5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 552/10.09.2019

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря

изслуша докладваното от съдия Г. И ч.гр.д. № 1557 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба вх. № 3664 от 02.05.2019 г. от „В. и син“ ЕООД, Р.С.В., „С. В.“ ЕООД и С.С.В. срещу разпореждане № 437 от 03.04.2019 г. на Апелативен съд [населено място], с което е върната тяхна „частна касационна жалба“ вх. № 2714/28.03.2019 г. срещу разпореждане 269 от 27.02.2019 г. на Апелативен съд Пловдив по ч.т.д. 575/18 г. Считат, че следва да се разгледа подадената от тях жалба, защото не са имали право на обжалване поради причини, посочени в определението.

Отговори на частната жалба не са подадени.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид изложеното в частната жалба намира следното:

Частната жалба е в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд, на основание чл. 274, ал.2 от ГПК.

Налице е в сила акт за отказ за предоставяне на правна помощ – определение 331 от 19.5.2017 г. по т.д. 133/15 г., потвърдено с определение № 333 от 01.08.2017 г. по т.д. 434/17 г. на Апелативен съд – [населено място].

На обжалване пред Върховния касационен съд, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК подлежат актове на въззивния съд, когато апелативен съд, предвидени в чл. 274 от ГПК. В настоящия случай обжалваното определение прегражда пътя на защита на частните жалбоподатели и на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал.1 т. 1 от ГПК може да се обжалва пред настоящата инстанция.

С обжалваното разпореждане № 437 от 03.04.2019 г. е върната частна жалба вх. № 2714 от 28.03.2019 г., подадена от „В. и син“ ЕООД, Р.С.В., „С. В.“ ЕООД и С.С.В. срещу разпореждане № 269 от 27.02.2019 г. като недопустима спрямо първите двама поради неспазване на срока, предвиден в чл. 275 от ГПК, а спрямо вторите двама поради това, че не са легитимирани на обжалват посоченото в частната жалба разпореждане 269 от 27.02.2019 г.

С процесното разпореждане съдът е извършил проверка на частна жалба вх. № 2714 от 28.3.2019 г., подадена от „В. и син“ ЕООД и Р.С.В. срещу разпореждане 269 от 27.2.2019 г. за връщане на частна жалба вх. № 1772 от 27.2.2019 г. Съдът е приел, че частната жалба на тези двама жалбоподатели е просрочена като съобщение е връчено на 18.03.2019 г., а частната жалба е подадена на 26.03.2019 г., след изтичане на предвидения в чл. 275 от ГПК срок. Настоящият съдебен състав като взе предвид връчените съобщения и датата на официалното удостоверяване върху частната жалба, че е получена по пощата с дата на пощенското клеймо 26.3.2019 г., намира, че изводите по отношение на двамата жалбоподатели „В. и син“ ЕООД и Р.С.В. на Апелативен съд [населено място] са законосъобразни.

По частната жалба вх. № 2714 от 28.3.2019 г., подадена от „С. В.“ ЕООД и С.С.В.А съд – [населено място] е установил, че с разпореждане 269 от 27.2.2019 г., с която тези жалбоподатели обжалват връщане на частна касационна жалба вх. № 1772 от 27.2.2019 г. Но според съда с разпореждане № 269 от 27.2.2019 г. е върната само подадената от „В. и син“ ЕООД и Р.С.В. частна жалба вх. № 1772 от 27.2.2019 г. и „С. В.“ ЕООД и С.С.В. не са легитимирани да обжалват разпореждане № 269 от 27.2.2019 г. Това е обусловило извод, че частната жалба е недопустима и подлежи на връщане. Настоящият съдебен състав констатира, че изводите на Апелативен съд [населено място] са съответни на данните по делото.

С разпореждане № 269 съдът е върнал частна жалба вх, № 1772 от 27.2.2019 г. на „В. и син“ ЕООД и Р. В. против разпореждане № 129 от 30.1.2019 г. Видно е от частна жалба № 1772, че е подадена на 27.2.2019 г. и е с искане за отмяна на разпореждане № 129 от 30.1.2019 г. за връщане на частна жалба 739 от 28.1.2019 г. Тази частна жалба 1772 от 27.2.2019 е подадена от „В. и син“ Р.С.В., „С. В.“ ЕООД и С. В..

Разпореждане 129 от 30.1.2019 е съобщено на 18.2.2019 г. на „В. и син“ ЕООД и Р.С.В.. Частна жалба 1772 от 27.2.2019 г. срещу разпореждането е подадена на 27.2.2019 г. Срокът, предвиден в чл. 275 от ГПК е преклузивен и едноседмичен. С изтичането му се погасява правото на жалба. Следователно с подаване на частната жалба по пощата на 26.1.2019 г. срокът не е спазен. Съобщението е връчено на 18.2.2019 г. срокът изтича на 25.02.2019 г. Срокът е едноседмичен изтича в съответния ден на седмицата. Подаването на частната жалба на 26.2.2019 г. е след изтичане на срока. Следователно изводите са обосновани. С.С.В. е получила съобщение на 19.02.2019 г. Следователно подадената от нея частна жалба на 26.2.2019 г. е подадена на последния ден на срока и е допустима.

Но следва да се споделят изводите на въззивния съд относно това, че С. В. и „С. В.“ ЕООД нямат право на жалба. С разпореждане 739 от 28.1.2019 г. е върната частната жалба на четирите лица вх. № 739 от 28.01.2019 г. Частна жалба 739 от 28.1.2019 г. е срещу разпореждане 1394 от 14.12.2019 г., което е за връщане на частна жалба на „С. В. и С.С.В.. С разпореждане № 1394 е върната частна жалба 8786 от 8.11.2018 г., подадена от „С. В.“ ЕООД и С.С.В.. Връщането е поради неотстранени нередовности на касационна частна жалба според съда срещу определение № 443 от 19.10.2018 г., а с последното е потвърдено разпореждане № 398 от 27.4.2018 г. за връщане на депозирана от „С. В. „ ЕООД, С.С.В., „В. и син“ ЕООД и Р.С.В. въззивна жалба вх. № 3209/4-4-2017 г. Цената на иска е над 20 000 лв, делото е търговско и поради това ще следва да се приеме, че частната жалба, подадена по реда на чл.274, ал.3 от ГПК срещу това разпореждане е допустима. Дадени са указания на С. В. и „С. В.“ ЕООД да отстранят нередовностите й с разпореждане № 1260 о т 13.11.2018 г. Съобщение затова разпореждане е връчено на жалбоподателите на 27.11.2018 г. В срок не са извършени процесуални действия от страните. Не са отстранени посочените нередовности. Това е мотивирало и постановяването на разпореждане № 1394 от 14.12.2018 г. Срещу това разпореждане, без да има право на частна жалба е подадена и частна жалба от „Влъков и син“ ЕООД и Р.С.В.. Същите не са легитимирани да обжалват разпореждане 1394 от 14.12.2018 г, тъй като не са засегнати техни права и подадената частна жалба.

Разпореждане 1394/14.12.2018 г. е съобщено на С. В. и на „С. В.“ ЕООД на 14.1.2019 г. Частна жалба е подадена по пощата на 24.01.2019 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 21.1.2019 г, понеделник, присъствен ден. Частната жалба вх. № 739 от 28.1.2019 г е върната с разпореждане № 129 от 30.01.2019 г. е подадена и от четиримата жаблоподатели. Подадената срещу разпореждане № 129 от 30.01.2019 г. частна жалба № 1772 от 27.2.2019 г. от всички лица С. В., „С. В.“ ЕООД, Р. В. и „В. и син“ предвид разпореждане 129 от 30.1.2019 г. е допустима доколкото всички лица са легитимирани да обжалват, тъй като това разпореждане ги засяга. Съобщение с препис от разпореждането 129 от 30.1.2019 г. е връчен на Р. В. и на „В. и син“ ЕООД на 18.02.2019 г. Подадената по пощата частна жалба вх. № 1772 на 26.2.2019 г. не е в срок. Срокът по чл. 275 от ГПК е преклузивен, той е изтекъл на 25.02.2019 г. Поради това с разпореждане 269 от 27.2.2019 г. е върната частната жалба само на тези две лица Р. В. и „В. и син“ ЕООД.

По частната жалба № 1772 от 27.2.2019 г. (подадена по пощата) срещу разпореждане 129 от 30.01.2019 г. е администрирана като частна жалба от С. и „С. В.“ ЕООД и е пратен препис на ответника. Следвало е да има изпращане на ВКС по тази частна жалба.

Частната жалба вх. № 1772 от 27.2.2019 г., подадена на 26.2.2019 г. по пощата в частта относно „В. и син“ ЕООД и Р.С.В.В касационен съд на Р България е върната с разпореждане № 269 от 27.02.2019 г. Именно то е обжалвано с частна жалба вх. № 2714 от 28.03.2019 г., подадена по пощата на 26.3.2019 г. от четиримата жалбоподатели и с процесното разпореждане е върната поради това, че разпореждането не обхваща С. В. и „С. В.“ ЕООД и нямат право на частна жалба срещу разпореждане, което не ги засяга, а спрямо В. и „В. и Син“ ЕООД поради това, че е просрочена. Предвид предмета на обжалване, а именно разпореждане 437 от 13.4.2019 г. настоящият съдебен състав намира, че изводите на съда по отношение допустимостта на частна жалба 2714. от 28.3.2019 г. са обосновани.

Извън предмета на обжалване в настоящия случай са предпоставките за връщане на предходните частни жалби и на частната касационна жалба.

Поради това, че частната жалба бе разгледана без предварително внесена държавна такса от частните жалбоподатели, следва да бъдат осъдени на основание чл. 77 от ГПК да заплатят 15 лв държавна такса, на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Внесената държавна такса на 30.10.2018 г. от ответника „Хипокредит“ АД не е по тази частна жалба, тъй като предхожда подаването й.

По всички изложени съображения състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, частната жалба на „В. и син“ ЕООД и Р.С.В. и „С. В.“ ЕООД и С.С.В. срещу разпореждане № 437 от 03.4.2019 г. на Апелативен съд – [населено място] по т.д. 575/2018 г.

ОСЪЖДА „В. и син“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], Р.С.В. ЕГН [ЕГН], „С. В.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и С.С.В., ЕГН [ЕГН] да заплатят държавна такса 15 лв по сметка на Върховния касационен съд.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!