О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 444

гр. София, 15.08.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №3197 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Ш и насрещна касационна жалба на „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], срещу решение №147 от 25.06.2018г. по в.т.д. №194/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.

О. Ш обжалва решението в частта, с която след частична отмяна на Решение №100/30.11.2017г. по т.д. №435/2015г. на Шуменски окръжен съд, е обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 13.12.2006г., изх. №25-01-809/13.12.2006г., представляващ 32.2% от Хотелски комплекс „Шумен”, представляващ девететажна масивна сграда, с разгъната застроена площ 19 344 кв.м., състояща се от три корпуса с идентификатори по кадастралната карта на [населено място] 83510.660.508.1, 83510.660.508.2 и 83510.660.508.3, изградена в имот с идентификатор 83510.660.508, който попада в УПИ VІІІ, в квартал 75а по плана на [населено място], при граници на Хотелски комплекс „Шумен”: имот с идентификатор 83510.660.507 и имот с идентификатор 83510.660.554, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ VІІІ в квартал 75а по плана на [населено място], на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като О. Ш е осъдена да заплати на „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], направените разноски по компенсация в размер на 142 800,18 лева.

„Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], обжалва решението на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №100/30.11.2017г. по т.д.№435/2015г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск за осъждане на О. Ш да заплати сумата от 3 479 424,69 лв., от която главница в общ размер на 1 831 803,34 лв., представляваща сбор от заплатената по договора цена, данък за придобиване на имуществото, административна такса, платени данъци за недвижим имот и такса битови отпадъци и мораторните лихви върху платените суми от датата на плащането до 10.03.2015г. в общ размер на 1 647 621,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 30.06.2015г. до датата на окончателното й заплащане.

В касационната си жалба касаторът О. Ш поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че предявеният иск е недопустим. Излага доводи,че при наличие на висяща недействителност, другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право да се позове на недействителността. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че заповедта на кмета на общината, с която „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], е обявен за спечелил конкурса, съставлява елемент от фактическия състав на продажбената сделка, съответно че отмяната на тази заповед обуславя нищожността на сделката.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1/ В случаите на висяща недействителност, породена от отмяната на административен акт – елемент от фактическия състав на сделката с вещно – транслативно действие, кой може да се позовава на нея – продавачът по сделката, чийто административен акт е отменен и който може да я потвърди или да не я потвърди, или и другата страна, която се ползва от сделката? 2/ В случаите на висяща недействителност в хипотезата, в която е отменен административен акт – елемент от фактическия състав на сделката, кой може да се позове на нея – единствено органът, чийто административен акт е отменен, който е собственик на вещта, предмет на прехвърляне по сделката и който може да потвърди или да откаже да потвърди сключения договор или и другата страна по сделката, която се ползва от сделката, но не разполага с това право? 3. В случаите на продажба на имот – частна общинска собственост, когато заповедта на кмета, с която се обявява купувач, е отменена по – късно и когато е налице допуснато предварително изпълнение на заповедта, купувачът е бил единствен участник в процедурата и същата е отменена по жалба на трето лице и е налице последващо решение на Общинския съвет, с което са потвърдени извършените от кмета на общината действия по подготовката, проведената конкурсна процедура и сключването на договора, с който общината е продала имота по оспорената сделка, обуславя ли нищожността на сделката? По първия въпрос поддържа, че съдът е допуснал отклонение от разясненията в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК. За втори и трети въпрос поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма формирана практика на ВКС, а касаят голям брой разпоредителни сделки..

Ответникът „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение Твърди, че ТР №5/2014 на ВКС, ОСГТК, не се отнася по никакъв начин до спорния между страните въпрос и доводите на жалбоподателя, черпени от това тълкувателно решение, са неотносими към спора. Счита за правилен и законосъобразен крайния извод на съда за нищожност на сделката поради противоречие с цитираните норми на ЗОС на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на направените разноски.

Третото лице – помагач „Мадара интертур“ АД, [населено място], моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че решението е допустимо и правилно, като развива съображения в писмен отговор.

В подадената от него насрещна касационна жалба касаторът „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], поддържа, че в частта, с която е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск, въззивното решение е неправилно. Според касатора решаващият състав не е отчел спецификата на конкретния казус, изразяваща се във факта, че до отмяна на заповед №РД-25-177 от 12.12.2016г. на кмета на община Шумен с влязло в сила решение, ищецът не е имал правен интерес да заведе кондикционен иск и ако беше заявил претенция за връщането на платеното по договора, същата би била недопустима.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1. От кой момент започва да тече давността по исковете за възстановяване на даденото по нищожна сделка /чл.34 от ЗЗД/ и за неоснователно обогатяване / чл.55 ал.1 от ЗЗД/ в хипотезата на нищожна правна сделка на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД -противоречие със закона? 2. Допустим ли е иск за възстановяване на даденото по нищожна сделка с траслативно – вещен ефект /чл.34 от ЗЗД/, когато сделката е елемент от смесен фактически състав, включващ индивидуален административен акт, преди отмяната на този акт с влязло в сила съдебно решение, в случаите, когато нищожността се обуславя именно от отмяната на този елемент от фактическия състав? 3.Последващата отмяна на индивидуален административен акт, елемент от сложен фактически състав с вещно – транслативен ефект и водеща до нищожност на правната сделка, завършваща фактическия състав, обуславя ли начален момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска за възстановяване на даденото по нищожната сделка – моментът на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен административният акт или друг момент? По първи въпрос поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като е налице противоречие с ТР№5/2014 от 14.03.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК, решение №136/02.12.2010г. по т.д.№242/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №995/02.02.2010г. по т.д.№1826/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о. По втори и трети въпрос поддържа, че е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски.

В депозирания от О. Ш отговор са изложени твърдения за недопустимост и неоснователност на насрещната касационна жалба.

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, като са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Въззивният съд е приел, че на 13.12.2006г. между О. Ш и „Финанс консултинг” ЕАД е сключен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост изх.№25-01-809/13.12.2006г., по силата на който общината е продала, а търговското дружество е купило недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ 32.2% от Хотелски комплекс „Шумен”, находящ се на площад „Оборище” в [населено място], представляващ девететажна масивна сграда, с разгъната застроена площ 19 344 кв. м. Изложил е доводи, че разпоредбата на чл. 35, ал.1 ЗОС, действала към датата на сключване на процесния договор (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004г.), предвижда сключването на разпоредителни сделки чрез сложен и смесен фактически състав, включващ решение на Общинския съвет, провеждане на търг или конкурс, заповед за определяне на купувач от кмета и договор в обикновена писмена форма. Всеки един от посочените елементи от фактическия състав е задължителен, а нормата на чл.35 от ЗОС има императивен характер. Приел е, че отмяната на заповедта по чл.35, ал.5 от ЗОС /в относимата към 2006г. редакция/ води до извода за незавършена конкурсна процедура, включително до липса на съществен и изискуем по закон административен елемент от смесения фактически състав на сделката. Изтъкнал е, че до даване ход на устните състезания в инстанцията по същество, ответникът не е представил доказателства за наличие на последващо издадена и влязла в сила според правилото на сега действащата Наредба за провеждане на търгове и конкурси за управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Шумен заповед на кмета съгласно актуалната редакция на чл.35 ал.6 от ЗОС. Изложил е съображения, че нищожността по естеството си е такъв порок на сключената сделка, който винаги води до пълна и изначална невъзможност да се породи желаното от страните правно действие, като полученото въз основа на такъв договор е при начална липса на основание. Позовал се е на разясненията, дадени в т.7 от Постановление №1/28.05.1979г., постановено по гр.д.№ 1/1979 год на Пленума на ВС, за да приеме, че при фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което давността започва да тече от деня на получаването й. Установил е, че осъдителната претенция е предявена на 30.06.2015г., а се претендира от ищеца връщане на платената през м.12.2006г. продажна цена по сделката, поради което е приел за основателно своевременно направеното от ответника възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Посочил е, че с оглед погасяването на облигационните претенции, страната може да претендира възмездяване за средствата, дадени по сделката като имуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразен административен акт по реда на чл.203 от АПК, като давностният срок по посочената претенция тече от отмяната на административния акт.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба.

Настоящият състав намира за неоснователен довода на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение в частта, с която е уважен предявеният срещу него установителен иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 13.12.2006г., изх. №25-01-809/13.12.2006г., представляващ 32.2% от Хотелски комплекс „Шумен“. Касаторът се позовава на задължителните разяснения в т.2 от ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респективно правен интерес да се позове на недействителността; още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. Дадените с ТР №5/2014 на ВКС, ОСГТК, задължителни разяснения са относими към хипотезите на договори, сключени при липса на представителна власт и те не намират приложение при всички случаи на висяща недействителност /дефинирана в мотивите към т.1 от ТР №1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС/.

Не са налице и останалите предпоставки за допускане на касационното обжалване, на които касаторът се позовава.

Първите два поставени от касатора въпроса, макар и свързани с предмета на спора, не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване, доколкото не отразяват точно изложените от въззивния съд мотиви и не са обуславящи за решаващия извод за основателността на предявения иск. Въпросите са поставени с оглед поддържанато от касатора становище, че при висяща недействителност поради липса на елемент от сложния фактическия състав по сключването на сделката отм. яна на издаден от едната страна административен акт, на висящата недействителност може да се позовава само страната, издала административния акт. Това становище касаторът обосновава с доводите, че на недействителност може да се позовава само страната, чието волеизявление е засегнато от порок. Макар и принципно вярна, тази теза не съответства на предмета на конкретното производство, при което заявеното от ищеца основание за нищожност на сключения между страните договор е не порок на волята на една от страните, а липса на елемент от сложен фактически състав, включващ гражданскоправни елементи и административноправни елементи. Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване. Както бе посочено по – горе задължителните разяснения в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по т.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК, на което касаторът се позовава, не намират приложение при всички случаи на недействителност, а само в хипотезата на действия без представителна власт.

Не е налице и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване въз основа на сочения от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е обусловено както от наличието на непълна или неясна конкретна правна норма, нуждаеща се от разширително, респ. корективно тълкуване, с оглед непротиворечивото й прилагане от отделните съдилища, така и от предизвикана обществена необходимост за промяна на възприетото до момента тълкуване на закона или отделна негова разпоредба, което от своя страна води до развитие на правото по вложения от законодателя в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК смисъл. Правната теория и съдебната практика без противоречие приемат, че когато придобиването на правото на собственост изисква осъществяването на административни и гражданскоправни елементи от сложен фактически състав, липсата или опорочаването на някой от тези елементи има за последица невъзможност за придобиване правото на собственост. С решение №353/02.06.2009г. по гр.д. №477/2008г. на ВКС, ІІ гр.о., е прието, че при липса на елемент от сложния фактическия състав, включващ гражданскоправни елементи и административноправни елементи е налице висяща недействителност, която може да бъде санирана. Относно материалните предпоставки за нищожност на сделка с общински имот поради това, че административен елемент от смесения фактически състав не е предхождал гражданско - правния, а се е осъществил по-късно, респ. кога е налице нищожност, висяща недействителност и какво е значението на незавършения фактически състав, последователно в практиката на ВКС се приема, че следва да се преценява дали фактическият състав в своите административни елементи се е осъществил към момента, в който се преценява основанието по чл. 26 ал.1 от ЗЗД. По дела относно спорове за валидността на сделки с общинско имущество ВКС приема, че когато изискваното от закона решение на общинския съвет като елемент от фактическия състав на атакуваната сделка е взето и е налице към момента на предявяване на иска, макар и да било обективирано след като търгът е бил вече проведен и договорът с купувача вече сключен, то позволява сделката да прояви желаното при скючването й правно действие,

При постановяване на решението си, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Изводът му за недействителност на процесния договор за продажба е обусловен от преценката за липса на елемент от сложния фактически състав на продажбата по реда на ЗОС. Съдът е установил,че до даване ход на устните състезания в инстанцията по същество ответникът община Шумен не е представил доказателства за наличие на издадена и влязла в сила заповед на кмета съгласно актуалната редакция на чл.35 ал.6 от ЗОС. Наличието на постоянна практика относно предпоставките за недйствителност на сделка с общински имот поради липса на административен елемент от смесения фактически състав, с която въззивният съд се е съобразил, изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.

Третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, макар и значим за спора, е изцяло относими към правилността на постановеното по делото решение. Въпросът не се отнася до приложението на конкретна релевантна за спора правна норма, а до проверка на извършената от съда преценка на специфичните за спора обстоятелства, а именно: отменена заповед на кмета, с която се определя купувач на имот – частна общинска собственост, след допуснато предварително изпълнение на заповедта; купувачът е единствен участник в процедурата; заповедта е отменена по жалба на трето лице; издадено последващо решение на Общинския съвет за потвърждаване на проведената конкурсна процедура. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Както последователно поддържа в практиката си ВКС обсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и мотивиране на съображения за тяхното възприемане, е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която, съгласно чл. 290 ал.2 от ГПК, е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка при разглеждане на касационната жалба по същество.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за неправилно приложение на материалния закон не съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Недопускането на касационно обжалване е процесуална пречка да се разгледа по същество касационната жалба на О. Ш, поради което и по аргумент от чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на ответника „Уеб финанс холдинг” АД, [населено място], следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдО П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №147 от 25.06.2018г. по в.т.д. №194/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, в обжалваната от касатора О. Ш част, с която след частична отмяна на решение №100/30.11.2017г. по т.д.№435/2015г. на Шуменски окръжен съд е обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 13.12.2006г., изх. №25-01-809/13.12.2006г., представляващ 32.2% от Хотелски комплекс „Шумен”, представляващ девететажна масивна сграда, с разгъната застроена площ 19 344 кв.м., състояща се от три корпуса с идентификатори по кадастралната карта на [населено място] 83510.660.508.1, 83510.660.508.2 и 83510.660.508.3, изградена в имот с идентификатор 83510.660.508, който попада в УПИ VІІІ, в квартал 75а по плана на [населено място], при граници на Хотелски комплекс „Шумен”: имот с идентификатор 83510.660.507 и имот с идентификатор 83510.660.554, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ VІІІ в квартал 75а по плана на [населено място], на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и О. Ш е осъдена да заплати на „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място], направените разноски по компенсация в размер на 142 800,18 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Уеб финанс холдинг“ АД, [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.