател. Въззивният съд не е разрешавал поставения правен въпрос – да е изследвал дали длъжникът е погасил задълженията си и дали може да ги погаси в бъдеще. А също така и не е разрешавал въпроса следва или не следва кредитор да получи погасяване на задълженията си и при какви условия. Хипотетичната възможност длъжникът да погаси задълженията си, не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване, след като не е сторено до момента на постановяване на решението по чл. 711 от ТЗ. Въззивният съд, съблюдавайки закона при липса на оздравително производство и данни за сключено споразумение по чл. 740 от ТЗ, както и други данни за плащания, е приложил императивното правило на чл. 711 от ТЗ, постановявайки решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. В този смисъл въпрос за това има ли възможност и следва ли кредиторите да получат плащания, не е разрешаван.

Соченият от жалбоподателя въпрос за възможността за сключване/ за сключените споразумения с кредиторите по чл. 740 от ТЗ, не е разрешаван от въззивния съд. Сключване на споразумение с кредиторите не се препятства от обявяване на длъжника в несъстоятелност. Такова споразумение може да се сключи във всеки момент от производството. Но не може да се препятства обявяването на длъжника в несъстоятелност без реално сключване на споразумение по чл. 740 от ТЗ. В случая поставеният въпрос не кореспондира с данните по делото и според настоящия съдебен състав не е разрешаван от въззивния съд. Няма данни за представено реално сключено споразумение с всички кредитори, за да се прецени, че е разрешаван такъв предмет от въззивния съд. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав прави извод, че е налице липса на сочен от касатора въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е разрешен от въззивния съд. А това означава липса на обща предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване и не налага изследване на наличието на допълнителните предпоставки, включително сочената от касатора по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Поставеният въпрос следва или не длъжникът да е в несъстоятелност и прекратяване на концесионния договор не е разглеждан от въззивния съд и не формира общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това не следва да се преценява и предпоставката по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Постановените обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратяване дейността му, прекратяване правомощията на органите му, лишаването от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, както и постановеното започване на осребряване на имуществото му, са законни последици от обявяването му в несъстоятелност. Тези правомощия на съда произтичат от очертаното в чл. 711 от ТЗ съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност.

По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1067 от 02.05.2018 г. по т.д. 6188/17 г., Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: