Отмяна на влязло в сила решение

отмяна-нови писмени доказателства

отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 365

София, 19.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р.Б,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и единадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.Т

ЧЛЕНОВЕ:С.К

З.А

при участието на секретаря А.Д

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия С.К

гражданско дело № 1429 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по молбата на С.Б.С. и М.Г.Н. за отмяна на влязлото в сила решение №150/04.07.2008г. по гр.д.№623/2007г. на Видинския окръжен съд,с което е отменено решението на Видинския районен съд по гр.д.№612/2003г. в частта,с която е отхвърлен искът на А.Б.С. и В.П.П. срещу Б.Н.Н.,Ю.М.Н., Р.И.Р.,С.Б.С.,М.Г.Н. и Л.Б.С. за признаване,че А.Б.С. и В.П.П. са собственици на част от жилищен имот,разположена на първия етаж от жилищната сграда,намираща се в имот пл.№* в кв.* по плана на [населено място] с адрес [улица], целият с площ от около 47кв.м. и представляващ кафе-бар и за осъждане на Р. Р. да предаде владението на имота и вместо това исковете са уважени като е признато за установено по отношение на Б.Н.Н.,Ю.М.Н.,Р.И.Р.,С.Б.С., М.Г.Н. и Л.Б.С.,че А.Б.С. и В.П.П. са собственици на имота и Р.И.Р. е осъден да предаде владението,като по отношение на Б.Н.Н., Ю.М.Н.,С.Б.С.,М.Г.Н. и Л.Б.Н. ревандикационния иск е отхвърлен.

Поддържа се,че след приключване на производството по делото молителите са се снабдили с нови доказателства-заверени копия от архитектурни проекти и ситуационни планове на имота,находящ се в [населено място], [улица] /бивша ул.”Ц. П./ към 1903г.,т.е. към момента на построяване на сградата от В. С.,които са от значение за спора,тъй като сочат,че спорният обект на собственост /кафе бар от 47кв.м./ е проектиран и изпълнен с основно предназначение като самостоятелен обект на собственост и е построен като дюкян още през 1903г., като при сравнение с днешното състояние на обекта няма промяна в броя и вида на прозорците и витрините,както и на входната врата. Поддържат,че предназначението на обекта никога не е било променяно по предвидения в закона ред,а в него са извършвани само подобрения,т.е. обектът е бил в същия вид и към момента на построяването на сградата и към момента на сключване на договора за продажба,обективиран в н.а.№*,том *, н.д.№*/1997г.,приет от Видинския окръжен съд за нищожен поради липса на предмет по причина,че предмет на прехвърлителната сделка са били част от жилищни помещения,които не могат да се обособят като самостоятелен обект на право на собственост. Поддържат също така,че е налице и основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК,тъй като в решение №159/10.07.2008г. по гр.д.№2105/2005г. на Софийския апелативен съд е прието,че преустройството на помещението в самостоятелно за нуждите на кафе-бар е извършено съгласно одобрени проекти и придобито от Р.И.Р.,С.Б.С.,М.Г.Н. и Л.Б.С..

В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата А.Б.С. и В.П.П. изразяват становище,че молбата е неоснователна, тъй като молителите са могли да се снабдят с представените с молбата доказателства и в хода на производството пред първоинстанционния и въззивния съд. По отношение на твърдението на молителите за наличие на две противоречиви решения изразяват становище,че с влязлото в сила решение №159/10.07.2008г. по гр.д.№2105/2005г. на Софийския апелативен съд е разрешен спор с друг предмет и страни и същото не може да обоснове наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК,като с определение №215/21.12.2009г. и определение №6/12.01.2010г. същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

В решение №150/04.07.2008г.,постановено по гр.д.№623/2007г. по описа на Видинския окръжен съд е прието,че на 21.05.1996г. и на 30.04.1996г. А. С. е придобила от Н.Г.К. и В.С.К. реституирания им имот,а именно дюкян в [населено място], [улица],жилищно помещение на същия адрес с три стаи,както и 4/6 ид.части от дворното място и на 13.03.1997г. с н.а.№*, том *,н.д.№*/1997г. е продала на Б. Н. този имот. На 24.03.1997г. с разрешение за строеж,издадено в полза на А. С. и В. П. е преустроена една част от стаите на жилищното помещение в търговски обект,кафе-бар. На 01.07.1997г. с н.а.№*,том *, н.д.№*/1997г. Б. Н. и съпругата му продават на А. С. и В. П. дюкян в [населено място] на [улица] при съседи: Р.Д.М. и улица,както и жилище на същия адрес,състоящо се от стаите на втория етаж,от които се изключва предната стая откъм [улица],която е преустроена на дюкян и 4/6 ид.части от дворното място,като е прието,че тази сделка е частично нищожна в частта, с която е предвидено,че преустроената на кафе-бар стая се изключва от сделката по причина,че части от жилищни помещения и такива,които не могат да се обособят като самостоятелни не представляват самостоятелен обект на право на собственост и не могат да се прехвърлят отделно от цялото жилищно помещение. Прието е,че процесната сделка би била действителна,ако сградата е била преустроена със съответните инвестиционни проекти и разрешение за строеж в самостоятелен обект като по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството,че е извършено законно преустройство. Този извод е основан на разпоредбата на §5,т.38 ДР ЗУТ съгласно която преустройството на съществуваща сграда или част от нея представлява строеж и разрешението за строеж следва да бъде издадено на възложителя на строежа,който е собственик на имота,а в случая разрешението за строежа е издадено на 24.03.1997г. на С. и П.,които на 13.03.1997г. /т.е. преди това/ са прехвърлили правото на собственост на Б. Н.. С оглед на това е прието,че разрешението за строеж е незаконосъобразно,издадено при неспазване на материалноправните разпоредби за издаването му и освен това съгласно чл.148,ал.8 ЗУТ одобреният инвестиционен проект е неразделна част от разрешението за строеж,а в случая с разрешението за строеж е приложена само една ситуационна скица без одобрен инвестиционен проект. Прието е също така,че н.а.№*,том *,н.д.*/1997г. е недействителен на основание чл.472 ГПК отм. във вр. с чл.475,ал.1 и чл.476,б.”е” ГПК отм. ,тъй като не е подписан от всички страни на сделката-представеното копие,съдържащо подписите на всички страни не е вписано в службата по вписванията. С оглед на това е прието,че А. С. и В. П. на 01.07.1997г. са придобили правото на собственост и върху процесното помещение и на 01.08.1997г./н.а.№*,том *,н.д.№*/1997г./ Б.Н.Н. и съпругата му Ю.М.Н. не са могли да прехвърлят същото на Р.И.Р.,С.Б.С.,М.Г.Н. и Л.Б.С..

Изводът на Видинския окръжен съд за частичната недействителност на договора от 01.07.1997г. следователно е основан на констатацията за незаконност на извършеното през март същата година преустройство на част от жилищните помещения в кафе-бар. Представените с молбата доказателства съдържат данни за осъществяването на факти,свързани именно с предназначението и преустройството на това помещение,с оглед на което следва да се приеме,че имат съществено значение за изхода на спора. Обстоятелството дали процесния обект е проектиран и изграден като дюкян ,т.е. като търговски обект,още през 1903г.,променяно ли е неговото предназначение по предвидения в закона ред до 1997г., извършвани ли са преустройства в този период,има основно значение за преценката дали към 01.07.1997г. обектът е съществувал като самостоятелен и съответно е могъл да бъде предмет на разпореждане като такъв отделно от останалата част от сградата.

Не може да бъде споделена тезата на ответниците по молбата,че представените в настоящето производство писмени доказателства са били известни на молителите още при разглеждането на спора от Видинския районен съд и Видинския окръжен съд,както и че молителите са могли да се снабдят с тях своевременно. Молителите не са могли да разполагат с информация за данните,съдържащи се в одобрените през 1903г. архитектурни проекти и ситуационни планове по причина,че същите са се намирали в Централен държавен архив за реставрация. Освен това по делото не е била изслушвана и експертиза за състоянието на имота към момента на неговото построяване и последващите промени в предназначението му и преустройствата,които са били извършвани след отчуждаването му,тъй като тези обстоятелства не са се включвали в очертания с исковата молба спорен предмет.

Представените с молбата писмени доказателства съдържат данни за факти и обстоятелства, които не са били известни при разглеждането и решаването на делото,а имат съществено значение за правния спор,поради което решение №150/04.07.2008г. по гр.д.№623/2007г. по описа на Видинския окръжен съд следва да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства по чл.205 ГПК отм. с указания за приемане на представените с молбата за отмяна нови писмени доказателства и за събиране и на други доказателства /ако такива бъдат поискани/ за изясняване статута на процесния обект към момента на построяването на сградата и последващите преустройства и промени в начина на ползване и предназначението му и за произнасяне по очертания с исковата молба спорен предмет.

Основание за отмяна на решение №150/04.07.2008г. на Видинския окръжен съд по гр.д.№623/2007г. по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК не е налице,тъй като с решение №159/10.07.2008г. по гр.д.№2105/2005г. по описа на Софийския апелативен съд е разрешен спор с различен предмет /иск с правно основание чл.59 ЗЗД/ и следователно не е налице идентичност на делата. Решението по гр.д.№2105/2005г.,постановено от Софийския апелативен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на констатацията досежно законността на извършеното през 1997г. преустройство и поради тази причина противоречивите изводи на съдилищата по този въпрос не биха могли да обосноват отмяна на решението,постановено по гр.д.№623/2007г. по описа на Видинския окръжен съд.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на чл.307,ал.3 ГПК решение №150/04.07.2008г., постановено по гр.д.№623/2007г. по описа на Видинския окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд.

Председател:

Членове: