В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б

, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С.П

ЧЛЕНОВЕ:

К.М

В.М

при участието на секретаря З.Я

като изслуша докладваното от съдия В.М гр. д.№

1458

по описа за

2010 г.

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Делото е образувано по молба на И.К.Ш. чрез пълномощника му адв. Т. Р. за отмяна на влязло в сила решение № 785 от 19.03.2007г. на Варненски районен съд по гр.д. №4843/2004г., в частта му с която е уважен предявения срещу молителя ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот №* с площ * кв.м. по КП на м.”Т.”. В молбата се изтъква, че по-късно с влязло в сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1500/2007г. е отменено решението на Варненски районен съд по посоченото по-горе дело, с което са били уважени установителните искове за собственост на същия имот спрямо неговите праводатели и вместо това са отхвърлени исковете на ищците като е прието, че са осъществени предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване собствеността от праводателите на молителя - бивши ползватели на имота. С оглед на отмяната на установителната част от ревандикационната претенция И. Ш. поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на решението по чл. 108 ЗС против него.

Ответниците по молбата не са взели становище.

С определение № 33 от 14.02.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима.

По основателността на молбата съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 4843/2004г. на Варненски районен съд, ХХ състав е образувано по искова молба на наследниците на К.Т.К. против Т.В.З., З.В.З., Р.Д.Л., В.З.Л. и молителя И.К.Ш. за установяване правото на собственост и предаване владението върху имот с пл. № * с площ * кв.м. по плана на м.”Т.”, [населено място]. С решението на Варненски районен съд от 19.03.2007г. е признато за установено по отношение на ответниците Т.В.З., З.В.З., Р.Д.Л., В.З.Л. и И.К.Ш., че ищците са собственици на имота, а само ответникът И. Ш. /сега молител/ е осъден да предаде владението върху имота, тъй като е установено, че само той го владее. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот на основание наследство от К. К. и земеделска реституция; същевременно е счел, че ответниците не са доказали предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване собствеността върху имота, тъй като изградената в него постройка не отговаря на изискванията за сграда по смисъла на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Затова, според съда, нито ответниците В. и Р. Л., на които е било предоставено право на ползване, нито техните деца Т. и З. З., на които те са дарили имота, нито ответника Ш., придобил имота от последните, се легитимират като собственици. Молителят И. Ш. не е обжалвал постановеното от първата инстанция решение и спрямо него то е влязло в сила. По жалба на другите ответници е образувано въззивно производство пред Варненски окръжен съд, който с решение № 665 от 15.05.2010г. по гр.д. № 1500/2007г. е отменил решението, в частта, с която е уважен установителния иск спрямо жалбоподателите и вместо това е отхвърлил иска на ищците против Т. и З. З. и В. и Р. Л.. В. съд е намерил, че са осъществени всички предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, включително и че построената сграда представлява такава за сезонно ползване и отговаря на законовите изисквания. Това въззивно решение е влязло в сила като необжалвано.

Основанието на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК е налице когато атакуваното решение е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено.

В случая уважаването на ревандикационната претенция спрямо молителя е било обусловено от изхода на производството против първите четирима ответници, тъй като те се явяват праводатели на Ш. и неговата легитимация като собственик произтича от тяхното право на собственост. Затова първата инстанция е уважила иска срещу него като последица от установяването, че първата група ответници не са станали собственици на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. И след като въззивната инстанция е отменила решението, послужило като основание за уважаване на иска против молителя, то следва да се приеме, че е налице визираното основание за отмяна по на чл. 303, ал.1,т.3 ГПК, тъй като решението е основано на съдебен акт, който впоследствие бил отменен.

Въз основа на горното молбата за отмяна се явява основателна. Следва да бъде отменено решението на Варненски районен съд спрямо молителя Ш. и делото върнато за ново разглеждане

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ

на основание чл. 303, ал.1, т.3 ГПК по молба на

И.К.Ш. от [населено място]

влязлото в сила решение № 785 от 19.03.2007г. на Варненски районен съд по гр.д. №4843/2004г.

в частта

му, с която е уважен предявения срещу И.К.Ш. ревандикационен иск за предаване владението върху недвижим имот № * с площ * кв.м. по КП на м.”Т.”, [населено място].

ВРЪЩА

делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: