О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 445

гр. София, 15.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 3216 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. П” ООД срещу решение №1931/20.07.2018г. по в.т.д. №5801/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1425/14.07.2017г. по т.д.№3/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, в обжалваната от касатора част, която „А. П” ООД е осъдено да заплати на Национална търговско – банкова гимназия на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД сумата от 30 948,39 лв., представляваща обезщетение за ползване на отдадения с договор за наем от 14.08.2009г. недвижим имот след прекратяване на договора за периода 01.02.2014г. – 19.08.2014г. и сумата от 742,26 лв., представляваща консумативни разходи за отопление, студена вода и такса битови отпадъци за 2014г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.12.2014г. до погасяването, като е намерено за неоснователно възражението за прихващане, заявено от „А. П” ООД, със следните активни вземания срещу Национална търговско – банкова гимназия: за сумата от 42 032 лв., представляваща стойността на разходите, направени за ремонт на наетия имот; за сумата от 16 895,20 лв., представляваща стойността на платени без основание консумативни разходи за студена вода и такса битови отпадъци за периода 2010г. – 2013г. и за сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на наемодателя да осигури достъп до имота в периода януари 2013г. – август 2014г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите на съда са незаконосъобразни и необосновани, тъй като не е установил действителната фактическа обстановка, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Поддържа, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.16 вр. чл.19, ал.1 от ЗДС, тъй като отдаденият под наем имот – публична държавна собственост не се използва по предназначение, липсва годен предмет, който да се отдава под наем, както и че директорът на НТБГ няма право да сключва договор за отдаване под наем на процесния имот. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че договорът за наем не е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поддържа, че не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, обуславящо правото на наемодателя да развали едностранно сключения договор. Счита, че в частта относно консумативните разходи съдебното решение е постановено при липса на доказателства, подкрепящи иска. Поддържа, че извършените в процесния имот ремонти не могат да се определят като подобрения за негова сметка, тъй като същите представляват основен ремонт с цел привеждане на имота във вида и предназначението, за което е договорено да се ползва. С оглед на това счита, че наемодателят не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.1 от договора и същият следва да бъде осъден да му възстанови направените разходи.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както и на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Относно приложението на чл.26, ал.1 от ЗЗД в случаите на несъответствие на съдържанието на договор за обществена поръчка с разпоредбите на чл.16, ал.1 от ЗДС (в редакцията на ДВ, бр.33/1999г.) и на чл.19 от ЗДС (ДВ, бр.124/1998г.); 2/Може ли по аналогия да се приложи принципът на пасивното процесуално представителство на търговеца, установен в чл.50, ал.3 от ГПК – с пасивна представителна власт разполага всеки служител на търговеца при отправено изявление за разваляне на договора за наем, сключен на основание проведена обществена поръчка?; 3/ При наличие на проведена обществена поръчка за отдаване под наем на имот – публична държавна собственост, поемането на задължение за извършване за своя сметка на основен ремонт на наетото помещение нарушава ли добрите нрави и обвързва ли валидно наемателя, и това води ли до неговата нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД?; 4/ Извършените трайни подобрения в наетия имот имат ли характер на основен и текущ ремонт на наетия имот? Поддържа, че по втория въпрос липсва задължителна практика на ВКС. По отношение на останалите въпроси не посочва задължителна практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, нито практика на ВКС, в противоречие с която е постановено решението. Не излага и конкретни доводи за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Национална търговско – банкова гимназия не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 от ГПК и е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от договор за наем, прекратен от наемодателя Национална търговско – банкова гимназия поради неизпълнение на договорно задължение от наемателя „А. П” ООД, който е продължил да ползва имота и след прекратяване на договора. Счел е за неоснователни възраженията на „А. П” ООД за нищожност на договора. Позовавайки се на приложените към исковата молба писмени доказателства, включително и на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, въззивният съд е приел, че отдаването под наем на част от имот – публична държавна собственост, а именно складови и производствени помещения, е извършено по предвидения в чл.19, ал.1 вр. чл.16, ал.2 от ЗДС ред. Счел е, че изявлението за разваляне на договора е надлежно връчено на наемателя съобразно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК. Приел е за установен факта на ползване на отдадения под наем имот след разваляне на договора, както и е споделил извода на първоинстанционния съд, че забавата в плащането на наемната цена за повече от 10 дни не е незначителна по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД. С оглед на това и позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, апелативният съд е заключил, че наемателят дължи обезщетение на наемодателя в размер на пазарния наем, както и заплащане на консумативните разходи за отопление, студена вода и такса битови отпадъци. По направеното от „А. П” ООД възражение за прихващане, решаващият състав е приел, че наемателят няма основание да претендира направените от него подобрения в имота, тъй като извършеният основен ремонт представлява израз на задължението му, регламентирано в чл.18 от договора, и не нарушава добрите нрави. Въз основа на свидетелските показания, апелативният съд е счел, че отговорност за претърпени вреди не може да възникне спрямо наемодателя, тъй като последният не е пречил на наемателя да ползва спокойно имота в периода януари 2013г. – август 2014г. Приел е за оборено и твърдението на „А. П” ООД за платени от него без основание консумативни разходи, като се е позовал на допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият поставен от касатора правен въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не е от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Съставът на САС не е изразявал становище по въпроса дали нарушението на разпоредбите на чл.16 ал.1 от ЗДС и чл.19 от ЗДС води до нищожност на процесния договор, сключен след проведен търг с тайно наддаване, доколкото е приел, че в случая липсва нарушение на посочените разпоредби на ЗДС. От друга страна въпросът изисква преценка на съдържанието на сключения между страните договор за наем и проверка на останалите събрани доказателства относно предназначението и начина на ползване на отдадения под наем обект, която е извън приложното поле на производството по чл.288 от ГПК.

Същите съображения се отнасят и до третия и четвъртия въпрос в изложението, които макар и значими за спора, са изцяло относими към правилността на постановеното по делото решение. Въззивният съд е приел, че поетото с договора за задължение за извършване на основен ремонт не противоречи на добрите нрави, като е обсъдил съдържанието на сключения между страните договор, преценявайки и останалите релевантни обстоятелства, а именно, че такова изискване е било поставено в обявлението за проведения търг и че всички участници в търга са могли да се запознаят със състоянието на обекта. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Въпросът дали извършените в имота трайни подобрения имат характер на основен ремонт също не е свързан с приложението на определена правна норма, а с преценката на събраните по делото доказателства относно извършените от касатора ремонтни дейности в обекта.

Вторият въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че връчването на изявлението за разваляне на договора на служител на „А. П” ООД е редовно по аргумент от разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК. Същият има характеристиките на правен въпрос, защото касае дадено от съда тълкуване на разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, което касаторът обосновава с липса на практика на ВКС. По въпроса относно приложимите правила за връчване на изявления на гражданско – правните субекти е формирана практика на ВКС - Решение №283 от 06.04.2010г. по гр.д. №507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №229 от 03.04.2014г. по т.д. №956/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №35 от 07.05.2012г. по гр.д. №1877/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др. С постановените по реда на чл. 290 от ГПК актове последователно се приема, че извънсъдебните изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 37 - 49 ГПК или съобразно специалния закон – чл. 36 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) (който препраща към общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, каквито са обнародвани в ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г.). В хипотеза на връчване чрез пощенска услуга за редовността на връчването е без значение дали то е извършено лично на получателя – достатъчно е да са спазени общите правила на ГПК или тези по чл. 36 ЗПУ. Приложимите общи правила за призоваване на юридически лица са установени в чл.50 от ГПК и приемайки за редовно връчването на извънсъдебно изявление до търговеца по реда на чл.50 ал.3 от ГПК, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС относно извънсъдебното връчване на книжа между страните.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1931/20.07.2018г. по в.т.д. №5801/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.