О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 450

гр. София,10.09. 2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№110 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Принтинвест” ЕООД, гр. Ябланица, срещу решение №224 от 10.09.2018г. по в.гр.д. №248/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение №30 от 15.02.2018г., постановено по гр.д. №392/2017г. на Ловешки окръжен съд. С него е отхвърлен предявеният от „Принтинвест” ЕООД, гр. Ябланица, против „Металик” АД /в несъстоятелност/, гр. Ябланица, иск за обявяване за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД на предварителния договор, сключен на 16.02.2015г. между „Металик” АД /н./, в качеството на продавач и „Принтинвест” ЕООД, в качеството на купувач, за покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Ябланица, кв.86: Самостоятелен обект – сграда: административна застроена площ 448 кв.м. и РЗП 896 кв.м., строен през 1971г., Самостоятелен обект – сграда: корпус „А” от 720 кв.м, 3888 куб.м., строена през 1966г. Самостоятелен обект – сграда: Корпус „Г” от 1062 кв.м., 12737 куб.м., строен през 1986г, и трите в УПИ І -1606, кв. 86 по плана на гр. Ябланица, одобрен със Заповед №422/1991г. на кмета на гр. Ябланица, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при анализа и оценката на събраните доказателства. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Действителен ли е предварителен договор за покупко – продажба на имот, собственост на публично дружество, ако е сключен от законния представител на дружеството без предварително овластяване от общото събрание на публичното дружество? 2. Може ли да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по който продавач е публично дружество, при подписването на който органният представител не е бил изрично овластен от общото събрание на публичното дружество, при условие, че към момента на постановяване на съдебния акт дружеството е отписано от регистъра на публичните дружества по чл.30 ал.1 т.3 от ЗКФН? 3. Какъв е редът за прекратяване на договор от страна на синдика по реда на чл.644 от ТЗ и упражняването на това потестативно право следва ли да е изрично заявено и да е стигнало до знанието на другата страна по договора или същото се предполага в случай, че синдикът оспори предявен иск от купувача по чл.19 ал.3 от ЗЗД? 4. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да посочат относимите за делото доказателства, несъбрани в първа инстанция, когато във въззивната жалба се съдържат обосновани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с пълнотата на доклада по делото за разпределяне на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти? Посочва, че първият и третият въпрос са разрешени в противоречие с решение №83/19.04.2017г. по т.д.№1458/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. По втория от въпросите твърди,че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа, че по четвъртия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №307/20.03.2012г. по гр.д.№284/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №412/02.12.2014г. по т.д.№1810/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №42/09.06.2014г. по т.д.№799/2011г. на ВКС, ГК, ІІ т.о.

Ответникът „Металик” АД /н./,гр. Ябланица, не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, Великотърновски апелативен съд е установил, че на 16.02.2015г. между страните по делото е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който ответникът „Металик” АД, гр. Ябланица, се задължил да прехвърли в срок от една година след подписването на предварителния договор описаните в него недвижими имоти, а „Принтинвест” ЕООД, гр. Ябланица, е поел задължение за плащане на цена от 52 000 лв., определена в чл.2 на предварителния договор. С оглед на това, че продавачът по предварителния договор е публично акционерно дружество, съдът е изложил съображения, че валидността на договора е свързана и с проверката дали е спазена разпоредбата на чл.114 от Закон за публично предлагане на ценните книжа, с която изрично се ограничава представителната власт на органните представители на публичните дружества, като се изисква за изброените в нея категории сделки предварително изрично овластяване от общото събрание на акционерите. Приел е, че при липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК не е била налице представителна власт за представляващия продавача „Металик“ АД, гр. Ябланица, да сключи и подпише предварителния договор от 16.02.2015г. и този договор е невалиден. Също е посочил, че дори и договорът да се приеме за валиден, то с направените от синдика на дружеството - продавач възражения в писмения отговор на исковата молба, както и с предприетите от него действия за продажба на процесните имоти като част от масата на несъстоятелността и по събиране на доказателства относно собствеността им, синдикът е упражнил правото си по чл.644 ал.1 от ТЗ да прекрати предварителния договор.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият поставен от касатора материалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че при липсата на доказателства за изпълнение на особените изисквания на чл.114 ал.1 т.1 от ЗППЦК не е била налице представителна власт за представляващия продавача „Металик“ АД, [населено място], да сключи и подпише предварителния договор от 16.02.2015г. и този договор е невалиден. Касаторът обаче не е доказал наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решение №83/19.04.2017г. по т.д.№1458/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., не съдържа произнасяне по поставения въпрос. В аналогична хипотеза на предварителен договор, сключен от публично дружество, съставът на ВКС е приел, че договорът е прекратен от синдика по реда на чл.644 от ТЗ и не е обсъждал въпроса дали е допуснато нарушение на чл.114 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗППЦК и съответно дали това нарушение води до нищожност на договора.

Вторият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като изобщо не е обсъждан от въззивния съд. Въпреки заявените във въззивната жалба твърдения, че към настоящия момент ответникът е изгубил качеството си на публично дружество и представеното с въззивната жалба доказателство в тази насока, въззивният съд не е обсъждал това обстоятелство и неговото значение за основателността на предявения конститутивен иск. В тази връзка би бил релевантен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, какъвто касаторът не поставя.

Третият въпрос в изложението е обуславящ за изхода на спора, доколкото съдът е приел, че с направените от синдика на дружеството - продавач възражения в писмения отговор на исковата молба, както и с предприетите от него действия за продажба на процесните имоти като част от масата на несъстоятелността и по събиране на доказателства относно собствеността им, синдикът е упражнил правото си по чл.644 ал.1 от ТЗ да прекрати предварителния договор. По въпроса е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На този въпрос е даден отговор в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №83/19.04.2017г. по т.д.№1458/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че синдикът упражнява потестативното право по чл.644 ал.1 от ТЗ с едностранно изявление, което следва да е изрично и да достигне до знанието на другата страна.

Процесуалноправният въпрос, посочен от касатора, касае задължението на въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да посочат относимите за делото доказателства, при направени оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест между страните с доклада по делото. Този въпрос също е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел за недоказани от ищеца факти, за които с доклада на първоинстанционния съд не са му дадени указания, че носи доказателствена тежест / в случая да ангажира доказателства за спазване на изискванията на чл.114 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗПППЦК/. В Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпросите какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 от ГПК или докладът е непълен, неточен или неясен. По поставения въпрос е формирана по реда на чл.290 от ГПК и съдебна практика с посочените от касатора решения №307/20.03.2012г. по гр.д.№284/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №412/02.12.2014г. по т.д.№1810/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №42/09.06.2014г. по т.д.№799/2011г. на ВКС, ГК, ІІ т.о., в които се приема, че ако във въззивната жалба е релевирано обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, тъй като това представлява извинителна причина по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Поради това е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочените в т.3 и т.4 от изложението правни въпроси, а именно: Какъв е редът за прекратяване на договор от страна на синдика по реда на чл.644 от ТЗ и упражняването на това потестативно право следва ли да е изрично заявено и да е стигнало до знанието на другата страна по договора или същото се предполага в случай, че синдикът оспори предявен иск от купувача по чл.19 ал.3 от ЗЗД? Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да посочат относимите за делото доказателства, несъбрани в първа инстанция, когато във въззивната жалба се съдържат обосновани доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с пълнотата на доклада по делото за разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти?

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1240,90 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л ИДОПУСКА касационно обжалване на решение №224 от 10.09.2018г. по в.гр.д. №248/2018г. на Великотърновски апелативен съд, ТО.

УКАЗВА на касатора „Принтинвест” ЕООД, гр. Ябланица, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1240,90 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.