№ 465

София 01.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3891 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е.Д.М., чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно определение № 2255 от 4.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 1083 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.10.2017г. по гр.д.№ 11805/2017г. на СГС, с което е прекратено производството като недопустимо. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено.

Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставен въпрос „за справедливостта и измеренията му в съдебната практика”. Същият е обоснован с доводи, че в съдебния акт липсват мотиви, не се основава на събраните доказателства, като съставът е направил изводите си без да ги прецени в тяхната съвкупност.

Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

С обжалваното въззивно определение САС е потвърдил определение на СГС за прекратяване на производството по делото поради предявяване на недопустим иск – обстоятелствата, на които ищецът основава иска си за обезщетение, са процесуални действия на магистрат, а твърдените правопораждащи факти – действия, извършени от съдия, във връзка със заеманата от него длъжност. Нормата на чл.132 от Конституцията изключва възможността да се реализира претендираната гражданска отговорност, което води до недопустимост на предявения иск.

При съпоставка между поставеният от жалбоподателя въпрос и изложените решаващи мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито общо, нито специално основание за допустимост, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая, преценката за допустимост е необходима, с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. За да бъде поставеният въпрос годно общо основание за допустимост /съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, същият следва да е от значение за изхода на спора и за формиране решаващата воля на съда, а в случая поставеният въпрос за справедливостта няма връзка с нормата на чл.132 от Конституцията, по отношение на която са решаващите мотиви на съда. Не е налице и посоченото от жалбоподателя специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото цялата практика единно и непротиворечиво приема, че съдиите и прокурорите не носят гражданска отговорност, освен при тежко умишлено престъпление. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността им е необходимо да има влязла в сила присъда срещу съответния съдия или прокурор, за които да е установено по надлежния ред, че са извършили тежко умишлено престъпление, а в конкретния случай подобни твърдения не са наведени. Установеният с разпоредбата на чл.132 от Конституцията, с оглед нормалното осъществяване на правораздавателната дейност, функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи) изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Поради това, съгласно трайно установената съдебна практика, в тези случаи, когато имунитетът намира приложение, искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим /вж.решения по гр.д.№ 495/2017г.на ІV г.о., по гр.д.№ 93/2012г.на ІV г.о./

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2255 от 4.07.2019г. по в.ч.гр.д. № 1083 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.