Отмяна на влязло в сила решение

отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

гр.София, 28.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р.Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т.И, изслуша докладвано от съдия Г.Н

гр.дело № 1093

по описа за

2014 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 1037552 от 14.10.2013 г. на Н.С.А. от [населено място] чрез адвокат З. О. от АК - [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 07.08.2013 г. по в.гр.дело № 15457/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което, потвърждавайки решение от 23.08.2011 г. по гр.д.№ 42744/2008 г. по описа на СРС, 41 състав, са уважени предявени от [фирма] срещу Н.С.А. положителни установителни искове по чл.415 ГПК за дължимост на сумата 4 163,46 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода месец април 2005 г. – месец март 2008 г. в топлоснабден имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за дължимост на сумата 559,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2005 г. – 27.05.2008 г., както и на законната лихва върху главницата от 16.07.2008 г. до окончателното плащане.

В молбата са заявени твърдения, относими към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят поддържа, че във въззивното производство е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – не е бил редовно призован за съдебното заседание на 12.12.2012 г., което е довело до липсата на редовно призоваване и за следващото съдебно заседание, проведено на 30.01.2013 г., в което е бил даден ход на делото по същество и след което е постановено атакуваното влязло в сила въззивно решение. По този начин е нарушено правото на защита на страната в процеса - отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

В срока по чл. 306 ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна.

Предвид постановеното по настоящото дело определение № 86 от 07.05.2014 г. на ВКС, II г.о., настоящият състав приема , че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество на заявеното отменително основание, като в тази връзка намира следното:

Аналогично на разпоредбата на чл.231, б.”е” ГПК отм. , и чл.303, ал.1, т.5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: (1) когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото, (2) когато страната не е била надлежно представлявана или (3) когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Твърденията по разглежданата молба касаят първата от посочените хипотези, но данните по делото сочат, че нарушение на съдопроизводствените правила не е налице.

Гражданският процесуален кодекс регламентира правилата за връчване на съобщения и призовки на страните като способ за обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и да осъществи защитата на своите права в рамките на заведеното гражданско дело. Съгласно препращащата разпоредба на чл.58 ГПК призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията, като специфичните изисквания към това процесуално действие на съда са регламентирани с чл.56 и чл.57 ГПК. Съгласно чл.56, ал.2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието, а чл.56, ал.3 ГПК предвижда, че призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Съпоставката на двете разпоредби налага извода, че Законодателят прави разграничение между понятията

„редовно”

(по смисъла на чл.56, ал.2 ГПК) и

своевременно

(по смисъла на чл.56, ал.3 ГПК) призоваване. Предвид така проведеното разграничение настоящият състав намира, че констатацията за спазването или неспазването на срока по чл.56, ал.3 ГПК няма отношение към преценката дали съответната страна е призована „редовно”. Преценката в тази насока се основава изцяло на съобразяване дали при връчването на призовката са спазени правилата, установени с раздел І „Съобщения” на Г.Ш от ГПК.

Видно от пълномощното, приложено към отговора на исковата молба (л.76 от гр.д.№ 42744/2008 г., СРС, 41 състав), настоящият молител Н.С.А. е упълномощил адвокат З. О. да го представлява в първоинстанционното производство и до приключването на делото във всички съдебни инстанции. В качеството му на пълномощник по делото и съобразно чл.58 ГПК във връзка с чл.39, ал.1, хипотеза втора ГПК и чл.51, ал.1 ГПК, адвокат О. е получил призовката за насроченото за 12.12.2012 г. от въззивния съд съдебно заседание. Връчването е удостоверено с подписа на връчителя Е.Д.С. – служител на въззивния Софийски градски съд; отбелязано е качеството на лицето, на което е връчена призовката, като и получателят е положил своя подпис в удостоверение на обстоятелството, че я е получил. Отбелязана е и датата, на която е извършено връчването – 07.12.2012 г.

Така извършените от връчителя действия изцяло удовлетворяват изискванията за

редовно

връчване на съдебни книжа, установени с разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК. Самият молител не сочи на някакво нарушение или неточно изпълнение на задълженията от страна на длъжностното лице връчител (призовкар). Това призоваване не е било

своевременно,

доколкото между датата на връчването и датата на заседанието са изтекли 4 дни, т.е по-малко от една седмица. В тази ситуация и с оглед разпоредбата на чл.56, ал.3 ГПК въззивният съд не е имал основание да даде ход на делото за разглеждането му в о.с.з.12.12.2012 г., но е процедирал в съответствие с чл.56, ал.2 ГПК, постановявайки, че като редовно призован за това заседание (от гледна точка спазване на правилата по раздел І на Г.Ш от ГПК) Н.С.А. не следва да се призовава за следващото заседание, датата на което е била обявена в проведеното на 12.12.2012 г. С оглед разпоредбите на чл.56, ал.2 ГПК и чл.142, ал.3 ГПК („При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.”) се налага извода, че макар действащият ГПК да не е възпроизвел разпоредбата на чл.41, ал.6, изр.2 ГПК („За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството”), то това задължение и понастоящем тежи за редовно призованите страни, а неизпълнението му не съставлява процесуално нарушение, годно да обоснове приложението на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

В обобщение – неучастието на настоящия молител в съдебното заседание на 30.01.2013 г., в което въззивният съд е дал ход на делото и еприключил съдебното дирене и устните състезания, не се дължи на допуснато от решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, а на пропуск на самата страна, който не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.4 вр.чл.270, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата за отмяна с вх.№ 1037552 от 14.10.2013 г., предявена от Н.С.А. от [населено място] чрез адвокат З. О. от АК - [населено място] срещу влязлото в сила решение от 07.08.2013 г. по в.гр.дело № 15457/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: