- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366

гр. София 09.09.2019 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 (шести март две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 801 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 22 019/03.12.2018 година, подадена от „8-ми март” АД [населено място], срещу определение № 410/01.02.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 279/2003 година.

С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е допуснал обезпечение на предявените по делото против „8-ми март” АД [населено място] искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху 31.9777 % идеални части от административни и производствени сгради с административен адрес: [населено място], район „Н.”, [улица], намиращ се в кв. 16 по плана на [населено място], местността ...” и попадащ в парцели ...-„За чисто производство, складове и администрация”, парцел ...-„За чисто производство, складове и администрация”, парцел ...-„За чисто производство, складове и администрация” и парцел ...-„За чисто производство, складове и администрация”, ограден по зелените линии на скица № 13 към комплексната съдебно-техническа експертиза на л. 785 от том III на въззивното дело по в. гр. д. № 2056/2010 година по описа на СГС, ГО, IV-д състав и представляващи, както следва: 1. тъкачница, съществувала към 1947 година като масивна на един етаж, със застроена площ около 5875,48 м2, със столова към нея с площ 134.25 м2, към която основна сграда са направени пристройки на изток, юг и запад, със застроена площ, увеличена на около 8600.00 м2, 2. ремонтно-монтажен цех-РМЦ (склад - ремонтна работилница), съществувал към 1947 година като масивна едноетажна сграда с площ около 205.00 м2, от която част от застройката е премахната, а част е пристроена, като по този начин застроената площ е станала 560.00 м2, 3. охрана на труда и складове-едноетажна сграда, застроена на 69.60 м2, към 1947 година, към която е изпълнен втори етаж, със същата площ или общо разгърната застроена площ 138.00 м2, 4. цех за гравиране (склад за платове и гравьорно отделение)-сграда, съществувала към 1947 година като масивна, едноетажна, със застроена площ 1040.00 м2, впоследствие надстроена с един етаж, като от нейния обем е премахната пристройка от запад и е извършена пристройка от север, съставляваща двуетажна сграда със застроена площ 642.00 м2 и разгърната застроена площ 1284.00 м2, 5. цех за щамповане, съществувал към 1947 година като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 1321.00 м2, впоследствие надстроена с втори етаж-около 1321.00 м2, свързан с първия етаж, или с обща разгърната застроена площ 2642.00 м2, 6. апретурен цех, съществувал към 1947 година като едноетажна масивна сграда със застроена площ около 3440.00 м2, към която са извършени едноетажни функционално свързани помежду си и с основната сграда пристроявания, с обща застроена площ 5438.00 м2, както и новопостроена едноетажна постройка (коридор и склад) със застроена площ 160.00 м2, приобщена към апретурния и щамповия цех; 7. административна сграда-Дирекция, съществувала към 1947 година като масивна на два етажа, със застроена площ 189.00 м2, към която е надстроен трети етаж или с общо РЗП около 534.00 м2, и 8. административна сграда - двуетажна, съществувала към 1947 година като едноетажна сграда, свързана с апретурния цех, със застроена площ около 190.00 м2, а с изпълнения втори етаж с разгърната застроена площ от 380.00 м2, при условията на парична гаранция в размер 30 000.00 лева, вносима от молителите.

В частната жалба на „8-ми март” АД [населено място] са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното искане за допускане на обезпечение на предявените по делото искове да бъде оставено без уважение.

Ответниците по частната жалба са подали отговор на същата с вх. № 2462/11.02.2019 година, с който са изразили становище, че подадената от „8-ми март” АД [населено място] жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение да бъде потвърдено.

„8-ми март” АД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 03.12.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е вх. № 22 019/03.12.2018 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че от представените към молбата по чл. 389 от ГПК писмени доказателства се установява, че молителите са ищци и наследници на ищци по гр. дело № 1302/1996 година по описа на Софийски градски съд, съответно въззиваеми и наследници на въззиваеми по гр. д. № 279/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд. С определение от 18.10.2004 година производството по второто от делата било спряно до приключване на производството по гр. д. № 16 284/2002 година по описа на Софийския районен съд, гражданска колегия, 44-ти състав, което е било образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, на молителите против „8-ми март” АД [населено място], с влязло в сила съдебно решение. С решение № 5932/14.07.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 2056/2010 година този спор бил приключил като исковете били уважени и молителите били признати за собственици на идеални части от имота ограден със зелени линии на скица № 13 към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза по делото, заедно с намиращите се в него сгради, като „8-ми март” АД [населено място] било осъдено да им предаде владението върху тези идеални части. Според съдебния състав на софийския апелативен съд, в конкретния случай били осъществени предвидените в закона предпоставки за допускане исканото обезпечение-допустимост на исковете по чл. 59 от ЗЗД и представени доказателства в подкрепа на твърденията, на които те се основавали, принципно допустима от закона мярка, с оглед нуждата от обезпечение.

В частната си жалба „8-ми март” АД [населено място] навежда доводи за това, че нямало доказателства, от които да е видно, че подалите молбата за обезпечение лица са ищци по гр. д. № 279/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд, както и че са наследници на починали такива и не били представени изрични пълномощни на наследниците на всички ищци за участие в производството по делото и в обезпечителното производство. Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни, тъй като на липсата на представителна власт по делото може да се позовава само страната, която е представлявана в нарушение на установените правила, но не и насрещната страна в производството. Видно от представените по делото доказателства лицата, подали искането за обезпечение се легитимират като участници в производството по гр. д. № 279/2003 г. по описа на Софийския апелативен съд или като техни наследници. Наистина към момента на допускане на обезпечението съставът на Софийския апелативен съд не е постановил изрично определение за конституирането на наследниците като страни в исковото производство. Към този момент обаче производството по делото е било спряно на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” от ГПК отм. и съдът не е можел да извършва процесуални действия, включително и конституирането на нови страни, което обаче не е пречка за допускане на обезпечение-чл. 310, ал. 4 от ГПК. Производството за допускането му е самостоятелно такова, като с оглед на процесуална икономия се развива в рамките на исковото производство, поради което в този случай страни в производството по обезпечението са тези, които се легитимират като такива с оглед на представените в производството доказателства.

С оглед на вида на предявения иск-осъдителен такъв съществуването на обезпечителната нужда се предполага, а от страна на „8-ми март” АД [населено място] не са ангажирани доказателства за обратното. Същевременно с оглед вида на претендираното вземане-парично такова, исканата обезпечителна мярка е подходяща, тъй като вземането може да бъде реализирано чрез насочването на принудително изпълнение върху възбранените имоти.

Неоснователни са направените от страна на „8-ми март” АД [населено място] оплаквания за несъразмерност на наложената обезпечителна мярка с размера на претендираното вземане, а оттам и за наличието на свърхобезпеченост. Преценката за несъразмерност не се извършва само с оглед на съпоставката между обема на обезпечените права и имуществото, върху което се налагат обезпечителните мерки, а с оглед възможността чрез тези мерки да бъде осъществено ефективното реализиране на правата. Видно от представените доказателства „8-ми март” АД [населено място] има задължение към „Т. С.” ЕАД [населено място] в размер на 3 192 013.00 лева главница и 691 279.50 лева лихви. Този кредитор също може да насочи принудително изпълнение върху имотите, предмет на обезпечението и да се конкурира с молителите при разпределение на получените при евентуалната публична продан суми. Това от своя страна ще създаде значителни затруднения при събиране на вземанията на молителите, поради което не може да бъде прието, че допуснатото обезпечение е прекомерно.

Що се отнася до направеното от „8-ми март” АД [населено място] оплакване, че не е изследвано какви са действителните права на дружеството върху възбранените имоти, то този въпрос е извън предмета на обезпечителното производство, доколкото наложената възбрана не би могла да се противопостави на действителния собственик-т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГТК.

С оглед на горното обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 410/01.02.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 279/2003 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.