- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667

гр. София 10.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.04.2019 (трети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, гражданско дело № 700 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 215/02.01.2019 година, подадена от Н.С.Г., срещу решение № 7087/14.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 8624/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 400 448/04.05.2018 година на Софийския районен съд, второ гражданско отделение, 126-ти състав, постановено по гр. д. № 2512/2018 година, с което са отхвърлени предявените от Н.С.Г. срещу „Р. М“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

В подадената от Н.С.Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу „Р. М“ ЕООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т 2 от КТ, да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Р. М“ ЕООД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 17 817/11.02.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 7087/14.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 8624/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Н.С.Г. е била уведомен за обжалваното решение на 03.12.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 215/02.01.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че от фактическа страна се установявало, че на 23.10.2017 година страните по делото били сключили трудов договор, по силата, на което Г. е изпълнявала длъжността „търговски сътрудник“ при условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок. В конкретния случай уговореният от страните 6-месечен срок за изпитване бил започнал да тече от 24.10.2017 година. и бил изтекъл на 24.04.2018 година Въззивният съд намирал за неоснователно възражението на Г., че с издадената заповед № 345/17.12.2017 година на управителя на „Р. М“ ЕООД [населено място] не било настъпило прекратяване на трудовия й договор, тъй като не й била връчена. С оглед събраните по делото доказателства съставът на Софийски градски съд намирал, че трудовия договор на Г. бил прекратен от работодателя на 17.04.2018 година (датата на връчване на атакуваната заповед на Г., приложена към отговора на исковата молба) в рамките на изпитателния срок на основание чл. 71 от КТ. По делото дори имало данни, че Г. била узнала за атакуваната заповед още през, декември 2017 година от лицето с което живеела на съпружески начала, което обстоятелство същата била изложила в исковата си молба. Правилен бил извода на първоинстанционния съд, че по отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал. 1 от КТ не важала и закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, която била приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Г. е поискала решението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това изпълнено ли е изискването на чл. 333, ал. 2, т. 3 от КТ за получаване на писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор от служителя, ако заповедта за прекратяването не е връчена на служителя, а е получена от негов адвокат като представено от работодателя доказателство с отговора на исковата молба в хода на процеса за оспорване на законността на уволнението и за това изпълнено ли е изискването на чл. 333, ал. 2, т. 3 от КТ за получаване на писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор на служителя, ако е получен не оригинал на заповедта за прекратяването на правоотношението, а ксерокопие на същата. Така поставените въпроси обаче не могат да обосноват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като при постановяването му съставът на Софийски градски съд се е съобразил с установената съдебна практика, че писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя може да му бъде връчено както лично, така и чрез всички други установени в ГПК способи за връчване, включително и чрез пълномощник. Действията на пълномощника се считат за действия на представлявания, поради което връчването на пълномощника, поражда предвиденото в закона действие по отношение на представлявания. Целта на връчването на писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя е той да бъде уведомен за изразената от работодателя воля и да му бъде дадена възможност да защити правата си, включително като оспори прекратяването. Тази цел трябва да се счита за постигната когато работникът или служителят е узнал съдържанието на писменото изявление на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение и е предприел надлежни действия за защита на правата си както е в процесния случай, тъй като след връчването на отговора на исковата молба Г. е предприела действия за конкретизация на направеното от нея оспорване на изявлението на работодателя, включително и чрез оспорване на отбелязаната в него дата на връчване.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 7089/14.11.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 8624/2018 година, по подадената срещу него от Н.С.Г., касационна жалба с вх. № 215/02.01.2019 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7087/14.11.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 8624/2018 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.