О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

[населено място],14.08.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1257 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от С.И.Ц. срещу определение №1181/04.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №36/2019г. на Апелативен съд – София в частта, с която е отменено определение от 12.11.2018г., гр.д.№1768/2017г. на СГС в частта му, с която е оставена без уважение молбата за допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските за сумата 5 690 лева и е осъден С.И.Ц. да плати на „Телерик“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 690 лева.

Частният жалбоподател моли за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо, евентуално за отмяната му като неправилно- постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че определението за допълване на съдебния акт в частта за разноските е недопустимо, тъй като искането за присъждане на разноски е направено несвоевременно- след прекратяването на производството. Навежда доводи за противоречия в мотивите на въззивния съд и неяснота каква е действителната воля на решаващия състав. Оспорва изводите в обжалвания акт, че е доказано действително извършване на претендираните разноски, вкл. плащане на договорено адвокатско възнаграждение. Поддържа и възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Съставлява ли приложен по делото платежен документ достатъчно и надлежно доказателство за договорен, респ. действително заплатен адвокатски хонорар по смисъла на т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, в случай когато по делото не е представен договор за правна защита и съдействие?

2. С оглед даденото от ВКС в т.8 на ТР №6/2013г. на ОСГТК тълкуване на чл.248, ал.1 ГПК, процесуално допустимо ли е предявено по реда на тази разпоредба искане за допълване в частта за разноските на съдебното определение за прекратяване на делото поради отказ от иск, когато ответникът не е сезирал съда с искане за присъждането на разноски преди прекратяване на делото?“.

Поддържа, че първият въпрос е включен в предмета на спора и е от значение за делото, като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС и определение №314 от 26.07.2016г., ч.гр.д.№2048/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на втория въпрос заявява, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК- недопустимост и очевидна неправилност.

Ответникът по жалбата „П. С“ ЕАД /предишно наименование „Телерик“ ЕАД/ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да отмени първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането по реда на чл.248 ГПК на ответника „Телерик“ АД за допълване на определението за прекратяване на делото чрез присъждане на разноски и да осъди ищеца С.И.Ц. да плати на „Телерик“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 690 лева, въззивният съд приема, че ответникът има право да претендира разноски при прекратяване на делото; искането за присъждането им, предвид отказа от иск и прекратяване на производството в закрито заседания е своевременно направено, като договарянето и плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 7 850 лева е доказано с представената сметка за адвокатски разноски. Решаващият състав намира за основателно възражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и го намалява до сумата 5 690 лева.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Обжалваното определение е валиден и допустим съдебен акт, като изложените от касатора възражения за недопустимост са неоснователни. Дори да се приеме за обосновано твърдението, че искането за допълване на определението за прекратяване на производството чрез присъждане на ответника на направените разноски за адв.възнаграждение е недопустимо, тъй като е направено след преклузивния срок, това няма за последица недопустимост на въззивния акт. В хипотезата на недопустимо искане по чл.248 ГПК недопустимо би било първоинстанционното определение, с което съдът се е произнесъл по основателността на молбата по чл.248 ГПК, но определението на въззивния съд, постановено по жалбата срещу първоинстанционното определение, е валиден и допустим съдебен акт. Не води до недопустимост на съдебния акт и твърдяното противоречие в мотивите, независимо от двете допуснати неточности при квалифицирането на частната жалба като неоснователна, доколкото съдът е изложил подробни и ясни мотиви за частична неправилност на първоинстанционното определение, които съответстват напълно на постановения диспозитив.

Първият процесуалноправен въпрос- дали платежният документ доказва договарянето и действителното заплащане на адвокатски хонорар, когато по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, не е поставен коректно, респ. не е формирал изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Съдът е анализирал представената със списъка по чл.80 ГПК сметка за адвокатски разноски, която е подписана и от двете страни и обективира изявленията им за сключен договор за правна помощ по делото при договорено възнаграждение в размер на 7 850 лева, без ДДС, както и за получаване на възнаграждението от адвокатското дружество. Сметката за адвокатски разноски е не само разписка за платеното адвокатско възнаграждение, но доколкото обективира изявления и на двете страни е доказателство и за сключения договор за прав помощ.

Вторият поставен въпрос - процесуално допустимо ли е искане за допълване в частта за разноските на съдебното определение за прекратяване на делото поради отказ от иск, когато ответникът не е сезирал съда с искане за присъждането на разноски преди прекратяване на делото, е значим за изхода на спора и е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице допълнителна предпоставка за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По поставения процесуалноправен въпрос няма противоречива практика, която да подлежи на тълкуване или осъвременяване. Няма спор в съдебната практика, че когато няма произнасяне по искането за разноски в крайния съдебен акт, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение или определение в частта му за разноските.

Няма спор, че допустимостта на молбата по чл.248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските е обусловена от направено в срок /до края на устните състезания/ искане за присъждане на разноски. В т.8 от ТР №6/13 по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е възприето становището, че аналогично на чл.250 ГПК в първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК са обхванати случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, т.е. допълването на съдебния акт в частта за разноските е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал. 1 ГПК, след като съдът вече е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат изменени с оглед нейната молба за присъждането им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК /определение №736 от 23.12.2010г. по ч.гр.д.№689/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №688 от 27.10.2015г. по ч.гр.д.№5154/2015г. на ВКС, ІV г.о., определение №166 от 24.03.2017г. по ч.т.д.№504/2017г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС, обективирана в цитираните определения, като счита, че няма основание за нейната промяна.

Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1181/04.04.2019г., постановено по ч.гр.д. №36/2019г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.