О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 69

София, 27.01. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 2841 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ю. Б”АД [населено място] срещу решение № 548 от 24.01.19г.по в.гр.дело № 1649/18г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 187725 от 7.08.17г.,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 273063 от 20.11.17г. по гр.дело 67218/16г. на Софийски районен съд, ГО,24 състав.С него касаторът е осъден да заплати на М.Д.Д. на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД следните суми: 4470.68 лв, недължимо платена от ищеца в резултат на неправомерна едностранна промяна на лихвения процент за периода от 27.09.07г.до 6.06.13г.; 6828.67 лв надплатени от ищеца поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода от 27.09.07г.до 6.06.13г.,в качеството му на кредитополучател по сключен договор за кредит № HL 27800/27.09.07г.; 45.49 лв надплатени такси за управление на кредита,ведно със законната лихва върху тези суми от 6.06.13г.до окончателното им изплащане.

Касаторът поддържа основанието по чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата М.Д.Д. чрез адв.В. В. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 27.09.07г.между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката е предоставила на М.Д.Д. кредитен лимит в швейцарски франкове,в размер на стойността на швейцарски франкове на 45 000 евро,по курс „купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като са подписали приложение № 1, неразделна част от договора,в което е посочен приложимия към същата дата курс „купува” за швейцарския франк.Кредитополучателят се е задължил да върне кредита,заедно с дължимата лихва,в срок от 420 месеца,на месечни вноски,включващи главница и лихви, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план/приложение № 2/,дължими до 15-то число на месеца.За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора с нот.акт № 408 /2007г.ищецът е учредил в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот.От заключенията на назначените в първоинстанционното производство основно и допълнително,както и тройно заключения на съдебно –счетоводни експертизи,съдът е приел за установено,че в резултат на договореното преструктуриране през процесния период е платена в повече лихва в размер на разликата между размера на възнаградителната лихва,начислена за периода от 27.09.07г.до 6.06.13г.при годишен лихвен процент 5.45% съгласно първоначално уговореното при сключване на договора за кредит и размера на лихвата,начислена за същия период,при годишен лихвен процент в размер,определен при едностранната му промяна от страна на банката, която възлиза на сумата 3466.64 швейцарски франка,което е с левова равностойност от 4849.50лв.Надплатената от ищеца сума за начислена такса е в размер на 45.49 лв,а размерът на надплатената сума в лева поради разликата във валутния курс е 6728.67 лв.Установено е още,че ищецът реално се е разпореждал с кредита в евро,независимо,че уговорката е в швейцарски франкове,поради служебно извършено от банката превалутиране от швейцарски франкове в евро.Вещите лица са констатирали,че методологията на банката не определя пряко месечната анюитетна вноска по кредита, нито посочва елементите на компонента „рискова премия” от БЛП,че банката не е следвала точна методика за изменение на погасителния план,както и че не е прилагала всички промени в стойностите на елементите, които използва за формиране на компонентите на БЛП,както и няма формула, която да посочва как се определя БЛП с конкретните елементи по нея.Според вещите лица БЛП е различен за швейцарски франкове от този в евро.

Исковата претенция се основава на начална липса на основание на банката да получи претендираните суми,която съдът е квалифицирал по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

От правна страна въззивният съд е приел, че част от клаузите от процесния договор /чл.3 ал.1 и ал.5,чл.6 ал.3,чл.12 ал.1 и чл.22 ал.1 и ал.2/ не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 З.,тъй като са част от стандартни, предварително изготвени типови договори за кредит на банката и кредитополучателят не е могъл да влияе върху съдържанието им, поради което ищецът може да се ползва от защитата на потребителите,предвидена в З.,който в частта,касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета от 5.04.93г.относно неравноправните клаузи в потребителските договори.Посочено е,че по силата на чл.147 ал.1 З., клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това задължение следва да намери приложение императивната норма на чл.147 ал.2 З., според която при съмнение относно смисъла на определено условие, то следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин.В случая посочените по –горе клаузи от договора,които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, са неравноправни по смисъла на чл.143 З., тъй като не предвиждат ясен механизъм как се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и на ищеца не е предоставена предварително достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на увеличението, поради което те са и нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 З..Посочено е още,че поради установеното в чл.6 ал.2 от договора задължение за погасяване на кредита на вноска в швейцарски франкове,като същевременно при неосигуряване на дължимата сума за вноските в швейцарски франкове по сметката в швейцарски франкове /която е била блокирана/, извършеното от банката служебно превалутиране на наличните средства в евро по сметките на кредитополучателя, са оскъпили кредита поради покачването на курса на швейцарския франк,в резултат на което ищецът е внасял по-голяма сума в евро за една и съща по размер вноска в швейцарски франкове.

По изложените съображения въззивният съд е намерил предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за основателен и го е уважил в посочените от експертизата размери.

Върховният касационен съд намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, обективирана в решение №77/15г. по гр.д. №4452/14 на ВКС, ГК, III г. о.,решение № 424/15 по гр.д. №1899/15 на ВКС, ГК, IV г. о., решение №51/16 по т.д. №504/16г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №95/16г.на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/16 по т.д. №154/16г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №165/16 по т.д. №1777/16г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №201/17г. по т.д. №2780/15г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. Съгласно цитираната практика предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са - клаузата да не е индивидуално уговорена; да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл.144,ал.3, т.1 З. е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143,ал..1 З., тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. Въззивният съд, след като е дефинирал изискванията, наличието на които води до извод за неравноправност,и е приел,че за да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване общия принцип, въведен с чл.143,ал.1 З., те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин,не се е отклонил от тази практика.Също така в съответствие с практиката е прието, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.143 З.. Съобразено е и това, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори, както и от правната природа на договора за банков кредит е изведена необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката - кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 З., за да е приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 З.. Също така в съответствие с решение № 165/16 на ВКС, ТК, I т. о., съдът е отчел, че когато не е указано нито в договора, нито в общите условия как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да увеличи базовия лихвен процент, когато липсват критерии, по които банката да увеличава възнаградителната лихва, разпоредбата на чл.144,ал.2 З. не може да бъде приложена

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.

С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 4000 лв адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 24.01.19г. по в.гр.дело № 1649/18г.на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „Юробанк „АД [населено място] да заплати на М.Д.Д., ЕГН [ЕГН] сумата 4000 лв /четири хиляди/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.