ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662

София, 16.08.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3815 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Б. като процесуален представител на И.Г.Д. от [населено място] и на И.Г.Д., приподписана от адвокат П.М., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 20.ІV.2017г. по в.гр.д. № 799/2016г.

Ответникът по жалбите Прокуратура на РБ не е подал отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационните жалби са допустими като подадени в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си САС е отменил решението на Софийския окръжен съд от 23.ХІІ.2015г. по гр.д. № 834/2015г. в отхвърлителната му част за сумата 1000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ПРБ да заплати на И.Г.Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.213а ал.1 НК, за което е постановена оправдателна присъда по НОХД № П 217/2011г. на СВС, ведно със законната лихва от 18.ІV.2013г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за разликата до пълния предявен размер 150000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 150000лв. обезщетение за имуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 18.ІV.2013г. присъда на Софийския военен съд по НОХД № П 217/2011г. ищецът е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.252 ал.2 НК и по чл.209 ал.2 НК, като му е наложено най-тежкото от определените му наказания – 5 години лишаване от свобода с приспадане на времето, през което е бил задържан /25.ХІ. – 27.ХІІ.2010г./, глоба в размер на 5000лв. и конфискация на два леки автомобила и на един лекотоварен такъв. Със същата присъда ищецът е оправдан по обвинението за престъпление по чл.213а НК.

Трите дела, по които ищецът е предявил претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди във връзка с оправдателната част от присъдата, правилно са присъединени за общо разглеждане и решаване поради връзка между тях и тъй като обезщетението следва да бъде присъдено глобално за всички вреди от незаконното обвинение, като са разгледани всички искове, основани на неправомерни действия на прокуратурата, описани в допълнителните молби и становища на ищеца.

Прието е, че наложените запори на банковите сметки на Д. /до размера на причинената с престъплението, за което е осъден, вреда/, извършените процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, конфискацията на част от имуществото му и наложената глоба са изцяло във връзка с обвиненията за престъпления, за които той е осъден. Няма данни за разходи за лечение, вкл. претендирания размер 150000лв., а невъзможността да ползва средствата по банковите сметки само по себе си не води до намаляване на имуществото на Д.. Не се установява ищецът в качеството си на подсъдим да е заплащал адвокатски хонорар, а присъдените в негова тежест разноски по наказателното дело са пряко свързани с осъдителната присъда. Ищецът не е доказал и вреди от насоченото срещу имуществото му принудително изпълнение, както и връзката на такива с държавата. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца също няма връзка с наказателното производство, вкл. и за престъпленията, за които е осъден.

Във връзка с твърдяните неимуществени вреди въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния за недоказаност на причинната връзка с незаконното обвинение на респираторните заболявания и алергичните реакции на ищеца, както и че задържането му под стража е във връзка с преследването за престъпленията, за които е осъден. Ищецът не е ангажирал доказателства за чрезмерни болки, страдания и стрес, неимоверни негативни емоции, злепоставяне в обществото, голямо унижение, потиснатост и страх. При повдигнати няколко обвинения интензитетът на негативните преживявания е подчинен най-вече на опасенията от осъждането по това от тях, за което се предвижда най-тежко наказание. Прието е, че ищецът не е длъжен да доказва всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство и др. под., в рамките на обичайното за подобни случаи, тъй като е нормално да се приеме, че по време на наказателно производство лицето, незаконно обвинено, е притеснено и тревожно, несигуно, накърнено е социалното му общуване. С оглед на това и предвид осъжданетжо на ищеца за две престъпления от повдигнатите му обвинения, едното от които по-тежко наказуемо от това, за което е оправдан, продължителността на производството, тежестта на престъплението по чл.213а НК, вида на мярката за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения, както и обичайното цялостно отражение на наказателното преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, и недоказването на по-големи вреди от обичайните, съдът е намерил, че обезщетение в присъдения размер е справедливо за всички причинени му неимуществени вреди. Съобразени са и икономическата обстановка, стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности към датата на увреждането. Отчетено е и че осъждането на прокуратурата само по себе си също има ефект на репарация, както и че обвинението за престъпленията, за които ищецът е осъден, естествено е породило същите чувства на притеснение, стрес и напрежение, които обаче не подлежат на репарация.

С протоколно определение в о.с.з. на 15.ІІІ.2017г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищеца за допускане разпит на свидетел, приемайки, че то е заявено несвоевременно – не само след изтичане на предоставената му възможност от първоинстанционния съд, но не е заявено и във въззивната му жалба.

В касационната жалба, подадена от адвокат Б., са изложени оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че обединяването на делата по предявените искове било в противоречие с процесуалните правила, ограничили се правата на ищеца да докаже исковите си претенции, като не му се допуснало събирането на гласни доказателства. Твърди се и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В касационната жалба бланкетно се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК /в редакцията преди изменението на разпоредбата – ДВ бр.86/2017г./. В допълнението на касационната жалба, депозирана след дадено от въззивния съд с разпореждане от 29.VІ.2017г. указание за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се заявява, че към жалбата са приложени множество решения за всяко едно от касационните основания и за изискванията за допустимост в трите точки на чл.280 ал.1 ГПК, в които противоречиво били решени подобни дела, при което жалбата отговаряла на изискванията на ГПК.

В касационната жалба на И.Г.Д. са изложени съображения, че лихва следвало да бъде присъдена от 23.ІІІ.2010г., когато било повдигнато обвинението по чл.213а НК, че ако съдът бил взел предвид, че са му били повдигнати обвинения по чл.144 ал.1 и ал.3 НК, заменени с обвинението по чл.213а НК, щял да приеме, че обезщетението е много ниско за трите обвинения, че незаконосъобразно делата били обединени, тъй като всяко от тях било за различни обстоятелства и за различни нарушения на прокуратурата, по всяко от които съдът следвало да се произнесе поотделно. Отправено е искане за присъждане на 150000лв. обезщетение за неимуществени вреди – стрес, уплаха, продължаваща и досега, неспокоен сън, постоянно напрежение, злоупотреба с името, и 150000лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение – лекарства и консумативи, невъзможност за ползване на средствата от заплатата поради запор на банковите сметки, във връзка с оправдаването по обвинението по чл.213а НК.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено от назначения на ищеца процесуален представител адвокат П.М. след дадено указание, се заявява искане за допускане на касационно обжалване, тъй като решението било неправилно поради съществено процесуално нарушение – обединяването на делата било незаконосъобразно поради недопустимо ограничаване на правата на искове на ищеца и на правото му да проведе защита по всеки от тях, обезщетението трябвало да се прецени глобално, но само за всички причинени вреди, но не и да се глобализират основанията за настъпването им, решенията в частта за имуществените вреди били неправилни, че те били в причинна връзка само с обвиненията за престъпленията, за които ищецът бил осъден, което било в резултат на ограниченото право на ищеца за събиране на гласни доказателства, неправилно било съобразено, че невъзможността за използване на средствата по банковите сметки не водело до намаляване на имуществото на ищеца – това влияело на психиката и на отношението към заобикалящата среда, което представлявало неимуществени вреди, неправилна и при лишаване на ищеца от възможността да събере доказателства била преценката, че прекратяването на трудовото правоотношение не е свързано с повдигнатите обвинения, неправилно и в противоречие с практиката бил приложен чл.52 ЗЗД, необосновани били съображенията, че ищецът има принос за причиняването на вредите.

ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само в частта по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД поради произнасянето по него от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, невземайки предвид, че обезщетение се претендира и за вреди от повдигането на обвинение за престъпление по чл.144 ал.1 и ал.3 НК, прекратено от прокуратурата и заменяването му с обвинението по чл.213а НК, видно от уточнението на лист 79 по гр.д. № 635/2014г.

Останалите съображения в двете касационни жалби и изложения са такива за процесуални нарушения, за необоснованост и незаконосъобразност, включително и относно претенцията за обезщетение за имуществени вреди, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, преценка на които се извършва, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.

Касаторът е освободен от заплащането на държавна такса за производството по делото.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГО, 2-ри състав, № 916/20.ІV.2017г. по в.гр.д. № 799/2016г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд София, ГО, 2-ри състав, № 916/20.ІV.2017г. по в.гр.д. № 799/2016г. в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочване в о.с.з.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: