№ 864 гр. София, 13.12.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3232/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И.Р.А. срещу въззивно решение № 1042/03.05.2019 г. по в. гр. д. № 2795/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. срещу Й.К.Ч. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 31800 лв.

Касационната жалба е редовна и допустима. В нея се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Не били обсъдени всички представени по делото доказателства, а решението било основано на доказателства, касаещи неотносимо към предмета на делото правоотношение между ответника и трето, неучастващо в производството юридическо лице („А.Б.Б“ АД). Недоказано по делото останало наличието на правна връзка между ищеца и ответника, обусловила извършването на процесния банков превод от 28.06.2012 г. Оспорва се изводът на съда, че не е необходимо да бъде изследвано естеството на вътрешните отношения между ищеца и ответника. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като доводите за очевидна неправилност на въззивното решение се основават на твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД), както и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила за разпределяне на доказателствената тежест и за допускане и събиране на относими към спорното право доказателства.

Ответникът Й.К.Ч. възразява срещу допускането на касационно обжалване. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

В исковата си молба И. А. твърди, че на 28.06.2012 г. е превел по сметка на Й. Ч. сумата от 31800лв., като липсвало правно основание за извършване на банковия превод. Доколкото му било известно, ответникът щял да използва получената сума за рефинансиране и погасяване свой кредит в „Банка ДСК“ ЕАД. Изложени са твърдения, че страните са обсъждали сключването на договор за заем на процесната сума, но не постигнали съгласие в предвидената от закона форма за доказване на облигационни отношения, поради което поддържа, че сумата е била преведена при изначална липса на основание.

Ответникът е възразил, че преведената от ищеца сума е част от потребителски кредит, предоставен през 2012 г. на К. Ч. (негова дъщеря) и на ищеца, с която е погасено задължение на Й. Ч. по договор за банков кредит от 2006 г. за закупуването на недвижими имот в [населено място]. Изложени са и твърдения, че с тази сума е извършено плащане на цената на същия този недвижим имот по бъдеща сделка между страните, сключена през 2014г., съгласно която ответникът и съпругата му продават на дъщеря си и на ищеца посочения недвижим имот.

Във въззивното решение е прието за установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 130 от 19.04.2006 г., т. I, рег.№ 1210, дело № 117/2006 г., ответникът е закупил 3/8 ид.ч. от дворно място в [населено място] за сумата от 35000 лв., като било изрично посочено, че продажната цена ще бъде издължена на продавача чрез кредит за покупка на недвижим имот от „Банка ДСК“ ЕАД. Установено е, че на 26.06.2012 г. е бил сключен договор за потребителски кредит между „А.Б.Б“ АД, от една страна, и И. А. и К. Ч., от друга, с който на кредитополучателите е бил отпуснат банков кредит в размер до 35000 лв., който да бъде използван за рефинансиране на кредитно задължение на Й. Ч. към „Банка ДСК“ ЕАД, както и за

текущи нужди, като е договорено сумата да бъде преведена по банкова сметка на А..

Въз основа на доказателствата по делото е установено, че с платежно нареждане за кредитен превод от 28.06.2012 г. ищецът е превел от своята банкова сметка по сметка на ответника сумата от 31800 лв., като посоченото основание за превода е „рефинансиране и окончателно погасяване на кредит“.

При тези данни въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като сумата, чието връщане се претендира, не е получена от ответника без правно основание. За неотносимо е прието обстоятелството как точно следва да бъдат квалифицирани конкретните вътрешни отношения между ищеца и ответника.

При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Не се установява и предпоставката за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност. Последната е налице, когато въззивният съд е допуснал противоречие в мотивите си, свързано със съдопроизводствените правила, формираните фактически и правни изводи и/или правната квалификация. В случая не се установява наличието на такова основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователен е доводът за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и във връзка с разпределянето между страните на доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по този иск. Не се констатира отклонение от трайната практика на ВКС (решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о.; решение № 721/3.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о; решение № 739/15.11.2010 г. по гр. д. № 316/2010 г. на IV г. о.;), съгласно която по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.

Липсват и предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради процесуални нарушения свързани с преценката на доказателствата. Въззивният съд, в съответствие с установената практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, е основал решението си на приетите за установени обстоятелства по делото, като при извършена съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства е приел, че в случая е установено по безспорен начин, че плащането на сумата 31800 лв., преведена по банков път от ищеца по сметка на ответника, е извършено на база условието за рефинансиране на ипотечния кредит на Й. Ч. в „Банка ДСК“ ЕАД. При така установените факти, изводът на съда за неоснователност на предявения иск се явява съобразен със закона и установената съдебна практика.

При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 1000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1042/03.05.2019 г. по в. гр. д. № 2795/2018 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА И.Р.А. да плати на Й.К.Ч. разноски в размер на 1000 лв., направени пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!