№ 865 гр. София, 13.12.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3150/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 1343/05.06.2019 г. по в. гр. д. № 4879/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3034/14.05.2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да плати на С.В.Х. сумата от 50000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение.

В жалбата са изложени доводи, че въз основа на събраните по делото доказателства са направени погрешни изводи относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от действия на ответника. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението е завишен и не съответства на реално претърпените вреди, на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и на съдебната практика по аналогични случаи. Въззивният съд не бил отчел в нужната степен социално-икономическите условия през процесния период, характеризиращ се с ниски доходи и по-ограничени покупателни възможности. Било подценено обстоятелството, че производството е продължило в разумен срок, без провеждане на съдебна фаза, както и не била отчетена липсата на данни ищецът да е претърпял неимуществени вреди, по-интензивни от обичайните. Във връзка с вредите от медийното отразяване на случая е посочено, че прокуратурата не следвало да носи отговорност за вреди от публикации в пресата, които не изхождат от нея или не са били извършени с нейно знание и съгласие.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно: 1. определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД; 2. наличието на пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди и увреждането; 3. задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди; 4. определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В срока за отговор ищецът С. Х. възразява срещу допускането на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено, че на 16.02.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 4-4651/2009 г. на СГП, за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че за периода от началото на 2008 г. до 16.02.2010 г., в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на дирекция „Миграция“ – МВР, в условията на продължавано престъпление, нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си и за другиго – М.Г.Б., С.З.Б. и Д.Д.К., имотна облага, като от това настъпили значителни вредни последици – множество чужди граждани получили без правно основание документи за временно или постоянно пребиваване на територията на Р. Б, и посоченото деяние представлявало особено тежък случай. По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена в „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. с определение от 19.04.2010 г. по н. ч. д. № С-256/2010 г. на СГС, НО, 6-ти състав. Наказателното производство срещу Х. е било прекратено с постановление от 01.08.2012 г. на СГС, влязло в сила на 16.08.2012 г. Установено е, че към датата на повдигане на обвинението и задържането му ищецът е имал семейство с две деца, заемал е ръководна длъжност, имал е изграден авторитет сред колеги, социални контакти на професионално ниво и приятелски кръг; че повдигнатото обвинение се е отразило негативно на емоционалното състояние на ищеца (чувствал се несигурен, притеснен и потиснат), както и на професионалния и социалния му живот. Обвинението е било широко отразено в медиите, поради което било накърнено добро име на Х. в обществото.

При така установените факти, съдът е приел, че искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен, като за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 50000 лв. При определяне на този размер е отчетено, че повдигнатото обвинение е било „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК; че по отношение на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 67 дни, по-късно изменена в „парична гаранция“; че производството е протекло в разумен срок (две години и шест месеца). Взети са предвид още личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение, неблагоприятните последици, произтичащи от заемания от ищеца висок пост в системата на МВР и от публичното разгласяване на процеса. Отчетени са и стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към процесния период.

При тези решаващи мотиви на САС, ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

По въпроси № 1 и 4, касаещи определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В съответствие с принципните постановки, залегнали в т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., и с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД (включително посочените в изложението решение № 186-2017-III ГО, решение № 3-2012-III ГО, решение № 210-2019-III ГО) съдът е обсъдил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението - характера и тежестта на повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното преследване; вида на мерките за неотклонение, взети по отношение на неоснователно обвиненото лице; интензитета на претърпените отрицателни емоции; общественото и социално положение на увредения и отражението на воденото наказателно производство върху репутацията му; социално-икономическите условия в страната в периода на поддържаното обвинение срещу ищеца.

Въпроси № 2 и 3 относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви относно наличието на пряка причинна връзка между претърпените неимуществени вреди също не дават основание за допускане до касационен контрол. Не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в на т. 3 и т. 11 от ТР № 3-2005-ОСГК и т. 19 от ТР № 1-2001-ОСГК, доколкото въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно установените релевантни за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като е изложил собствени мотиви относно наличието на пряка причинна връзка между понесените неимуществени вреди и действията на органите на Прокуратурата на РБ.

Предвид изхода на делото, Прокуратурата на РБ следва да заплати на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адв. П. М. разноски за оказана безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1522,50 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1343/05.06.2019 г. по в. гр. д. № 4879/2018 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. П.Н.М. сумата от 1522,50 лв. - разноски за касационната инстанция за оказана безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: