ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661

София, 16.08.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 158 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ел.Г. като процесуален представител на К. С. – италиански гражданин, постоянно пребиваващ в РБ, срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив /ПАС/ от 12.Х.2018г. по гр.д. № 303/2018г.

Ответницата по жалбата А.Й.З. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокати В.П. и К.А. е заела становище, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С атакуваното решение ПАС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на ОС Пловдив от 03.V.2016г. по гр.д. № 1049/2015г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил К. С. да заплати на А. З. 25010лв., претендирани частично от 183848лв., представляващи половината от вложените в общата на страните банкова сметка в Банка „И. С” парични средства, с която сума С. се обогатил неоснователно за сметка на З., като се разпоредил с нея, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба и разноски.

Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили брак на 10.VІІІ.2004г., прекратен с влязло в сила на 01.V.2014г. решение на Пловдивския РС; по време на брака с договор от 14.VІІІ.2004г. те са открили спестовен депозит в банка „И. С” Торино, като са съпритежатели с отделни подписи, което означава, че всеки от тях може да извършва всякакви операции; видно е от отчета, изготвен от банката, на 06.VІІІ.2014г. по влога е извършен превод на 130012.05 евро по нареждане на трето лице, следва дата на нареждане 07.VІІІ.2014г. с бенефициент С. К.; на 06.VІІІ.2014г. е извършен превод на 57320.54 евро по нареждане на същото трето лице, следва дата на нареждане 07.VІІІ.2014г. с бенефициент С. К.; на 07.VІІІ.2014г. е следващото отбелязване „Превод по ваше нареждане в полза на С. Б. 188000 евро”, като е представен платежния документ за превода по сметка на С. Б. и следва IBAN на бенефициент, като кредитори са посочени К. С. и З. С.; очевидно в двата документа бенефициент се използва като синоним на получател на наредените преводи; към 01.ІV. и 01.V.2014г. /датата на прекратяването на брака/ наличността по сметката е била 986.16 евро, а след превода по сметката на С. Б. са останали налични 317.74 евро.

Прието е за доказано, че от общата сметка на страните ответникът се е разпоредил със 188000 евро и че той е бенефициент по постъпилите по нея 187332.59 евро. Спорът по делото е между двамата титуляри на общата сметка с твърдения на единия за неправилно разпореждане със средства по нея от другия, т.е. спорът не произтича от договорни отношения помежду им, в него отношения с банката не се намесват, поради което той се разглежда по българското законодателство.

Общата сметка е открита при действието на СК отм. г., при който влоговете са били в режим на СИО; по действащия от 2009г. СК влоговете са лично имущество на титуляра на сметката, която норма се прилага и за заварените случаи. Общият влог от СИО е станал лично имущество на двамата титуляри и доколкото няма уговорено нещо различно, влогът е лично имущество на всеки от тях в режим на обикновена съсобственост при равни квоти и всеки от тях има право на половината от средствата по общата банкова сметка. Съдът е приел, че не следва да се обсъждат доводите на ответника в отговора му на въззивната жалба, че не може средствата, постъпващи в общата сметка, да стават автоматично общи, че относно постъпващите в сметката след развода суми ищцата няма принос, кой и с каква цел е осигурил постъпването на сумата 187332.59 евро – ответникът не е подал отговор на исковата молба и възможността да прави тези възражения е преклудирана.

С извършената на 07.VІІІ.2014г. операция ответникът е лишил ищцата от възможността да получи половината от сумата, с което тя се е обеднила, а ответникът се е обогатил, разпореждайки се и с частта от влога, която е на ищцата – независимо от основанието за превеждането на сумата на трето лице, той си е спестил средства, равни на частта на ищцата.

В касационната жалба се сочи неправилна квалификация на спора по чл.59 ЗЗД, тъй като между страните и банката имало сключен договор за банкова сметка, при което те били страна по едно договорно правоотношение. Изложени са съображения, че след прекратяването на брака не може да се приеме внасяните парични средства да са в резултат на съвместен принос и че с внасянето на лични средства те автоматично преминават в обща собственост, без изследване на приноса на титулярите по сметката, в противен случай ще е налице неоснователно обогатяване само поради това, че някой е титуляр на сметката. Съдът не бил изследвал основанието за преведената по сметката сума – от продадена негова пицария и от негови дивиденти от ценни книжа и акции. Въпреки липсата на отговор на исковата молба, ГПК давал възможност за становище на ответника и за представяне на доказателства.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди очевидна неправилност на въззивното решение. Съдът не изследвал откъде са постъпили средствата по общата банкова сметка и защо след като техен получател е касаторът, парите трябва да са обща собственост; с представените доказателства не бил доказан съвместен принос – преводът бил направен само на името на К. С., сумата по него била негова лична собственост в резултат на негови лични инвестиции в акции и от продажба на имот; макар да не е подаден отговор, съдът бил длъжен да изясни истината, като нямало пречки ответникът и по време на делото да представя относими доказателства, което било направено.

Допускането на касационно обжалване било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – недопустимо било създаване на практика, допускаща неоснователно обогатяване на лице само поради това, че е титуляр на обща банкова сметка; следвало да се направи тълкуване чия собственост стават парите, преведени в лично качество на един от титулярите по обща сметка, и на какво основание другият титуляр би имал претенции към тях; следвало да се създаде практика и да се тълкува собствеността върху обща банкова сметка и значението на приноса на всеки от титулярите и начинът за разпределение на парите при положение, че всеки от титулярите има право да тегли от общата сметка, за какъв период се счита, че имат равни дялове, и какви пари влизат в тези дялове, като се има предвид постоянното движение на пари по сметката.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпроса, уточнен от съда, за собствеността на паричните средства, преведени по обща банкова сметка на двама титуляри, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл, обусловило решаващия му извод по спора, и той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед липсата на практика по него.

Не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. То е основано на твърдения за процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност, които не са видими пряко от съдържанието на въззивното решение, предпоставящо това основание, и преценката дали такива са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка, обаче, касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.

На касатора следва да бъде дадено указание за представянето в едноседмичен срок на доказателства за внасянето по сметката на ВКС на 500.20лв. държавна такса, дължима за касационното обжалване.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, № 167 от 12.Х.2018г. по в.гр.д № 303/2018г.

УКАЗВА на К. С. чрез процесуалния му представител адвокат Е. Г. в едноседмичен срок от получаването на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 500.20лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва за преценка на следващите се процесуални действия след изтичането на срока за изпълнение на даденото указание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: