О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

гр.София,14.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 1142 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А.Н.Д. и К.Х.М., двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение № 1426/26.03.2019г. по в.ч.гр.д. №167/2019г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) против отказ на съдията по вписванията при РС – Разлог, обективиран в определение № 5/05.02.2019г. по преписка, образувана по молба с вх. №375/05.02.2019г. по описа на Служба по вписванията – [населено място].

Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навеждат доводи, че дори и да липсва предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Имотния регистър, то няма пречка вписването да се извърши по партидата на залогодателя на основание ал.3 на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Твърдят, че това вписване е за противопоставимост, а не за действителност. Поддържат, че съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди определение №5 от 05.02.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд – Разлог, с което е отказано да се извърши вписване на подадената от „КТБ” АД (н.) молба с вх. № 375/05.02.2019г. за подновяване на вторично вписване/ отбелязване на вече вписан в ТРРЮЛНЦ втори по ред особен залог върху търговско предприятие на „Е. П” АД, в чиито активи са включени недвижими имоти, находящи се в [населено място], Благоевградският окръжен съд е приел за установено, че не е извършено първоначално вторично вписване на особения залог и съответно липсва заличаване в периода, посочен в пар. 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН. С оглед на това е приел, че не може да се поднови вписване, което не е извършено. За пълнота е посочил, че ако се извърши първоначално вписване на особения залог на предприятието по персоналните партиди на залогодателя и заложния кредитор в Служба по вписванията, отново няма да се постигне целта, установена в пар.5, ал.1, пр.2 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН – възстановяване противопоставимостта на трети лица на особения залог по реда му, съобразно заличеното първоначално вписване. Изложил е доводи, че е без значение обстоятелството, че е извършено първично вписване на подновяване на обезпечението в Търговския регистър по партидата на залогодателя. Приел е, че дори и да се приеме, че е поискано първоначално вторично вписване на актовете на АВ – ТР, то вписването отново не може да се извърши, тъй като молителят не е представил оригинал и официално заверен препис или два нотариално заверени преписа от договора за учредяване на особен залог, както и на доказателства за изпълнение на особените изисквания по чл.264 от ДОПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частните касационни жалбоподатели са посочили като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следния въпрос: „В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а от ПВ?”. Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с твърдението, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърдят, че приложение следва да намери т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 333/07.07.2017г. по ч.т.д. № 668/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.

Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че на производство пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18г., образувано по преюдициално запитване, отправено от ОС-Видин на 17.10.2018г. при страни в главното производство у нас: ищец „КТБ” АД (н.) и ответник „Е. П” АД. Сред формулираните преюдициални въпроси са и следните два:

1./ Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 от ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?;

2./ „Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?”

Отговорът на това преюдициално запитване, вкл. предвид твърдението на банката настоящ частен касатор за липса на тълкуване от страна на ВКС по релевирания от нея правен въпрос досежно приложението на разпоредбата на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, би бил от принципно значение за изхода по настоящето дело.

Мотивиран от горното и на основание чл. 631, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА частното касационно производство по ч. т. дело №1142/2019г. до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.