- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671

гр. София 10.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.04.2019 (седемнадесети април октомври две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 1244 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 479/21.12.2018 година, подадена от „Б. Ч“ ЕООД [населено място], срещу част от решение № ІІІ-123/08.11.2018 година на Окръжен съд Бургас, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1253/2018 година.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Бургас се обжалва в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 109/01.06.2018 година на Районен съд Айтос, гражданска колегия, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1103/2017 година в частта, в която е прогласена нищожност на договор за аренда от 30.09.2013 година, вписан в Служба по вписванията при Районен съд Айтос под вх. № 3994/15.11.2013 г., акт № *** том * сключен между „Б. Ч“ ЕООД [населено място] и Ж.Ж.Ж., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е горепосочения договор е обявен за недействителен по отношение на дружеството на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената от „Б. Ч“ ЕООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение в оспорваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу „Б. Ч“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Б. Ч“ ЕООД [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Ж.Ж.Ж. е подал отговор на същата с вх. № 3261/27.02.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № ІІІ-123/08.11.2018 година на Окръжен съд Бургас, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1253/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Третото лице помагач на страната на Ж.Ж.Ж., а именно С.М.Х., не е подало отговор на касационната жалба, както и не е изразило становище по допустимостта и основателността на същата.

„Б. Ч“ ЕООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 24.11.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 18 479/21.12.2018 година, като е подадена по пощата на 06.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че от представените по делото доказателства се установявало, че на 30.09.2013 година Ж.Ж.Ж. и „Б. Ч“ ЕООД [населено място] са сключили договор за аренда на нива с площ от 3.998 декара, нива с площ от 8,.700 декара и нива с площ от 8.699 декара, които били съсобствени между Ж. и други физически лица. От съдържанието на договора се установявало също, че при сключването му Ж. е бил представляван по пълномощие от управителя на дружеството арендатор, а именно С.С.Х... При това положение, не можело да има съмнение, че е била изпълнена първата материалноправна предпоставка на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и на изследване трябвало да се постави второто нормативно условие, а именно липсата на представителна власт на лицето, действало като представител. От заключението на съдебно-графическата експертиза се установявало, че подписът, положен под упълномощителната сделка е изпълнен от ищеца Ж.. От показанията на свидетеля Ю.Ю.М., който е бил кмет на [населено място] към момента на договарянето и е изпълнявал удостоверителни функция по чл. 83 от ЗННД се установявало, че подписът на Ж. не бил положен присъствено пред него. Удостоверяването било извършено върху подписаното от упълномощеното лице пълномощно чрез поставяне на нарочен щемпел на гърба на документа, като то било представено от трето лице. Изложените фактически данни обосновавали категоричен извод, че била нарушена нормата на чл. 589, ал. 2 от ГПК, която въвеждал задължение за лично явяване пред лицето, извършващо нотариално удостоверяване и полагане на подпис или потвърждаване на вече положен подпис. Нарушаването на тази норма било основание за нищожност на нотариалното действие по чл. 576 от ГПК. Нищожното нотариалното действие било приравнено на липса на такова и означавало че упълномощителната сделка не била изпълнена в предвидената от закона форма за валидност. Поради това, втората предпоставка на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД също била изпълнена. От процесуалното поведение на Ж.Ж.Ж. било видно, че същият категорично отказвал да потвърди сключения от негово име аренден договор. При това положение, договорът за аренда се явявал сключен без представителна власт, бил недействителен и трябвало да се обяви за такъв.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Б. Ч“ ЕООД [населено място] е поискало обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поставя правния въпрос за задължението на въззивния съд да изведе фактическите си и прави констатации след всестранно и задълбочено обсъждане на всички събрани по делото допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност. Изложени са твърдения, че по отношение на този въпрос обжалваното решение е в противоречие с установената практика намерила израз в решение № 212/01.12.2012 година, постановено по т. д. № 1106/20201 година, решение № 1344/30.12.2013 година, постановено по т. д. № 34/2012 година, решение № 222/06.04.2017 година, постановено по т. д. № 425/2015 година, трите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 401/11.01.2012 година, постановено по гр. д. № 327/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение №206/31.07.2016 година, постановено по гр. д. № 6832/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., като оплакванията са свързани с необсъждането на показанията на всички разпитани по делото свидетели. Така поставеният въпрос е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил със задължението си да обсъди всички допустими и относими към спора доказателства, които са били събрани по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като въз основа на извършената преценка изгради свои фактически и правни изводи по съществото на спора, които да намерят отражение в решението му. При това не съществува изискване в мотивите към решението си съдът изрично да посочва какво е становището му по всяко едно доказателство или по всеки един довод поотделно. Необходимо е от мотивите към решението и диспозитива на същото да може да бъде направен обоснован извод, че конкретното доказателство или довод са били обсъдени и взети предвид от съда при формиране на волята му. В случая съдът не е посочил изрично какво е становището му по отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Н.К., Д.Ж.С. и Е.С.Х.. Това е така тъй като съдебният състав на Окръжен съд Бургас е приел, че с оглед събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото съдебно-графична експертиза, която установява, че подписът под пълномощното е положен от Ж.Ж.Ж., основния спор е това дали при извършването на нотариалната заверка на същото са допуснати нарушения, водещи до евентуалната й нищожност. Показанията на свидетелите Д.Н.К. и Д.Ж.С. са неотносими към този факт, а свидетелят Е.С.Х. не сочи конкретни факти свързани с извършването на заверката, а само това, че Ж. бил получил пълномощното и се е върнал с подпис и печат върху същото. Затова показанията на този свидетел също не са свързани с конкретните факти при извършването на заверката и не могат да оборят показанията на свидетеля Ю.Ю.М., който е извършил заверката, но без личното явяване на Ж.. С оглед на това обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, тъй като съдът е извършил преценка на относимите към спорния по делото факт доказателства, поради което не следва да бъде допускано до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № ІІІ-123/08.11.2018 година на Окръжен съд Бургас, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1253/2018 година, по подадената срещу него „Б. Ч“ ЕООД [населено място] касационна жалба с вх. № 18 479//21.12.2018 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото „Б. Ч“ ЕООД [населено място] ще трябва да заплати на Ж.Ж.Ж. сумата от 600.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-123/08.11.2018 година на Окръжен съд Бургас, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1253/2018 година.

ОСЪЖДА „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД [населено място] [улица], да заплати на Ж.Ж.Ж. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 600.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Ж.Ж.Ж. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], а именно С.М.Х. от [населено място], [община], област Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.