Отмяна на влязло в сила решение

отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

3

Р Е Ш Е Н И Е

№. 95

С., 03.09.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р.Б, второ търговско отделение

,

в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.З

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т.дело № 60/2011 г.

Производството е по чл.303, ал.1,т.4 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на решение № 1075 от 25.05.2009 г. по т.д.№ 916/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което молителят е осъден да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол неустойка за неизпълнение на задължението по инвестиционната програма за 2000 г., поето по приватизационен договор, сключен на 01.09.1999 г. с министъра на търговията и туризма за продажба на общежитие „П.” и ресторант „Г.”, обособени части от [фирма].

Молителят счита, че е налице посоченото основание за отмяна по чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение – решение № 2 от 07.03.2008 г. по гр.д.№ 1449/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявения срещу него иск на Агенцията за заплащане на неустойки по посочения приватизационен договор. Молителят е посочил, че предмет и на двете дела са едни и същи вторични правоотношения между страните, възникнали по повод спора относно договорната отговорност за неизпълнението на едни и същи задължения, поети по приватизационния договор от 01.09.1999 г.

О.А за следприватизационен контрол оспорва наличието на соченото в молбата отменително основание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна по чл.303, т.4 ГПК, приема следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305 ГПК от заинтерисована страна и е процесуално допустима.

Подадената молба е неоснователна.

Атакуваното решение е влязло в сила след постановяване на Определение по чл.288 ГПК, с което е отказано допускането му до касационен контрол. Със същото е ангажирана договорната отговорност на молителя за неизпълнение на задължението му за влагане на инвестиции в приватизираното дружество за периода 30.10.1999 г. до 01.05.2000 г., които според уточнението, извършено във въззивната инстанция се изразяват в направата на открит басейн с летен бар за 70 000 щ.д., на обслужващи помещения към басейна турска баня, възстановителен център – 50 000 щ.д.; разширяване на Общежитие „П.” – направа на санитарен възел към него – 75 000 щ.д. и направа на детски атракции 5 000 щ.д.

С влязлото в сила решение № 2 от 07.03.2008 г. по т.д.№ 1449/2006 г. САС е отхвърлил иска на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу молителя за реално изпълнение и заплащане на неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по същия приватизационен договор, но това с това решение е разрешен спора във връзка с изпълнението на задължението на молителя за влагане на инвестиции за последващ период – от 1.10.2000 г. до 01.05.2001 г., и които според договора са предназначени за озеленяване и вертикална планировка.

Изложеното позволява да се приеме, че предявените искове, които съдилищата са квалифицирали по чл.92 ЗЗД, са относими към различни периоди от време и различни по вид инвестиции. Или макар и страните по двете дела да са едни и същи и задължението за влагане на инвестиции да произтича от един и същи договор, не е налице един и същи предмет, нито предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, което налага извода, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на атакуваното решение.

В обобщение, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 350 лв.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 1075 от 25.05.2009 г. по т.д.№ 916/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма] за заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол разноски по делото в размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: