- 6 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673

гр. София 10.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.04.2019 (трети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 660 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4799/28.11.2018 година, подадена от С.И.Т. и В.Р.Т., срещу част от решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година.

С касационната жалба решението на Окръжен съд Разград се обжалва в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 62/13.04.2018 година на Районен съд Кубрат, постановено по гр. д. № 648/2017 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т.И.Т. срещу С.И.Т. иск за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, до размер на наследствената 1/2 идеална част на Т.И.Т. от имуществото на наследодателката М.П.И. по отношение на упълномощаването за разпореждане с поземлени имоти с идентификатори ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като вместо това е постановил друго, с което предявения срещу С.И.Т. иск за унищожаване тази сделка на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е уважен до размера на 1/2 идеална част от посочените имоти, като на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК е върнал делото на Районен съд Кубрат за произнасяне по молбата на Т.И.Т. за допълване на постановеното решение с произнасяне по предявения срещу С.И.Т. и В.Р.Т. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД .

В подадената от С.И.Т. и В.Р.Т. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от Т.И.Т. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С.И.Т. и В.Р.Т. твърдят, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Разград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба Т.И.Т. е подал отговор на същата с вх. № 638/11.02.0219 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

С.И.Т. и В.Р.Т. са били уведомени за обжалваното решение на 30.10.2018 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 4799/28.11.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Разград е приел за установено, че с пълномощно рег. № 4035 с нотариално удостоверен подпис и рег. № 4036 с нотариално удостоверяване на съдържанието от 03.06.2016 година на Н. С.-нотариус с район на действие Районен съд Разград, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара тяхната майка М.П.И. упълномощила С.И.Т. да я представлява пред нотариус с район на действие Районен съд Разград и Районен съд Кубрат за множество действия, между които за продажба на наследствените й имоти, включително и с правото да договаря сам със себе си; да получава цялата продажна цена или части от нея, вкл. и по банков път; да подпише нотариален акт при условия и за цена, каквито прецени, като заяви и декларира от нейно име, че е получила напълно и в брой по банкова сметка цената на имотите към момента на подписване на пълномощното. В последното било посочено, че упълномощителката е била финансово е удовлетворена от цената и в тази връзка нямала претенции към пълномощника. Упълномощителката била положила отпечатък от десния палец, удостоверено от помощник-нотариус, който поставил печат с посочена причина неграмотност/недъгавост. С полагане на отпечатък от десния палец на М.П.И. са били нотариално заверени от същата дата декларации по чл. 264 от ДОПК и по чл. 25 от ЗННД. На 9.06.2016 година бил сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ..., н. д. № 507/2016 г. на С. С.-нотариус с район на действие Районен съд Кубрат, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който С.И.Т. действащ като пълномощник на М.П.И. продал сам на себе си, предвид даденото му пълномощно, четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], за сумата 2500.00 лв., за която било отразено, че е заплатена от купувача на продавача преди подписване на нотариалния акт.

Съставът на Окръжен съд Разград е приел за доказана последната хипотеза на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като упълномощителката била недееспособна, като доказателствата за това произлизали от оспорената упълномощителна сделка. На първо място, в пълномощното било удостоверено получаване на продажбената сума, а такова, видно от събраните писмени доказателства-извлечение от банкова сметка и от банковите авоари на наследодателката, не се установявало. Въпреки това упълномощителката била направила изявление, че парите са й платени към момента на съставяне на пълномощното. Цената на сделката била неин основен елемент, по който страните следвало свободно да постигнат взаимно съгласие. Волеизявлението, направено в пълномощното от наследодателката, свидетелствало за факта на неразбиране на основен елемент на сделката, за която било съставено-упълномощителката не разбирала какво ще получи и дали в действителност е получила плащане като насрещна престация за продажбата на четирите земеделски имота. На второ място, установен бил и фактът, че упълномощителката била с диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция, поради която именно се е нуждаела от 100 % чужда помощ. Въззивният съд приемал, че това обстоятелство е наложило полагане на отпечатък от десния палец вместо подпис върху пълномощното. Недоказано останало твърдението на С.И.Т. в писмения отговор на исковата молба, че майка му не е можела спокойно да се подписва поради наличие на другите придружаващи заболявания, което наложило поставяне на отпечатък вместо подпис. Психичното заболяване дискредитирало дееспособността й. Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза било, че М.П.И. е била възпрепятствана да разбира и ръководи действията си към датата на съставяне на пълномощното, предвид тежката степен на изразеност на органично-мозъчна промяна на нейната личност, съчетана с напреднала характеропатия и значително снижение на интелектуално-мнестичните функции към глобарен тип. Тези две обстоятелства-удостоверяване на получено плащане, което не било извършено и полагане на отпечатък от десния палец поради заболяване, довело до дементно състояние на упълномощителката и до ограничаване на нейната дееспособност, се съдържали в оспореното пълномощно. Изпълнена била хипотезата на чл. 31, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, съгласно която доказателствата за недееспособността на упълномощителя произлизало от самата упълномощителна сделка, имаща характер на едностранен договор. Към датата на извършването й, М.П.И. не била в състояние, позволяващо й да формира свободна воля, поради което искът за наследствената 1/2 идеална част на Т.И.Т. против С.И.Т. за унищожаване на упълномощителната сделка бил основателен и доказан.

Въззивният съд констатирал, че в петитума на подадената искова молба било направено искане за унищожаване на упълномощителната сделка и в условията на евентуалност, ако искането бъде уважено, съдът да обяви недействителността на договора за продажба на земеделските имоти, обективиран в нотариален акт № ..., н. д. № 507/2016 г. на С. С.-нотариус с район на действие Районен съд Кубрат, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В теорията, както и в трайно установената съдебна практика било прието, че ищецът можел да предяви няколко обективно съединени иска в условията на евентуалност, когато обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния. В настоящия случай ищецът Т.И.Т. бил заявил претенция за разглеждането и уважаването на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, след като упълномощителната сделка бъде унищожена. Съдът не бил обвързан с квалификацията, която ищецът бил дал на вида обективно съединяване на исковете, а с направеното искане. След като ищецът бил поискал унищожаване на упълномощителната сделка и последващо на уважаването на този иск обявяване на недействителност на договора за продажба, исковете били предявени в условията на кумулативно съединяване. Противно на посоченото, районният съд не се бил произнесъл по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като бил приел, че ищецът е поискал разглеждането му само в случай че бъде уважен искът по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Въззивната жалба в частта, в която се искало уважаване на предявените искове в цялост, включително и по иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, представлявала молба за допълване на решението по реда на чл. 250, ал.1 от ГПК. Същата била от компетенциите на първостепенния съд, поради което въззивното производство по тази част от жалбата следвало да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд Кубрат за разглеждане и решаване на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД против двамата ответници- С.И.Т. и В.Р.Т..

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С.И.Т. и В.Р.Т. са поискала допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Разград по правния въпрос за това начинът на обективиране на волеизявлението на лицето по едностранната сделка-чрез полагане на пръстов отпечатък съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл. 32, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при предявен иск на това правно основание положен от лицето, вместо подпис, пръстов отпечатък може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произтичащо от договора по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината наложила, удостоверяването на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и като доказателство за недееспособността на лицето, която да произлиза от този договор, както и по правния въпрос за това какво е задължението на въззивния съд, когато констатира, че дадената от първата инстанция правна квалификация на спорното материално право е неправилна, в резултат на което не се е произнесла по всички искове и следва ли да се произнесе по същество или да върне делото на първата инстанция.

Вторият от така поставените правни въпроси не обуславя допускането на обжалваното решение на Окръжен съд Разград до касационно обжалване като въпросът за правната квалификация е разглеждан от въззивният съд само по отношение на иска за недействителност на сключения въз основа на упълномощаването договор за продажба, по който липса произнасяне както на първата, така и на втората инстанция. Затова не съществуват предпоставки евентуалния спор за точната квалификация на този иск да бъде предварително разрешен от касационната инстанция. Спорен е въпросът за начина на съединяване между този иск и иска по чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на пълномощното, който ще предопредели кой съд-първоинстанционния или въззивния ще трябва да го разгледа, който въпрос обаче няма отношение към правната му квалификация. Първият от въпросите обаче обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Разград до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като даденото му от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 73/07.07.2018 година, постановено по гр. д. № 3228/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С.И.Т. и В.Р.Т. са поискали обжалваното решение на Окръжен съд Разград да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година, по подадената срещу него от С.И.Т. и В.Р.Т., касационна жалба с вх. № 4799/28.11.2018 година и такова трябва да се допускане.

На С.И.Т. и В.Р.Т. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72/10.10.2018 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 159/2018 година.

ДАВА на С.И.Т. с Е. [ЕГН] и В.Р.Т. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.