О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 659

София, 16.08.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1683 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ц.Й.В. и В.Х.В. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. Г. С., против решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е отменено изцяло решение № 375 от 9 август 2016 г., постановено по гр.д. № 1437/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място], за отхвърляне на предявения от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – [населено място], представлявана от К. Т. – главен публичен изпълнител, срещу В.Х.В., лично и в качеството му на ЕТ „В. В.“, Ц.Й.В. и Р.Р.Д. иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, и вместо него е обявен за недействителен по отношение на държавата сключеният между В. и Д. договор за покупко-продажба на апартамент с идентификатор № ...., находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с площ по документи – 65,98 кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3, с площ 12.30 кв.м., и 11% ид.ч., равняващи се на 15,95 кв.м., от общите части на сградата, обективиран в нотариален акт № ..., том..., рег. № ..., дело № .../..... г. на нотариус Д. Р., рег. №.. на Нотариалната камара. Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от Р.Р.Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. А..

В жалбата на Ц. и В. В. се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е неприложима по отношение на Ц. В., предвид обстоятелството, че по отношение на нея не е установено наличие на публични задължения. Във въззивното решение липсвали мотиви относно основателността на иска срещу съпругата на длъжника, поради което съдебният акт в тази част бил необоснован. Въпреки че процесният имот е бил притежаван от В. в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, законодателят допускал разделност на тази имуществената общност, когато имуществото служело за обезпечение на лични задължения на единия съпруг (каквито са данъчните задължения), а не за посрещане на нужди на семейството, поради което за обезпечение на публичните задължения на единия съпруг служело 1/2 ид.ч. от общото имущество. В тази връзка липсвали аргументи защо сделката е изцяло обявена за недействителна, а не само за 1/2 ид.ч. Поддържа се още, че изложените в съдебния акт доводи относно субективния елемент на фактическия състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК били бланкетни. От мотивите на въззивното решение не било ясно въз основа на кои доказателства съдебният състав е преценил, че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска, като липсвало обсъждане на доказателства или препращане към мотивите на първата инстанция. От събраните в хода на производството доказателства не се установявало намерение за увреждане на кредитора. Било доказано, че комуникацията на едноличния търговец с упълномощеното от него лице пред органите на Националната агенция за приходите била влошена, поради което не можело се приеме, че В. е предвиждал резултата от ревизионното производство, и въз основа на това да се направи извод за наличие на намерение за увреждане. Противоречал на процесуалния закон и изводът на въззивния съд, че заповедта за възлагане на ревизията била редовно връчена, като бил игнориран фактът, че по делото не е представен оригинал на пълномощното за получаване на заповедта за възлагане на ревизия, въпреки направеното оспорване на представените от ищеца пълномощни. Във връзка с това оспорване са изложени и твърдения за извършен „пренос на подпис“. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В жалбата на Р.Р.Д. се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като бил разгледан иск на непредявено основание, доколкото в исковата молба не са се съдържали твърдения, че атакуваната сделка била сключена на цена, по-ниска от пазарната, но въпреки това, за да обоснове извода си за наличие на субективния елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, въззивният съд е приел, че продажбата била извършена на силно занижена цена от гледна точна на житейската опитност. Решението било и частично недопустимо по отношение на Ц. В., по отношение на която липсвал правен интерес от воденето на предявения иск – тя не била длъжник на държавата и не можела да отговаря за чуждо задължение със своето имущество (притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от апартамента в режим на съпружеска имуществена общност). Поддържа се, че решението е постановено по нередовна искова молба, доколкото в нея липсвали твърдения относно субективния елемент на фактическия състав, като било и налице противоречие между обстоятелствена част и петитум. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: решението било основано на документи (четири броя декларации за разкриване на банкова тайна и три броя пълномощни), които следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото – въпреки направено искане по чл. 183 ГПК за представянето им в оригинал, при непредставянето им съдът не ги изключил, а ги взел предвид при постановяването на акта си; въз основа на пълномощните съдът е стигнал до извод за редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт, тоест че е налице общата предпоставка по чл. 216, ал. 1 ДОПК. Извършването на сделката по-малко от месец след връчване на ревизионния акт пък мотивирало съда да приеме, че е налице и субективният елемент – намерение за увреждане. Твърди се, че ако горепосочените доказателства са били изключени от доказателствения материал, съдът би достигнал до противоположни решаващи изводи. В нарушение на изискванията на чл. 235 и 236 ГПК въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по делото, в т.ч. заключението на графологическата експертиза, допълнителното заключение, посочените от ищеца заповеди, от които било видно, че същите са били връчвани на лице, за което няма данни за надлежно учредена представителна власт. Поддържа се, че съдът е приел за доказани факти, за които ищецът не е представил доказателства, въпреки че носил тежестта на пълното и главното им доказване, а приел за недоказани факти, за които ответниците ангажирали доказателства. В отклонение от изискванията на чл. 269 ГПК съдът се бил произнесъл по оплакване, което не се съдържало във въззивната жалба, а именно – първоинстанционният съд не бил съобразил, че цената по атакуваната сделка била под пазарната. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение и се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В постъпили отговори на касационните жалби Националната агенция за приходите, представлявана от изпълнителния директор Г. Д., чрез Г. Р. – публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – [населено място], излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.

В решението си въззивният съд приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Счетено е за установено, че публичното вземане е било установено с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд; че атакуваната сделка е сключена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт, като заповедта за възлагане на ревизия е била надлежно връчена на В. В., чрез упълномощено от него лице. За недоказани са приети възраженията, че В. не е знаел за наличието на публични задължения, предвид представените нотариално заверени от него декларации, депозирани в хода на ревизионното производство, с които е дал съгласие за разкриване на банкова тайна. При съвкупна преценка събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че е налице намерение за увреждане, тъй като сделката била сключена след по-малко от месец от връчване на ревизионния акт, с който били установени публични задължения за сумата от 126080 лева. Знаейки за техния размер, ответникът се разпоредил с единствения си недвижим имот, като го продал на цена, близка до размера на данъчната оценка, която цена била силно занижена с оглед местоположението на имота в централната част на [населено място]. Установено е, че въпреки действителното получаване на цената, продавачът не е използвал тази сума за погасяване на задълженията си, нито е започнало издължаване с други средства. Същественото намаление на активите, от които публичният изпълнител би могъл да се удовлетвори, продажбата на занижена цена, бързината, с която било извършено прехвърлянето, и неплащането на задълженията по ревизионния акт са мотивирали въззивния съд да приеме, че продажбата е била извършена при наличието на знание за увреждане, като липсвали данни задълженото лице да разполага с друго имущество, достатъчно да покрие задълженията му. За неубедителни в контекста на останалите доказателства по делото са приети показанията на свидетеля П., според които сделката била планирана дълго преди момента на сключването, защото той не е договарял със собственика, а с неговия син; не е имал договор с нито една от страните по сделката, а е действал като брокер; не е отнел стоп капарото въпреки продължителното забавяне от страна на купувача; не е извършил проверка на имота и не разполагал с никаква документация за сделката, което било нелогично, ако е действал като брокер. По тези съображения съдът е отрекъл ответникът В. да е имал намерение за продажба към сочения от свидетеля момент (зимата на 2014 г.), а и този момент също попадал в т.н. „подозрителен период“ след връчване на заповедта за ревизия.

К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка на твърдението за постановяване на решението по нередовна искова молба, както и по въпроса, поставен в двете касационни жалби, може ли съдът за личен дълг на единия съпруг да обяви за недействителна по реда на чл. 216 ДОПК цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос следва да се съобразят разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 2/2001 г., ОСГК, и т. 1 на ТР № 5/2013 г., ОСГТК.

Едва след разрешаването на посочените по-горе въпроси, ще е възможно да се даде отговор и на останалите, обусловили изхода на спора, въпроси, поставени и в двете касационни жалби за задължението на съда да изложи мотиви във връзка с всички събрани по делото доказателства и защо кредитира едни доказателства, а други не, относно последиците от непредставяне на оригинален документ при оспорен негов препис, относно доказателствената тежест за установяване елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, относно момента, към който следва да се установи субективния елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, и по приложението на чл. 269 ГПК.

За касационното обжалване касаторите В. и Д. дължат държавна такса от по 1716,52 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 70 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 425/2016 г. по описа на апелативния съд в [населено място].

УКАЗВА на Ц. и В. В. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 1716,52 лева, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено.

УКАЗВА на Р. Д. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 1716,52 лева, като в противен случай производството пред ВКС ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: