- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370

гр. София 09.09.2019 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 (десети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 1321 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 3679/25.02.209 година, подадена от КПКОНПИ [населено място] срещу определение № 212/23.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6289/2018 година.

С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил определение № 20 308/01.10.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 5673/2015 година, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявеният от КПКОНПИ [населено място] срещу М.Т.Т. и Б.М.Т. иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. , В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Направено е искане определението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на втория съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] твърди, че е налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.

Ответниците по жалбата М.Т.Т. и Б.М.Т. са подала отговор с вх. № 5844/22.03.2019 година, с който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 212/23.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6289/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, като атакуваното с нея определение бъде потвърдено.

КПКОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното определение на 18.02.2019 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. вх. № 3679/25.02.209 година, като е подадена по пощата на 22.02.2019 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството пред Софийски градски съд е било образувано по иск на КПКОНПИ [населено място], предявен на 30.04.2015 година срещу М.И.Т. и М.Т.Т., за отнемане на имущество на стойност 240 601.59 лева, на основание ЗОПДНПИ отм. като впоследствие искането било намалено на 74 910.59 лева, като било променено и неговото основание-чл. 71 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗОПДНПИ отм. , Самата проверка на имуществото по реда на ЗОПДНПИ отм. била образувана на 19.03.2013 година въз основа на уведомление от Софийска градска прокуратура, постъпило в комисията на 31.01.2013 година-за привличане като обвиняем на М.И.Т. за престъпления по чл.304 и 304б от НК-различни форми на подкуп. Още преди внасяне на иска в съда, по наказателно дело № 613/2015 година по описа на СГС, НО, 6-ти състав била постановена оправдателна присъда по отношение на Т.. Присъдата била произнесена на 06.04.2015 година, не била протестирана от прокурора и била влязла в законна сила на 22.04.2015 година. М.И.Т. починал на 09.11.2015 година и на негово място били конституирани наследниците му М.Т.Т. (съпруга и също ответник) и дъщеря му Б.М.Т.. За да прекрати производството, първоинстанционният съд бил изложил две основни съображения за недопустимост на иска, предявен от КПКОНПИ [населено място], а именно, че с оглед на постановената оправдателна присъда било отпаднало законовото основание за продължаване на производството по ЗОПДНПИ отм. в неговата съдебна фаза-независимо, че към датата на образуване на проверката това основание е било налице и че искането е подадено в съда след изтичане на преклузивния срок по чл.27 от приложимия закон. Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че, че първото оплакване в частната жалба на КПКОНПИ [населено място] е основателно. Въззивният състав споделял становището, че сроковете за извършване на проверки и за събиране на доказателства с цел отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (съответно на незаконно придобито имущество), определени в двата отменени закона ЗОПДИППД и ЗОДНПИ, както и в действащия ЗПКОНПИ, са инструктивни. На съда било известно, че по този въпрос е образувано тълк. дело №1/2018 година на ОСГК на ВКС, по което още не било постановено тълкувателно решение. Второто оплакване на КПКОНПИ [населено място] обаче въззивният съд намирал за неоснователно. След подаване на частната въззивна жалба на КПКОНПИ [населено място] било постановено ТР №4/07.12.2018 година по тълк. д. № 4/2016 на ОСГК на ВКС, което гласяло: „Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм. , извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. , осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.“ На още по-силно основание следвало да се приеме, че постановяването на оправдателна присъда-влязла в сила, също представлява абсолютна процесуална пречка за провеждане на съдебно производство по отнемане на имущество. Въззивният съдебен състав споделял становището, че така наречената „гражданска конфискация” била легитимен метод за борба с престъпността в случаите, когато законът не позволявал наказателно преследване на извършена престъпна дейност или имало пречки за неговото провеждане, но не и за случаите, когато с влязла в сила присъда било установено, че престъпление не е извършено. В Директива № 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03 март 2014 година-приета след приемането на ЗОПДНПИ отм. и след постановяването на цитираното от КПКОНПИ [населено място] решение на КС № 13 от 2012 година, се изисквало от държавите-членки на ЕС да „приемат необходимите мерки, за пълна или частична конфискация на имущество, принадлежащо на лице, осъдено за престъпление, което може да доведе пряко или косвено до икономическа полза, когато съдът е убеден, че въпросното имущество е придобито чрез престъпно поведение”. В случая съдът дори нямал право да предполага, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. Изводът за липсата на положителна процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство след постановяване на оправдателната присъда се подкрепя и от наличието на разпоредбите на чл. 22 - 24, чл. 77 и Глава седма „а” от ЗОПДНПИ отм. които свързват производството по този закон с наличието на обвинения установяването на престъпленията, конкретно изброени в закона. Тези разпоредби биха били напълно излишни, ако законът не свързвал целта на отнемането на имуществото-предмет на производството, с конкретни престъпления или нарушения на закона. Ако намерението на законодателя било да създаде възможност за отнемане на имущество, въпреки че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, логично било такава хипотеза да фигурира във втората алинея на чл. 22 от ЗОПДНПИ отм. , Видно от тази разпоредба обаче, тя визирала само случаите, в които законът не позволявал провеждането на наказателно производство за наказването на установената престъпна дейност, а не и случаите, в които такава дейност не била извършвана и това било установено с оправдателна присъда. Съгласно приложимия закон-ЗОПДНПИ отм. , ако не са налице обосновани подозрения в престъпна дейност и причинно-следствена връзка между тази дейност и необяснимото по друг начин имущество, производството пред съда би се свело до отнемането на „имущество, за придобиването, на което не е установен законен източник”, подобно на отменената Глава III ЗСГ. Такова разбиране на легитимната цел на преследване на обществен интерес било в противоречие с решението на ЕСПЧ от 03.06.2015 година, постановено по делото Д. срещу България, в което е прието, че държавата България е нарушила изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЗЧОС. С оглед на тези съображения, съставът на Софийския апелативен съд намирал, че като е прекратил производството поради наличие на процесуална пречка за неговото образуване, Софийски градски съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Тези изводи не можели да се променят и предвид приетото изменение на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ, обнародвано в ДВ бр. 1/03.01.2019 година. Поради това обжалваното първоинстанционно определение следвало да бъде потвърдено.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] е поискала обжалваното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:

1) Необходимо ли е при постановяване на своя съдебен акт съдът да съобрази изменение в специалния закон ЗПКОНПИ, което изменение е влязло в сила преди постановяване на съдебен акт и касае право на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата?

2) Следва ли да се приеме, че постановяването на оправдателна присъда представлява абсолютна процесуална пречка за провеждане на съдебно производство по отнемане на незаконно придобито имущество, в случай че е приета норма в специалния закон визираща, че с влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата?

3) Следва ли да бъде прекратено съдебно производство, образувано по реда на ЗОПДНПИ отм. , което по силата на законови изменения се довършва по реда на ЗПКОНПИ в случай че има постановена оправдателна присъда за извършеното престъпление по НК?

4) Процесуална пречка ли е за образуване на съдебно производство по реда на чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. наличието на оправдателна присъда на лицето?

Така както са формулирани първият и третия въпрос се припокриват по смисъл, а такова е положението и по отношение на втория и четвъртия въпрос. Всички те общо се свеждат до това длъжен ли е бил въззивният съд да съобрази изменението на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ, обнародвано в ДВ бр. 1/03.01.2019 година и дали постановената по отношение на лицето оправдателна присъда е абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. .

Въпросът с приложението на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ, обнародвано в ДВ бр. 1/03.01.2019 година е разглеждан в решение № 54/13.05.2019 година, постановено по гр. д. № 4886/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в което е посочено, че „съгласно ТР № 4/07.12.2018 година по тълк. д. № 4/2016 година на ОСГК на ВКС прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм. , извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. , съставлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. След постановяването на това ТР, в ДВ бр. 1/03.01.2019 година е обнародван ЗИДЗПКОНПИ, като в чл. 153 от закона е добавена нова ал. 6 и е изменена разпоредбата на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ. От значение за случая е новата ал. 2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ, съгласно, която неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на новия закон-ЗПКОНПИ. С оглед на систематическото място на разпоредбата и това, че тя урежда заварените към момента на влизането в сила на ЗПКОНПИ производства по отнемане, новата ал. 2 на § 5 от ПЗР на закона намира приложение за всички висящи към този момент и неприключили окончателно, към момента на изменението, проверки и съдебни производства по отменения ЗОПДНПИ.

Съгласно чл. 108, ал. 4 от ЗПКОНПИ проверката по чл. 107, ал. 2 от закона започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство. Наред с това разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗПКОНПИ предвижда, че съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, а следващата ал. 6 предвижда, че не съставлява законова пречка за съществуването и упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона. От това следва, че когато проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. не е приключила към момента на влизането в сила по посоченото изменение на ЗПКОНПИ, прекратяването на наказателното производство е без значение за провеждането й. Също така, когато проверката е приключила към посочения момент, без да е бил предявен иск за отнемане на имуществото, прекратяването на наказателното производство, не е пречка за предявяването му, независимо от това към кой момент е настъпило прекратяването-по време на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. или след това, но преди предявяването на иска. Идентично е положението и когато искът за отнемане на имуществото по чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. е предявен, тъй като дори и към момента на проверката по чл. 21, ал. 2 от закона, съответно предявяването на иска, да е било налице изискване за наличието на висящо наказателно производство или за влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършването на някое от престъпленията по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм. , то е отпаднало с влизането е отпаднало с влизането в сила на новата ал. 2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ.” Касационното обжалване, по повод на което е постановено цитираното решение е допуснато по правния въпрос за значението на прекратяването на наказателното производство на основания, извън посочените в чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. такива, за производството за отнемане на незаконно придобито имущество, в случаите, когато прекратяването е настъпило преди сезирането на КПКПКОНПИ [населено място], съответно след нейното сезиране, но преди предявяването на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. и след предявяването на иска, поради което отговорът е даден с оглед момента на прекратяването на наказателното производство. Това прекратяване и влизането в сила на оправдателната присъда се третират от ЗПКОНПИ, по аналогичен начин. От което следва, че ако оправдателната присъда е постановена и е влязла в сила по време на проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. или след това, но преди предявяването на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. , както и след като искът е вече предявен същата ще е без значение за исковото производство и то ще се развива самостоятелно, без да се съобразява с нея. Обжалваното определение не е съобразено с това разрешение на въпроса, поради което подлежи на отмяна.

Въпросът дали ЗОПДНПИ отм. и ЗПКОНПИ съответстват на изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 03.04.2014 година за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС и дали при установяване на евентуално несъответствие прилагането на разпоредби от законите може да бъде отказано и да се прибегне до пряко приложение на директивата, предполагат тълкуване на акт на ЕС, което е от компетенциите на СЕС. С оглед на това съдилищата по същество могат, по своя инициатива, да отправят преюдициални запитвания до СЕС, за съответствие на разпоредби от ЗОПДНПИ отм. и ЗПКОНПИ с Директива 2014/42/ЕС на Европейският парламент и на Съвета от 03.04.2014 година за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, или да съобразят вече направените такива, като спрат производството пред себе си, до постановяване на решение на СЕС, по тези запитвания.

С оглед на горното определението на Софийския апелативен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване, като заедно с потвърденото с него определение на Софийски градски съд трябва да бъдат отменени делото трябва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 212/23.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6289/2018 година.

ОТМЕНЯВА определение № 212/23.01.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6289/2018 година и потвърденото с него определение № 20 308/01.10.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав, постановено по гр. д. № 5673/2015 година като ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.