№ 394

гр.София, 15.08.2019 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1085 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационните жалби на Н.М.Г. от [населено място], чрез пълномощниците й адвокатите Н. М. и Г. М. и Б.Б.П. и З.Б.П., също от [населено място] и чрез пълномощниците им адвокатите Н. М. и Г. М., срещу въззивното решение от 19.04.2018 год. по гр. д. № 564/2018 год. на Пловдивския окръжен съд.

Жалбите са подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, спазени са изискванията на чл. 284 ГПК, поради което и същите са процесуално допустими. В същите се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение.

В представения писмен отговор ответникът по касация Н.Б.Д., чрез пълномощника му адв. К. А.-В. оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява срещу касационната жалба по същество с доводи за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на разноските.

Същото становище се поддържа и от ответника по касация А.А.П. в представения писмен отговор.

По наведените от касаторите в приложените изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въз основа на данните по делото, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния районен съд, [населено място] № 154 от 12.01.2017 год., поправено с решение № 3597 от 17.10.2017 год., двете по гр. д. № 18382/2014 год., в обжалваната му част, с която до делба са допуснати следните имоти в землището на [населено място], [община]: 1/. нива с площ 19.959 дка в м. „П.”, ІІІ категория, имот № 017010 по плана за земеразделяне, 2. нива с площ 10.011 дка в м. „Б.”, ІІІ категория, представляваща имот № ****, до размер на 1/2 ид. ч. 3. нива с площ 9.999 дка в м. „Т.”, имот № **** по плана за земеразделяне, 4. нива с площ 9 дка в м. „М.”, имот № ****, при описаните в решението граници, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Б.Б.П., З.Б.П. и Й.Б.Т., починала в хода на производството и заместена от наследниците й, за делба на нива с площ 15. 188 дка в м. „П.”, представляваща имот **** по плана за земеразделяне на [населено място].

Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че страните са наследници на Б. Д. /П./, починал през 2012 год., на който са възстановени с решение на поземлената комисия описаните в него земеделски имоти в землището на [населено място], като един от тях – нива с площ 15.188 дка в м. „П.” същият продал с нот. акт № 37/2008 год. на А. П.. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците части, въззивният съд приел възраженията им за придобивна давност относно сочените от тях имоти за недоказани. Обсъдил доводите за допуснати процесуални нарушение при събиране на гласните доказателства и намерил същите за неоснователни с оглед процесуалното поведение на самите съделители – в две поредни съдебни заседания не са довели нито един от допуснатите им свидетели, позовавайки се на извинителна причина за свидетелката М., при положение, че първоначалното им искане е било за допускане на шест свидетели. С оглед на това съдът приел, че неангажирането на свидетелски показания се дължи единствено на процесуалното поведение на съделителите, позоваващи се на придобивна давност по отношение на част от делбените имоти, поради което и релевираното от тях възражение за изключването им от делбата е прието за неоснователно. Представеното от тях писмено доказателство – декларация от наследодателя им Б. Д. от 14.04.2000 год. относно изявлението му приживе да раздели имотите между децата си в обособените три самостоятелни дяла, съдът приел като косвено доказателство относно твърдението за установяване на фактическа власт от всеки от наследниците, поради липса на вещнопрехвърлително действие. При липсата обаче на други доказателства за установяване на спокойно и непрекъснато владение на всеки от тях върху съответните имоти в продължение на необходимия срок от 10 години извод за изключителната им собственост върху съответния им дял не може да се направи. Затова и претендираните от ответниците имоти са допуснати до делба между наследниците на общия наследодател при определените по закон квоти.

Относно искането на ответниците за включване в делбената маса на имота, предмет на разпоредителната сделка на наследодателя Б. П. с нот. акт № 37/2008 год., въззивният съд приел, че произнасянето на първоинстанционния съд е допустимо с оглед проведения инстанционен контрол на въззивния съд, с което същото е уважено и имотът е включен в наследствената маса /определение от 24.11.2015 год. по ч. гр. д. № 2796/2015 год. на ПлОС/. Искането им за допускането му до делба, съгласно чл. 341, ал. 2 ГПК, се основава на твърденията им за нищожност на разпоредителната сделка, предмет на преюдициално обсъждане с оглед произнасянето по иска за делба на този имот. Като приел същите за неоснователни, обосноваващи извод за липса на съсобственост между страните по наследство относно разпоредения в полза на П. имот, съдът отхвърлил искането на ответниците за допускането му до делба.

С оглед конституирането на приобретателя като страна по делото, обусловено от релевираните от ответниците възражения за нищожност на сделката с наследодателя им и необходимостта да се осигури възможност за защитата му, и отхвърлянето на иска за делба на прехвърления му имот, съдът е присъдил и разноски в негова полза.

Поставеният в изложението въпрос: Следва ли при наведено възражение за нищожност на разпоредителната сделка, извършена от наследодателя приживе, приобретателят по сделката да бъде конституиран като страна по делото, не може да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същият не е обуславящ извода на съда за отхвърляне на иска на ответниците, сега касатори, да се допусне делба на имота, предмет на тази разпоредителна сделка. Изводът за недопускане на делбата е обоснован от липсата на съсобственост между наследниците на общия наследодател поради разпореждането му приживе с този имот, а не от това дали приобретателят е следвало или не е следвало да бъде конституиран като страна в делбеното производство. Последното е неотносимо към извода за неоснователност на искането за допускане на делба на този имот, като друг иск в делбеното производство, вкл. и срещу приобретателя П. не е предявен, поради което и съдът не се е произнасял по отношение на него като страна, още по-малко да е разгледал непредявен иск. Поради това поставеният въпрос е неотносим, каквато е и сочената и приложена съдебна практика, от което следва извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване поради вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо в тази му част, нито това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Изложените от касаторите съображения относно поддържаните процесуални нарушения по събиране на гласните доказателства представляват основания за неправилност на въззивното решение, не и основание за допускане на касационно обжалване независимо от формулирането на въпрос № 2. В обжалваното решение не е прието, че съдът не е обвързан от преценката на здравните органи в представеното медицинско удостоверение, за да откаже да отложи делото в последното заседание, а съображенията касаят процесуалното поведение на страните, поискали разпит на свидетели за установяване на твърдените факти с оглед указанията на съда при предходното отлагане на делото за събирането им. Въпросът всъщност представлява оплакване срещу извода на въззивния съд за липса на поддържаното процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който извод не може да се проверява в настоящето производство. Същите съображения са относими и към формулираните от касаторите въпроси № № 3 и 4 в изложенията, като същите са и некоректно поставени с оглед липсата на доводи във въззивната жалба относно доклада по делото. Съдът не е приел, нито разгледал отделен иск срещу приобретателя А. П., за да дължи даване на съответни указания по него, поради което и тези процесуалноправни въпроси са и неотносими към предмета на делото. Поради това и не могат да обосноват поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Доводът на касаторите за произнасяне на съда по отделен иск срещу приобретателя А. П. всъщност представлява оплакване срещу присъждането в тяхна тежест на направените от него разноски по делото. Редът, по който страната може да постигне защита по въпроса за присъдени с решението разноски по делото е уреден в чл. 248 ГПК, не и чрез обжалване с искане за обезсилване на решението в тази му част с доводи за произнасяне по недопустим иск.

Извън горното, настоящият състав не констатира и основания за служебно допускане на обжалване на решението поради вероятност същото да е недопустимо или очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 542 от 19.04.2018 год. по гр. д. № 564/2018 год. на Пловдивския окръжен съд по подадените от Н.М.Г. и от Б.Б.П. и З.Б.П., всички от [населено място] и чрез пълномощниците им адвокатите Н. М. и Г. М., касационни жалби.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: