- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367

гр. София 09.09.2019 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2019 ( двадесет и седмифевруари две хиляди и деветнадесети) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 788 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 43/02.01.2019 година, подадена от Д.Й.А., срещу определение № 456/14.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 4450/2018 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от А. срещу решение № 272/29.06.2018 година на Окръжен съд В. Т, постановено по гр. д. № 218/2018 година, молба за отмяна с вх. № 4682/28.09.2018 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата.

Ответникът по частната жалба О. С е подала отговор на същата с вх. № 1655/18.02.2019 година, с който е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение да бъде потвърдено.

Д.Й.А. е бил уведомен за обжалваното определение на 27.12.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. вх. № 43/02.01.2019 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съдебният състав е приел, че в подадената от Д.Й.А. молба за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство по делото, изразяващо се в това, че съдията, постановил в едноличен състав първоинстанционното решение, е съпруга на лице, работещо при ответника по делото, което обстоятелство му е станало известно в случаен разговор едва след постановяване на това решение. Твърдяло се още, че в производството пред районния съд молителят е бил лишен от възможността да се изкаже, не са допуснати до разпит водените от него свидетели, не са приети като доказателства приложените към исковата му молба снимки, които прилага с молбата, като така било нарушено правата му на участие в делото и въпреки че пространствено бил изложил тези обстоятелства пред въззивната инстанция, съдът не ги взел предвид и вместо да върне делото за ново разглеждане, потвърдил решението, а и неправилно приел, че възражението му за пристрастност на съдията било преклудирано.

Във връзка с тези твърдения съдебният състав е изложил съображения, че обстоятелството, което се твърдяло като ново, по същество представлявало твърдение за основание за отвод по чл. 22, ал. 1 от ГПК на състава на съда постановил първоинстанционното решение, като сочело на евентуална неправилност като негов порок, но същото било известно на Д.Й.А. към момента на решаване на делото пред въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора, и не само било известно, но и било изложено пред този съд. Останалите твърдения сочели на евентуално допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата, които по същество също представлявали оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, но те също са могли да бъдат изтъкнати пред въззивния съд при решаване на делото по същество. Всъщност с молбата и изложените в нея твърдения А. целял пререшаване на правния спор и заобикаляне на произтичащата от закона (чл. 280, ал. 3 от ГПК), заради цената на иска, необжалваемост на въззивното решение пред касационната инстанция. Производството за отмяна, като извънредна форма на защита, не било способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове. Изложените в нея твърдения не можели да бъдат подведени под фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, а и на останалите състави по чл. 303 и чл. 304 от ГПК.

Изводът на първия тричленен състав на ВКС, че подадената от Д.Й.А. молба за отмяна на решение № 272/29.06.2018 година на Окръжен съд В. Т, постановено по гр. д. № 218/2018 година следва да бъде оставена без движение следва да бъдат споделени. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. Производството по чл. 303 и следващите от ГПК е извънредно такова, за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Същото е допустимо само на изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК основания, сочещи на конкретен порок на решението, поради което приложното му поле не може да бъде разширявано. Видно от основанията за отмяна в това производство съдът не може да извършва проверка за нищожността, допустимостта или правилността на влязлото в сила решение или определение, с изключение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. за която обаче не са изложени твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р.Б.Н с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда възможност за отмяна само в случаите, когато делото не е било попълнено със съществували преди този момент релевантни за спора факти или доказателства, не по вина на страната, която иска отмяната. Отмяна на влязлото в сила решение въз основа на факти и доказателства, които са преценявани от съда, постановил влязлото в сила решение обаче е недопустима, тъй като по този начин може да се стигне до пререшаване на правния спор, като по този начин бъдат заобиколени предвидените в чл. 296 и следващите от ГПК последици от влизането на решението в сила. По същата причина в производството по отмяна не може да се извършва проверка на изводите на постановилия решението съд, освен в посоченото по-горе изключение, за което обаче М. не е изложила твърдения. Изложените в молбата на Д.Й.А. твърдения не се покриват с нито едно от установените с чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения, а по съществото си представляват оплаквания за неправилност първоинстанционното и въззивното решение. С оглед на това, предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ГПК и даденото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС тълкуване първият тричленен състав правилно е приел, че подадената от А. молба за отмяна не подлежи на разглеждане.

От това следва, че подадената от Д.Й.А. срещу определение № 456/14.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 4450/2018 година, частна жалба с вх. № 43/02.01.2019 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 456/14.12.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 4450/2018 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.