- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 369

гр. София 09.09.2019 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.02.2019 (шести февруари две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 387 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2, от ЗОПДИППД отм. и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 8182/26.10.2018 година, подадена от КПКОНПИ [населено място], срещу въззивно определение № 61/11.10.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 230/2018 година.

С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното определение № 270/03.05.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по ч. гр. д. № 392/2012 година, с което е отменено допуснатото с определение № 498/11.07.2012 година, изменено с определение № 549/27.07.2012 година, постановени по същото дело, обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. и цена 2 457 928.15 лева, който КПКОНПИ [населено място] е щяла да предяви срещу Д.Н.С. и „Комерсиал груп” ЕООД [населено място], поради непредявяването на иска в определения от съда срок, а именно едномесечен считано от влизане на присъдата в сила.

В частната касационна жалба на КПКОНПИ [населено място] са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от Д.Н.С. и „Комерсиал груп” ЕООД [населено място] искане за отмяна на обезпечението да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място], твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на С. А съд Бургас.

Ответниците по частната касационна жалба Д.Н.С. и „Комерсиал груп” ЕООД [населено място] са подали отговор на същата с вх. № 105/04.01.2019 година, в който са изложила твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 61/11.10.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 230/2018 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.

КПКОНПИ [населено място] е била уведомена за обжалваното определение на 23.10.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е вх. № 8182/26.10.2018 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че с определение № 270/03.05.2019 година на Окръжен съд Сливен, постановено по ч. гр. д. № 392/2012 година е била уважена молбата за отмяна на допуснатото с определение № 498/11.07.2012 година, изменено с определение № 549/27.07.2012 година, постановени по същото дело обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ [населено място], с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. , срещу Д.Н.С. и „Комерсиал груп” ЕООД [населено място]. За да уважи молбата за отмяна на обезпечението първоинстанционният съд бил приел, че обезпеченият бъдещ иск не е бил предявен в законоустановения срок, тъй като с определението, с което било допуснато обезпечението, съдът бил определил едномесечен срок за предявяване на иска, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Съставът на Апелативен съд Бургас е изложил мотиви, че още при допускане на обезпечението първоинстанционният съд е приел, че постановения от белгийския съд присъда е влязла в сила на 02.10.2012 година, тъй като във второинстанционното решение не било посочено то да подлежи на последващ съдебен контрол, срокът за предявяването на обезпечения иск бил изтекъл на 02.11.2012 година и искът не бил предявен и до датата на постановяване на определението за отмяна на обезпечението. Съставът на Апелативен съд Бургас бил изискал служебно от Министерството на правосъдието, Централно бюро съдимост, искане за справка на наличната в базата ECRIS-европейската информационна система за съдимост информация за датата, на която е влязла в сила постановената в Кралство Б. присъда против Д.Н.С. В представената по делото справка като крайна дата на решението била посочена датата 29.10.2012 година, която съдът приемал за дата, на която присъдата е влязла в сила. Възражението, че нямало данни присъдата да е връчена на подсъдимия С. било неоснователно. В базата данни ECRIS се включвали само влезлите в сила съдебни актове, както впрочем се постъпвало и по националното право. Не било спорно по делото, че обезпечения иск на КПКОНПИ [населено място] не е бил предявен, като предвид събраното пред въззивната инстанция писмени доказателства срокът за това бил изтекъл на 29.11.12 година. От значение по делото било правилото на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗОПДИППД отм. , според която при налагане на обезпечението, съдът прилагал ГПК. След като при постановяване на определението си 27.07.12 година. за продължаване на срока на предявяване на иска съдът бил определил срок за завеждане на мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. -едномесечен от влизане в сила на присъдата, то определеният от съда срок следвало да бъде спазен, за да можело обезпечителните мерки да запазят действието си.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК КПКОНПИ [населено място] е поискала определението на Апелативен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустимо ли е при липса на изявление от компетентните белгийски органи, в частност чуждия наказателен съд, постановил присъдата, апелативния съд в гражданско производство да приеме, че тя е влязла в законна сила и за това допустимо ли е формирането на решаващия извод на съда въз основа на представени копия от чуждестранни публични актове при липса на удостоверението предвидено в чл. 3 и чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Посочено е, че допускането на касационното обжалване по така поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което били налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалването. Не са изложени обаче конкретни съображения, които да обосноват тезата на касатора КПКОНПИ [населено място], като само посочването на това на какво се е позовал въззивният съд при постановяване на определението си, не представлява такава. Затова не може да бъде направен извод дали действително са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Освен това така поставените въпроси не могат да обосноват допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като не са обусловили правните изводи на съда по съществото на спора. При постановяване на определението си съставът на Апелативен съд Бургас не се е позовал на представените по делото преписи от присъди на съда на Кралство Б., поради което е без значение дали същите притежават удостоверението предвидено в чл. 3 и чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове и дали върху същите има отбелязване, че са влезли в законна сила. Въззивният съд е изградил изводите си въз основа на служебно изисканата и приета в проведеното на 09.12.2009 година открито съдебно заседание справка на наличната в базата ECRIS-европейската информационна система за съдимост информация осъжданията на С. в Кралство Б.. Същата е била изпратена на съда от Министерството на правосъдието, като е посочено, че във връзка с исканата справка се изпраща отговора на запитването до Централния орган на Кралство Б. за лицето Д.Н.С.. Поради това правните въпроси, въз основа на които би могло да се допусне касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас би следвало да са свързани именно с тези мотиви на въззивната инстанция. Такива обаче не са формулирани в представеното от КПКОНПИ [населено място] изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като липсата им, както е посочено и в т. 1 от ТР № 1/10.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е достатъчно основание да не се допуска исканото касационно обжалване.

С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 61/11.10.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 230/2018 година по подадената срещу него от КПКОНПИ [населено място], частна касационна жалба с вх. № 8182/26.10.2018 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61/11.10.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 230/2018 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

Ключови думи
No law branches!