№ 858

София 13.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛКА ИЛИЕВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3059 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Е.Б.Д. и Д.Р.Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 710 от 27.03.2019г. по гр.д. № 3729 по описа за 2017г.на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 7416 от 7.11.2012г. по гр.д.№ 12305/2009г.на СГС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от тях иск против „Райфайзенбанк България”ЕАД и Р.Д.Д. с правно основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД досежно договорна ипотека по н.а.№ 135, т.І, н.д.№ 125/2013г.в частта за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ апартамент № 6, ет.3, вх.А, с площ от 78.03кв.м. и иск с правно основание чл.537 ГПК за отмяна на посочения нотариален акт в тази част, като са присъдени разноски.

Делото за втори път се разглежда от касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен, след като е приел за установено, че ищците са извършили едностранна правна сделка, по силата на която са предоставили на ответника Д. правата да извършва разпоредителни сделки със собствения им имот, включително и да го ипотекира. Съответно той е действал изцяло в предоставената му представителна власт, като съгласно приетото в ТР № 5/2014г.на ОСГТК на ВКС за валидно разпореждане с имуществото на упълномощителя е достатъчно в пълномощното общо да е изразена неговата воля, без да се изисква конкретизацията, за която настояват ищците относно обезпеченото вземане, неговия размер, падеж, лихви.

В представеното изложение, касаторите се позовават на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставени две групи въпроси. Първата е досежно възможността да се сключи договор за учредяване на договорна ипотека от трето лице без упълномощаване и наличието на правно валидна воля за сключване на такъв договор без изрично формулирано съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД досежно съществените му елементи. Втората група въпроси касаят задължението на въззивния съд да обсъди събраните гласни доказателства, както и всички ангажирани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и да се произнесе по наведените доводи. Отделно считат постановения въззивен акт и за очевидно неправилен, тъй като съдът не е съобразил свидетелските показания, съгласно които волята на ищците е била процесния апартамент да бъде продаден и с част от парите да се купи по-малък, а не да бъде ипотекиран, не е отчел, че в пълномощното не се съдържа изявление относно съществените елементи на договора за ипотека. Позовават се на съдебна практика от 2008г. и 2010г., която обаче е ирелевантна, пред вид постановяването й преди приемането през 2016г. на ТР № 5/2014г. по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Посочено е, че липсата на пълномощие при мнимо представлявания не води до нищожност, а до висяща недействителност. След като упълномощителят е предоставил на пълномощника властта да определи условията и вида на сделката, както е в конкретния случай, той не може да атакува сделката.

Настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че по поставените от касаторите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същите вече са разрешени с ТР № 5/2014г. по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, което изключва специалното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и въззивният акт е постановен в съответствие с установената практика, което изключва наличието на специалното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията:

В мотивите на т.2 от ТР № 5/2014г. е посочено, че договор сключен от представител без представителна власт е относително недействителен. Липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, защото за разлика от тежкият порок на т.нар. „съзнава липса на съгласие”, който е непоправим и непреодолим, липсата на представителна власт може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Затова при наличие на сключена сделка по упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чийто правни последици настъпват направо за представлявания, както е в конкретния случай и твърдение от страна на упълномощителят, че не е предоставил право за извършване на определено действие на упълномощения, мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания. Съгласно чл.36, ал.1 ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания и обемът й се определя според това, което пълномощникът е заявил при извършване на упълномощаването. В мотивите на т.1 от ТР № 5/2014г. е посочено, че в българското законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, освен в някои специални разпоредби, сред които не е процесната : чл.22, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.26, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.43 ал.3 ГПК. По пътя на тълкуването не могат да се поставят изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки, включително и при упълномощаването за извършване на действия за ипотекиране на определен имот, „тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определя обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник”. Когато пълномощкникът не е ограничил изрично представителната власт в някакви насоки, а по най-общ начин е изразил волята си за извършване на разпореждане с определено имущество /каквото е в настоящия случай извършеното упълномощаване: „да се разпорежда, да продава, да ипотекира, за заменя придобития по време на брака” имот …. „на цена, лица и условия, каквито намери за добре”, предоставената представителна власт включва възможността представителят да избира и договоря във всяка една от насоките, по отношение на които не е изрично ограничен. В конкретния случай няма правна норма, която изрично да установява определени изисквания относно необходимото съдържание на пълномощното, предоставящо власт за извършване на действия по сключване на договор за ипотека. „Затова за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане” /вж.т.1 от ТР № 5/2014г./Втората група въпроси също са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, доколкото противно на твърдяното от касаторите, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички ангажирани по делото доказателства,включително и гласните, да ги разгледа и обсъди в тяхната взаимна връзка, както и да се произнесе по всички доводи на страните.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице посочените от касаторите основания по чл.280 ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 710 от 27.03.2019г. по гр.д. № 3729 по описа за 2017г.на Апелативен съд София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :