№ 492

[населено място], 01.11.2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 417 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК,

Образувано е по касационна жалба на „Мастер соп„ЕООД и Д.И.Б. против решение № 311/15.11.2018 г. по т.д.№ 358/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 106/ 26.02.2018 г. по т.д.№ 701/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Ю. Б „ АД, по реда на чл.422 ГПК, установителен иск за дължима от касаторите, при условията на солидарност, сума от възнаградителна лихва, по договор за кредит № Pv 0087 от 28.09.2006 г. и анекси към същия, за периода 21.11.2014 г. – 03.06.2016 г., в размер на 479 546,73 лева, к а т о същият е уважен. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид допуснатата от въззивна инстанция, при липса на предпоставки по чл.266 ГПК, съдебно-икономическа експертиза за изчисляване размера на дължимата възнаградителна лихва, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Твърдят и постановяване на решението в противоречие с материалния закон, досежно извода, че за периода след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита / 10.02.2016 г. / кредитополучателите продължават да дължат и договорената възнаградителна лихва.

Ответната страна – „Ю. Б„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неудовлетворяване на общия селективен критерий по първите два въпроса и на допълнителния такъв – по останалите. Акцентира на обстоятелството, че в първоинстанционното производство е допусната, по искане на ищеца, съдебно-икономическа експертиза за изчисляване на размера на възнаградителната лихва за целия претендиран период, част от който се явява този по изготвената във въззивна инстанция експертиза и в този смисъл не се касае за пропуск в доказателствените искания на страната.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

Първоинстанционното решение, с което са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК от „ Ю. Б „ АД установителни искове, за дължима от ответниците главница, наказателна лихва и такси по сключения от страните договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем поради виновно неизпълнение задълженията на кредитополучателите, е влязло в сила. Въззивното производство е с предмет установителния иск за дължима възнаградителна лихва, отхвърлен от първоинстанционния съд изцяло.За да уважи предявеният установителен иск, за цялата претендирана възнаградителна лихва - за периода до и след настъпилата на 10.02.2016 г. предсрочна изискуемост на кредита - въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че възнаградителна лихва кредитополучателите не дължат след настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, правилно прието към датата 10.02.2016 г., Като е споделил наличието на висящо производство по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обосновал и допускането на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на възнаградителната лихва за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, съдът е аргументирал дължимост на същата и след настъпването на предсрочната изискуемост, предвид качеството й на цена на услугата по предоставянето му и тъй като не се касае за разваляне на договора / както е приел първоинстанционния съд /, а за изменението му единствено досежно срока и начина на изпълнение. Със загубване преимуществото на срока кредитополучателят - неизправна страна по договора - продължава да дължи първоначално уговореното по вид и размер.

В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Допустимо ли е искане на страната във въззивната жалба да се назначи за пръв път във въззивна инстанция съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на възнаградителната лихва, при положение, че същата не е била поискана в първата инстанция единствено поради процесуален пропуск на страната ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с разрешението, дадено от състави на ВКС по гр.д.№ 1959/2013 г., гр.д.№ 1906/2013г., гр.д.№ 2499/2016 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Липсата на процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, като отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, води ли до преклудиране правото на страната да прави искане за събиране на нови доказателствени средства на по-късен етап в процеса ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с решения по гр.д. № 4741/ 2015 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 1906/2013г.., гр.д.№ 5592/2015 г. на І г.о. и определения по гр.д.№ 3648/2017 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 127/2016 г. на І г.о. и гр.д.№ 4858/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 3/ Как следва да се определи размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговорената в договора възнаградителна лихва и/или законните лихви ? – въпросът обосноваван поради противоречие с определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.№ 797/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, при позоваване и на висящо тълкувателно тълк.дело № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, образувано по идентичен въпрос / особено искане в касационната жалба / ; 4/ При отхвърлен установителен иск за възнаградителна лихва от първоинстанционния съд, като неоснователен след датата на настъпване на предсрочната изискуемост в едната си част, по отношение на който е налице спорен за производството правен въпрос и в друга част, като недоказан по размер, за период преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост, в която част правният въпрос е неприложим, има ли основание съдът да приложи спорния правен въпрос и за частта, за която той не се отнася, за да обоснове за тази част правно основание за допускане на ново доказателствено средство, за което искане не е направено своевременно пред първата инстанция, единствено поради пропуск на страната ? – въпросът посочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на нормата и указанията по прилагане на този допълнителен селективен критерий, съгласно т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Първи, втори и четвърти въпроси са предпоставени от допусната във въззивна инстанция, по искане на въззивника „Ю. Б „ АД съдебно-икономическа експертиза, за изчисляване размера на дължимата възнаградителна лихва, за част от периода, за който е претендирана – до настъпването на предсрочна изискуемост на кредита / 21.11.2014 г. – 10.02.2016 г./. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като оспореното, като допуснато при липса на предпоставките по чл.266 ГПК, доказателствено средство не е обусловило решаващ извод на въззивния акт,а и по начало е относимо единствено към размера, не и към основанието на предявената претенция .Тъй като въззивният съд е споделил дължимост на възнаградителната лихва за целия претендиран период, същият е обосновал размера на иска с допуснатата в първоинстанционното производство, по своевременно – с исковата молба – доказателствено искане на ищеца. Независимо от последното, с оглед отхвърлителното първоинстанционно решение, поради недоказаност на размера на възнаградителната лихва, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, въззивната жалба на „ Ю. Б „ АД съдържа изрично оплакване за недадени своевременно указания, при отчетена от съда нужда от допълнителна експертиза / извън поисканата с идентична задача, но за целия исков период /,отделно от съображенията,че не са необходими специални знания за изчисляване на лихвата за част от периода, въз основа на вече приетото заключение. Съобразно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това оплакване задължава въззивния съд служебно да назначи експертиза, дори да не би била поискана изрично от въззивника, доколкото такава и с оглед чл.162 ГПК служебно е следвало да назначи още първоинстанционния съд. Процедирането на въззивния съд в съответствие с горепосочените задължителни указания в т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС изключва възможността за обосноваване на допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Третият от поставените въпроси удовлетворява изискването за правен, тъй като е обосновал решаващ извод на въззивния съд, за присъждане на възнаградителна лихва в тежест на кредитополучателите, за периода след настъпване на предсрочната изискуемост по кредита. Въпросът е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на постановеното от въззивния съд с приетото в т.2 на ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, на чиято висящност към датата на депозиране на касационната жалба касаторите изрично са се позовали / особено искане в касационната жалба /.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311/ 15.11.2018 г. по т.д.№ 358/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.

УКАЗВА на „Мастер соп„ ЕООД и Д.И.Б., в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 9 590,93 лева .

След представяне на доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!