О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 51

София, 27.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б ч.гр.дело № 2840 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М.Д.Д. срещу определение № 8056 от 29.03.19г. по в.гр.дело № 1649/18г.на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна за изменение на въззивно решение № 548 от 24.01.19г.по посоченото дело в частта за разноските за въззивната инстанция.

Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.

Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С въззивно решение № 548 от 24.01.19г.по в.гр.дело № 1649/18г.на Софийски градски съд е потвърдено обжалваното от ответника „Юробанк”АД първоинстанционно решение в осъдителните му части,както и решението по чл.247 ГПК и определението по чл.248 ГПК,постановени от СРС,24 състав по гр.дело № 67218/16г.С въззивното решение ответникът „Юробанк”АД е осъден да заплати на ищеца М. Д. на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1609.33 лв разноски за въззивното производство.

За да присъди разноски в предвидения в чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. размер вместо претендираните със списъка по чл.80 ГПК отм. 00 лв, въззивният съд е уважил направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.

С обжалваното определение е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е изложил съображения, че не е налице фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, същото е разгледано в едно открито заседание и не са събирани нови доказателства.

С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото.ВКС намира,че в конкретния случай реализираната от процесуалния представител на ищеца защита пред въззивния съд е предоставена по спор,който не се характеризира с фактическа и правна сложност.Фактическата сложност се обуславя от кръга обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни за правния спор,а правната сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по тях,като в конкретния случай по основните правни въпроси има постановена съдебна практика на ВКС.Делото пред въззивния съд е разгледано в едно открито съдебно заседание, не са събирани доказателства, пълномощникът на ищеца е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и писмена защита.Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл.36 ЗА, във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като дължимото по наредбата адвокатско възнаграждение е в размер на 1609.33 лв.Съгласно задължителните указания на т.3 от ТР № 6/2012г.от 6.11.2013г.на ОСГТК на ВКС,при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение,поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер,който в случая е 1609.33 лв и е съобразен с фактическата и правна сложност на производството пред въззивния съд.

По изложените съображения настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8056 от 29.03.19г.,постановено по в.гр.дело № 1649/18г.на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.