О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 856

гр. София, 13.12.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4522 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Н.Г.У. срещу решение № 346 от 08.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 263/2019г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 61/16.05.2019г. по гр. дело № 27/2019г. на Районен съд – гр. Чепеларе, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н.Г.У. срещу „А.С.Б“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, при което е отхвърлил исковете на формално основание, без да разгледа спора по същество. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което трудовият спор да бъде разгледан по същество, като възражението на ответника за изтекла погасителна давност да бъде прието за неоснователно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба, ищецът релевира основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Ако е установено по безспорен начин, че исковата молба е подадена в предвидения от закона срок, адресирана до компетентния орган, но поради техническа грешка върху пощенския плик е посочен друг получател, следва ли да се приеме, че давностният срок спира да тече от момента на подаването на молбата до получаването й от компетентния съд?“; 2. „Следва ли, след отстраняването на техническата грешка, съдът да разгледа спора по същество, а не да прекрати делото на формално основание?“; 3. „Следва ли да се приеме, че работодателят, срещу когото е подадена исковата молба и до който по грешка е била изпратена, е от категорията на „некомпетентен орган“ да разгледа и да реши трудовия спор?“ и 4. „Какви фактически действия следва да извърши юридическото лице – ответник, получило по погрешка искова молба, адресирана не до него, а до компетентния съд? Следва ли служебно да препрати цялата преписка на съда или да я върне на подателя й?“, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ - „А.С.Б“ ЕООД подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.

Въззивният съд е приел за установено по предявените искове, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност, на 05.12.2018г., както и че на 01.02.2019г., упълномощен от ищеца адвокат е изпратил по пощата искова молба, в която като адресат е посочен Районен съд – гр. Чепеларе, но която е постъпила при ответника, тъй като като получател върху пощенския плик е записано като наименование и адрес - дружеството-работодател. Съобразил е, че писмото с исковата молба е получено от „А.С.Б“ ЕООД на 04.02.2019г., а на 12.02.2019г. е върнато обратно на подателя – адв. Ф. Т., който на същата дата е изпратил исковата молба до Районен съд – [населено място], последната получена в съда и входирана с вх. № 477/13.02.2019г..

Преди да пристъпи към разглеждане на изложените от страните аргументи по същество, касаещи законосъобразността на извършеното уволнение, въззивният съд е установил, че е налице спор по делото относно спазването на предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок, който е давностен, а не преклузивен по своя характер. Именно поради това е счел, че за него съдът не следи служебно, а се произнася единствено по възражение на ответника, каквото е направено своевременно в отговора на исковата молба. Приел е, че двумесечният срок е започнал да тече от датата на прекратяване на трудовия договор /05.12.2018 г./ съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, поради което исковата молба е следвало да бъде подадена в деловодството на съда не по-късно от 05.02.2019г.. Отчел е, че според пощенското клеймо, поставено от „Български пощи“ АД, адвокатът на ищеца е изпратил исковата молба до Районен съд – гр. Чепеларе на 12.02.2019г., поради което същата се явява подадена след предвидения от закона двумесечен срок, т.е. исковите претенции са погасени по давност.

Смолянски окръжен съд е намерил за неоснователен довода на ищеца У., че давностният срок не е изтекъл, тъй като поради грешка, исковата молба е изпратена до некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 КТ. Уточнил, е че разпоредбата на чл. 358, ал. 3 КТ следва да се тълкува в точния й правен смисъл, а не разширително, поради което „некомпетентен орган“ по смисъла на закона може да е само държавен или общински орган, с уредени компетенции и на бюджетна издръжка, но не й частноправен субект – физическо или юридическо лице, за които не съществува законово задължение да препращат служебно получените документи до действителния им адресат, още повече ако това е насрещната страна по трудовия спор – работодателят.

Според чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/10.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този въпрос, който е включен в предмета на конкретния спор и е обусловил правните изводи на съда по него. Поставените от касатора въпроси, преформулирани от настоящия съдебен състав, съобразно правомощията му по т. 1 ТР № 1/10.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, до правния въпрос: Изпращането на исковата молба, обективираща искове по чл. 344, ал. 1, т.1 – т.3 КТ, до работодателя вместо до съда, удовлетворява ли изискването на законодателя в чл. 358, ал. 3 КТ да е подадена до „некомпетентен орган“ с оглед преценката на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ?, изпълняват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото са обусловили решаващия правен извод на окръжния съд за отхвърляне на предявените искове като погасени по давност.

Не е налице обаче твърдяното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според задължителните разяснения в т. 4 ТР № 1/10.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл. 358, ал. 3 КТ, чието тълкуване цели касатора с поставения правен въпрос, е пълна и ясна, като в доктрината и съдебната практика не съществува съмнение, че некомпетентен орган по смисъла на чл. 358, ал. 3 КТ може да е само административен /държавен или общински/ орган, но не и частно лице, в това число и работодателят. Разумът на закона е да даде допълнителна защита на работника или служителя, който поради незнание или грешка е подал исковата си молба не до съда, а до контролен орган, особена юрисдикция или висшестоящ административен орган /Инспекцията по труда, Министерство, Областна администрация, Президент, Народно събрание/, които органи са на бюджетна издръжка и разполагат с компетентни служители, в състояние да определят характера на искането и до кого всъщност е следвало да се адресира, съответно препрати. Подобно задължение не може да се вмени на частни лица, в това число и на работодателите, които като насрещна страна по спора не са длъжни за своя сметка да препращат погрешно адресирана до тях кореспонденция. От значение е и фактът, че частноправните субекти не могат да удостоверят достоверна дата на подаването на исковата молба съобразно чл. 181 ГПК. По тези причини чл. 358, ал.3 КТ изключва частните лица като възможен погрешен адресат, с изпращането до който да се счита спазен давностен срок за подаване на исковете по трудови спорове. При наличието на изрична правна норма /чл. 358, ал. 3 вр. с чл. 260, ал. 1 КТ/, изпращането на исковата молба до насрещната страна по трудовия спор /работодателя/ не съставлява надлежно сезиране на компетентния орган /съда/, способно да породи последиците на спиране и прекъсване на погасителна давност, придадени от общите норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД на предявяването на исковете. В горепосочения смисъл е налична и практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /определение № 117/01.02.2016г. по гр.д. № 5851/2015г. на ­Трето г.о., определение № 499/05.05.2015г. по гр.д. № 270/2015г. на Трето г.о., определение № 241/19.03.2009г. по гр.д. № 174/2009г. на Четвърто г.о. и др./, което обстоятелство на самостоятелно основание изключва осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Поради отсъствието на кумулативно изискуемите общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допуснато такова.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1440 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 08.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 263/2019г. на Смолянски окръжен съд.

ОСЪЖДА Н.Г.У., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „А.С.Б“ ЕООД, ЕИК: 200195560, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ – съдебно-деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.