О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

гр. София, 16.08.2019 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли два хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2764/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по частната жалба на „Р. К“ ООД, ЕИК 831645042, гр.София, чрез пълномощник адв. С. М., против определение № 1862/07.06.2019 год. по ч. гр. д. № 2205/2019 год. /посоченият № 3488/2018 год. е техническа грешка/ по описа на Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против протоколно определение от 11.02.2019 г. по гр. д. № 9836/2017 г. по описа на Софийски градски съд, както и против протокола от съдебното заседание от същата дата и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа становище за необоснованост, неоснователност и неправилност на определението на въззивния съд с доводи, че определението на първоинстанционния съд прегражда пътя на защита и развитието на процеса, тъй като със същото се отказва събирането на част от писмените доказателства за процесния имот УПИ ХІІ-14,15, поради което и подлежи на самостоятелно обжалване. Иска отмяна на въззивното определение и постановяване издаването на поисканите съдебни удостоверения, касаещи снабдяване с отчуждителната преписка № 45/1985 год. за имот с пл. № 14 от УПИ ХІІ-14,15, кв. 383.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна по делото и насочена против определение на въззивния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

За да приеме частната жалба за недопустима, поради което и да я остави без разглеждане, въззивният съд счел, че атакуваното с нея протоколно определение от 11.02.2019 год. на първоинстанционния съд, с което той се е произнесъл по искането на ищеца за допускане на доказателства, не подлежи на инстанционен контрол - то не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, нито в закона е предвидена обжалваемостта му. Определението на Софийския градски съд е по движение на делото, касаещо доказателствените искания на страната и неговата проверка би могла да се осъществи в рамките на въззивното производство. Процесуалният закон не предвижда възможност за самостоятелно обжалване и на протокола от проведено о.с.з., както и на произнасянето на съда по чл. 151, ал. 4 ГПК за неговата поправка и допълване. Такова определение не е преграждащо и за развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о.

Правилно е прието във въззивното определение, че първоинстанционното определение, постановено по чл. 146, ал. 4 ГПК, с което е оставено без уважение доказателствено искане за допускане и събиране на определено доказателство, е необжалваемо като самостоятелен съдебен акт, тъй като не попада в категорията на обжалваемите определения на съдилищата, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. То не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а процесуалният закон не предвижда и изрично обжалваемостта му с частна жалба, по смисъла на т. 2 на същата разпоредба, съответно неговата незаконосъобразност не може да бъде повдигана чрез самостоятелно обжалване. Определенията, с които се оставят без уважение доказателствените искания на страните /в случая отказът за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с доказателства/, нямат характера на „преграждащи” производството в смисъл на временно или постоянно преустановяващи хода на делото, с тях не се преклудира и възможността за защита правата на страните в процеса /в какъвто смисъл са изложените оплаквания/, доколкото правилността на извършените от съда процесуални действия при недопускане на поисканите нови доказателства е предмет на проверка при обжалване на постановения краен акт по съществото на спора.

Правилни са изводите на въззивния съд, че и определенията по чл. 151, ал. 4 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокола от открито съдебно заседание, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба. С тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се разрешава процесуалноправен спор, липсва и изрична законова разпоредба за тяхното обжалване /в този смисъл са определение № 176/26.05.2014 год. по ч. гр. д. № 1133/2014 год., ВКС, II г. о. и определение № 409/03.12.2013 год. по ч. гр. д. № 7051/2013 год., II г. о., ВКС/.

Поради това и като е оставил без разглеждане частната жалба против определението на първоинстанционния съд от 11.02.2019 год. и протокола от съдебното заседание, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди. Представените с частната жалба доказателства не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, което има за предмет проверка правилността и законосъобразността на обжалваното въззивно определение.

По горните съображения ВКС, II г. о. в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1862/07.06.2019 год. по ч. гр. д. № 2205/2019 год. /неправилно посочен № 3488/2018 год./ по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Р. К“ ООД, гр.София, против протоколно определение от 11.02.2019 г. по гр. д. № 9836/2017 г. по описа на Софийски градски съд, както и против протокола от съдебното заседание и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи