- 7 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669

гр. София 10.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 (десети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 877 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 539/03.01.2019 година, подадена от С.В.Й., срещу решение № 7295/22.11.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 4640/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 348 116/26.02.2018 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 77-ми състав, постановено по гр. д. № 70 790/2017 година, с което са отхвърлени предявените от С.В.Й. срещу Регионална дирекция по горите С. (РГД С.) искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от длъжността „старши специалист Горски инспектор“, извършено със заповед № 53/28.08.2017 година на директора на РДГ С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 28.082017 година до 28.02.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 04.10.2017 година до окончателното плащане.

В подадената от С.В.Й. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу Регионална дирекция по горите С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите С. е подал отговор на същата с вх. № 6746/18.01.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 7295/22.11.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 4640/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

С.В.Й. е бил уведомен за обжалваното решение на 29.11.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 539/03.01.2019 година, като е подадена по пощата на 31.12.2018 година. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал6 от ГПК отм. .12.2018 година и 30.12.2018 година са неприсъствени дни) и на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийски градски съд е приел, че от представените по делото писмени доказателства се установявало по безспорен начин, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, като Й. заемал длъжността: старши специалист „горски инспектор“ в Териториален отдел „Костенец“ на РДГ С.. Със заповед № 53/28.08.2017 година на директора на РДГ С. трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, считано от 29.08.2017 година, след извършен подбор по реда на чл. 329 от КТ. Въззивният състав намирал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не страда от пороци, независимо, че в нея не било посочено длъжностното разписание, което се променя. Непосочването на този вътрешен за предприятието акт не водел до незаконосъобразност на издадената от работодателя писмена заповед, доколкото длъжностното разписание подлежало на преценка в хода на съдебния контрол върху законосъобразността на уволнението. Нямало нормативно установено изискване за такъв реквизит. За установяване законността на уволнението следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено ново (следващо възникването на трудовото правоотношение между страните) щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово правоотношение при РГД С. и че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от Й.. В представеното длъжностно разписание пред първоинстанционния съд щатните бройки за длъжността старши специалист „горски инспектор“ били намалени от 13 на 10. В писмо до РДГ С. числеността на РДГ С. следвало да бъде намалена с една щатна бройка-от 94 до 93. Не били основателни доводите във въззивната жалба, че общата численост на РДГ С. се намалява с една щатна бройка, но се съкращават три щатни бройки, което водело до незаконосъобразност на уволнението. Видно от цитираното писмо, в регионалната дирекция по горите се извършвало цялостно преструктуриране, като много длъжностни следвало да отпаднат от новото щатно разписание и съответно бройките за тях се разпределяли за други длъжности, както било и в конкретния случай. Релевантно било дали съкращаването в щата било извършено реално и дали длъжността не продължавала да се извършва от служители на други длъжности. При сравнение на новото и старото длъжностно разписание се установявало, че от 9 щатни бройки от длъжността старши специалист „горски инспектор“ 3 се трансформирали за заемате по служебно, а не по трудово правоотношение за длъжността „главен горски инспектор“, като по новото щатно разписание били предвидени 7 щатни бройки за тази длъжност вместо 1 съгласно предходното щатно разписание. В този смисъл била непротиворечива практиката, че дори и да се запазела общата численост на служителите, но се закривали щатни бройки за определени длъжности, като се откривали нови щатни бройки за длъжности с различни функции, то пак било налице реално съкращаване в щата. Както било посочено, в настоящия случай била извършена трансформация като 3 бройки старши специалист „горски инспектор“ се трансформирали за заемане по служебно, а не по трудово правоотношение за длъжността „главен горски инспектор“. Й. не бил направил възражение, че длъжността „главен горски инспектор“, в която се е трансформирала неговата, е сходна със заеманата от него. В тази връзка РДГ С. не била длъжна да доказва липсата на сходство между трансформиращата се длъжност, заемана от Й., и длъжността, в която се е трансформирала същата. Следвало да се отбележи, че единственото възражение относно сходство на длъжности било свързано не със съкращаването на щата, а с подбора-Й. бил направил оплакване, че не е следвало в подбора да участват три лица на длъжност „главен специалист горски инспектор“. Реално съкращаване на щата било налице и когато при запазване общата численост на персонала се закривали щатни бройки за определени длъжности и се откривали нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Съкращаване на щата било налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности, за което било характерно закриването по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание. Именно такава била и ситуацията в конкретния казус. Неоснователно се явявало възражението на Й., че в щатното разписание била останала една свободна щатна бройка за заеманата от него длъжност. Без да бил задължен да премахне първо незаетите щатни бройки, или да предложи заемането им на определените за съкращение работници и служители-предвид отмяната на чл. 328, ал. 3 от КТ отм. , ДВ, бр. 100/1992 година), работодателят имал правото да упражни подбор спрямо тези свои работници и служители, които били назначени, да освободи от работа толкова на брой работници, колкото бил броят на щатните длъжности, които се съкращават. Поначало без значение за приложението на чл. 329 от КТ било дали в предприятието е имало незаети щатни бройки и към кой момент, тъй като изискването е подборът да се извърши между заемащи длъжност. Именно поради тези съображения фактът, че към момента на подбора или в новото щатно разписание съществували незаета бройка за длъжността „старши специалист горски инспектор“ не опорочавало извършения подбор. Реално съкращаване на щата било налице и когато при запазване общата численост на персонала се закривали щатни бройки за определени длъжности и се откривали нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Съкращаване на щата било налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности, за което било характерно закриването по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаването на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ имало тогава, когато преставала да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Нямало значение дали изпълнението на тази функция е било разпределено между други служители или отпадало изцяло, съкращаването на щата било реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата. Именно такава била и хипотезата в конкретния казус, доколкото бройките са „старши специалист горски инспектор“ били намалели с три. Поради тези съображения въззивният съд намирал, че е налице реално съкращаване в щата.

По делото се установявало, че във връзка с новото длъжностно разписание и съкращаване на щата със заповед от 18.08.2017 година бил определен състав на комисия, която да изготви критерии и показатели за извършване на подбор. По законовия критерий за квалификация било определено да се вземат предвид следните показатели: образование, допълнителна квалификация, професионален опит, придобит на длъжността или на сходна такава и професионален опит, придобит за втора специалност. Заложен бил и критерий „атестационна оценка“. От доказателствата по делото било видно, че подборът ще се извършва между служителите, заемащи длъжността „старши специалист горски инспектор“ и „главен специалист горски инспектор“, доколкото било прието, че лицата на тези длъжности изпълняват сходна по естеството си работа. Неоснователно се явявало възражението на Й., че лицата от тези длъжности не изпълнявали сходна функция. Когато подборът се извършвал поради намаляване обема на работа или съкращаване в щата работодателят бил задължен да извърши преценка на трудовите качества на работниците, изпълняващи идентични функции. Преценката дали трудовите функции са идентични се извършвала с оглед естеството на възложената работа за длъжността. Когато се определял кръгът на лицата, които да участват в подбора, не се изхождало от наименованието на длъжностите, нито от сходствата на възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. За установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не било задължително да са представени длъжностни характеристики за тях. Такива можело и да не са съставени, това не се отразявало на валидността на трудовото правоотношение, не се отразявало също и на законността на уволнението, ако щатът действително бил съкратен. От естеството на възложената работа следвало дали при едновременно закриване и създаване на длъжности било налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата можело да се установява с всички доказателствени средства. В конкретния случай сходството между длъжностите „старши специалист горски инспектор“ и „главен специалист горски инспектор“ се установявало от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели. Съдът кредитирал показанията на разпитаните свидетели, доколкото те се явяват логични, последователни и добросъвестно депозирани. Същите кореспондирали и с останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл възражението на Й., че подборът не бил извършен между сходни длъжности било неоснователно. В допълнение, изхождайки от факта, че Й. е получил най-малко точки при подбора, независимо, че са участвали и трима служители с друга длъжност, макар и сходна, дори и да не били включени в подбора, то за крайния изход на извършената процедура нямало да има разлика. От наличните по делото протоколи се доказвало и извършването на подбор като задължение на работодателя при съкращаване в щата. Непротиворечива била практиката, че при въведен довод за нарушение на чл. 329, ал. 1 от КТ, изразяващ се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят разполагал с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да били съобразени с императивно установените в чл. 329, ал. 1 от КТ-квалификация и ниво на изпълнение на работата. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата бил от негова компетентност и не подлежал на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. При преценката за нивото на изпълнение на работата, работодателят съобразявал показателите от значение за осъществяването на съответните трудови функции. Преценката можела да бъде формирана при съпоставяне на предходни годишни оценки за работата на служителя с показателите за работата му през текущата година. В цялостната оценка на трудовата характеристика на служителя се включвало и дисциплинарното му минало-допуснати дисциплинарни нарушения, без значение дали за тях са наложени наказания и заличаването им, сочещи за отношението на служителя към възложените му трудови задължения и трудовата дисциплина. Нямало пречка работодателят да преценя в условията на чл. 329 от КТ професионалния опит на служителите, които участват в подбора. Преценката кой обективен критерий каква тежест да има при подбора била лично на работодателя, тя не подлежала на съдебен контрол, като нямало пречка основно значение да се отдава на трудовия стаж и професионален опит. Доколкото не се установявала злоупотреба с право не била налице и незаконосъобразност на извършения подбор. По делото се установявало, че Й. бил събрал най-нисък брой точки, а именно-1.422, като основна причина за това била малкото му професионален стаж. Както било посочено и по-горе, нямало пречка да се ползват и атестационни оценки. По този показател Й. бил показал най-добри резултати заедно с още няколко лица, участвали в подбора. Както и първата инстанция посочвала, крайната преценка кой от служителите да бъде уволнен била комплексна и се формирала на базата на избраните и обсъдени по-горе критерии и в конкретния случай зависела от трудовия стаж, който при Й. се оказвал най-малък. Поради тези съображения не се установявало и нарушение на правилата за извършване на подбор, а възраженията на Й. въззивният съд считал за неоснователни. Неоснователно било възражението, че подборът е извършен между лица, които имали място на работа, различно от териториален отдел „Костенец“. Видно от приложеното поименно щатно разписание, Г. Т. и Т. Г. били служители именно в териториален отдел „Костенец“, както била озаглавена и графата в поименното щатно разписание в табличен вид. Същите се намирали под позиция 82 и 83 в поименното щатно разписани, както и всички други лица, участвали в подбора, включително и Й.. Следвало да се отбележи в допълнение и че при задължителен подбор работодателят преценявал обсега на подбора-дали само между работниците и служителите, чиито длъжности са в звеното с намален обем на работа или в по-широк кръг, чрез включване на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности. Несъстоятелен се явявал и аргументът на жалбоподателя, че лицата, между които бил извършен подборът, нямали необходимото образование да бъдат назначени по служебно правоотношение, каквото било предвидено за длъжността, в която съкратените щатни бройки са се трансформирали. Подборът не се извършвал, за да бъде заета длъжността, в която се е трансформирала съкратената щатна бройка, от лицата, участвали в подбора и заемали съкратената длъжност. Подборът не се правел с цел избор на лице, което да бъде преназначено на новата длъжност, а с цел да се прецени кои работници или служители да бъдат уволнени заради съкращаването на щата. Й. не твърдял, а първоинстанционният съд не бил приел в мотивите си, че някое от лицата, участвали в подбора, следвало да заеме длъжността „главен горски инспектор“.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С.В.Й. е поискал обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалвано по правните въпроси за това изисква ли се изрично посочване на щатното разписание като №, дата заповед, с която то е утвърдено, издател, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание „съкращаване на щата“; за това необходимо ли е представяне на длъжностните характеристики за доказване на трудовите функции, вменени на конкретна длъжност, подлежаща на „съкращаване в щата“, както и за съпоставяне на щатни бройки на длъжности със сходни функции, както и за това при съкращаване на щата, могат ли да се съпоставят длъжности, заемани по трудово правоотношение и такива заемани по служебно правоотношение, предвид различните изисквания за заемане на длъжността по двата вида правоотношение. Последният от тези въпроси обаче не обуславя допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Съставът на Софийски градски съд не е приемал, че работодателят е извършвал подбор между лица заемащи длъжността по трудово правоотношение и такива заемащия по служебно правоотношение. Прието е че подборът е извършван между лица, заемащи сходни длъжности по трудово правоотношение. Обстоятелството, че определени бройки от тези длъжности се трансформират, от такива за заемане по трудово правоотношение в такива за заемане по служебно правоотношение, не означава, че заемалите тези бройки работници или служители продължават да изпълняват функциите си, но вече на основание служебно правоотношение с работодателя. Предвиждането на определените бройки като такива за заемане по служебно правоотношение води до право за уволнение на заемащите ги по трудово правоотношение, като те могат да бъдат назначени на същата длъжност само ако отговарят на изискванията за заемането й по служебното правоотношение. Това води до съкращаване на бройките от длъжността, предвидени за заемане по трудово правоотношение, поради което работодателят е задължен да извърши подбор между всички лица, заемащи длъжността въз основа на това правоотношение, както е направено в конкретния случай. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че за това че от значение за спора се действително възложените на длъжността и изпълняване от заемащия я трудови функции. Същите могат да бъдат установени в длъжността характеристика, но могат да бъдат доказвани и с всички допустими по ГПК доказателства, без да се изисква задължителното представяне на характеристиката. Затова представянето на същата не е задължително в спорове като тези по настоящето производство. В този смисъл обжалваното решение на Софийски градски съд не е постановено в противоречие с установената съдебна практика и по втория от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Това важи и за първия от тези въпроси, по който е налице установена практика, че за законността на уволнението е достатъчно в заповедта да бъде посочено само основанието за уволнението-било чрез посочването на уреждащата основанието разпоредба на закона, било чрез изписването му с думи. Не е необходимо обаче да се посочва новото щатно разписание, което е послужило като основание за уволнението, с посочените във въпроса реквизити. Такова изискване не е изрично предвидено в закона. Установяването на съществуването на посоченото в заповедта за уволнение основание-съкращаване на щата-подлежи на доказване в исковото производство с допустимите от Закон за това доказателства. Ако съществуването му бъде установено, то уволнението ще е законно, независимо от това че в заповедта не е посочено новото щатно разписание, послужило като основание за уволнението, с посочените в поставения от С.В.Й. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи въпрос индивидуализиращи белези.

С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 7295/22.11.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 4640/2018 година по подадената срещу него от С.В.Й., касационна жалба с вх. № 539/03.01.2019 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7295/22.11.2018 година на Софийски градски съд, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 4640/2018 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.