О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 14

гр. София, 14.01.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2908 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на В.Т.Н. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №247 от 24.10.2019 г. на Апелативен съд-В. Т по в.ч.т.д. № 338/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 415 /22.08.2019 г. на ОС-Ловеч по т.д. № 96/19, В ЧАСТТА, с която е постановен отказ от освобождаване на ищеца-касатор от внасяне на държавна такса до размера на 1000 от общодължимия размер на 4800 лева.

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и на очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предметна уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи се основават на декларираните от ищеца данни за месечни доходи от заплата в размер на 1038,56 лева и притежаван лек автомобил. Молителят е в добро здравословно състояние и работоспособна възраст от 26 години. Същият не е семеен. С оглед изложеното и при цена на иска по чл.226 ал.1КЗ отм. от 120 000 лева за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата на ищеца, съдът е счел, че последният е в състояние да заплати частично държавна такса до размера на 1 000 лева, като за остатъка до пълнодължимия размер от 4800 лева същият е освободен на основание чл.83 ал.2 ГПК.

Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК по обуславящите, според него, изхода на спора въпроси, които се свеждат до съотношението на критериите, въз основа на които съдът прави преценка за освобождаване на физическо лице от държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК и следва ли да се включат като такива и икономическата конюнктура в страната, прага на бедността, средната работна заплата и други фактори.

За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

Ясната разпоредба на чл.83 ал.2 ГПК изисква съвкупна преценка на всички кумулативно дадени законови критерии за това, която се прави във всеки един случай поотделно. В обжалвания съдебен акт, съдът се е основал именно на такава преценка. Изводите на съда са в съгласие с практиката на ВКС по чл.274 ал.3 ГПК: Определение №160/ 03.02.2011 по ч.т.д. 61/2011 и Опр. № 639/29.07.2011 г. по ч.т.д. №485/2011 и двете на ІІ т.о.и много други. Това дали в конкретния случай доходите на молителя позволяват заплащането на точно определена държавна такса е преценка за обоснованост на изводите на съда, което е извън компетентността на касационната инстанция във фазата на преценка за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.а. счита, че при наличието на цитираната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с която обжалваният акт не е в противоречие липсва предпоставка за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК

Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване. Според определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на конкретните фактори, от които съдът се ръководи при преценка по реда на чл.83 ал.2 ГПК на критериите за освобождаване а ищеца от внасяне а държавна такса. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“, визирана от законодателя като основание за допускане до касация.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №247 от 24.10.2019 г. на Апелативен съд-В. Т по в.ч.т.д. № 338/2019 г. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.