В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при секретаря С.Т , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 217 по описа за 2012 год.

И за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на К.В.П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1683/2010 год. на Варненския районен съд , ХІХ състав, с което е прието за установено , че молителят К.В.П. от [населено място] дължи на Т.Д.Б. от с. гр. сумата от 3000 лв. представляваща вземане по договор за заем, ведно със законната лихва от 12.10.2009 год. до окончателното и изплащане, като същият е осъден да заплати разноски в размер на 1032 лв. Решението е било потвърдено с решение №924/08.07.2011 год. по гр.д. №960/2011 год. на Варненския окръжен съд.

Молителят твърди, че поради нарушение на правилата за призоваване по делото е бил лишен от правото да участва в процеса, както и че назначения от съда особен представител не е участвал в съдебното заседание от 27.06.2011 год. на Варненския окръжен съд. Въпреки това съдът е дал ход на делото и обявил същото за решаване. Поради изложеното счита, че са налице предпоставките на чл. 303,ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.

Моли решението да бъде отменено както и да се присъдят разноски.

Ответницата по молбата Т.Д.Б. , чрез адв. Г. Г. оспорва същата.

Относно допустимостта на молбата за отмяна :

Молителят твърди, че е узнал за постановеното и влязло в сила решение по повод получени от негови близки писма от частен съдебен изпълнител. При извършената проверка се установило , че писмата са във връзка с издадени изпълнителни листове по гр.д. № 1683/2010 год. на Варненския районен съд, по което е издадено решението, чиято отмяна се търси. С оглед на това счита, че за дата на узнаване на решението може да се приеме датата 04.11.2011 год. , когато е изведено с изходящ номер първото от двете съобщения на съдебния изпълнител. Доколкото за сочените обстоятелства са представени писмени доказателства и не се оспорват от ответната страна, съдът приема, че сочената от молителя дата е датата на узнаване на влязлото в сила решение. Доколкото молбата за неговата отмяна е подадена пред Районен съд [населено място] на 16.12.2011 год., визираният в разпоредбата на чл. 305,ал.1,т.5 ГПК , тримесечен срок е спазен и молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По следните съображения:

Не са нарушени сочените от молителя правила за призоваване при разглеждане на делото пред първата инстанция.

Съгласно изискването на чл. 47,ал.1 ГПК след като ответника не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес: [населено място], ул., [улица], [жилищен адрес]вх.”Е”, ап.126 за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея , същият е бил уведомен с уведомление от 17.03.2010 год., което е било пуснато в пощенската кутия . Обстоятелството ,че лицето не е намерено на адреса и обявлението е пуснато в пощенската кутия на адреса е удостоверено от подписа и личния печат на призовкаря. В ГПК няма изискване лицето, което осъществява връчването да сочи по сведение на кои лица са установени отразените от него обстоятелства / В случая направеното отбелязване е, че лицето живее в [населено място] и рядко някой идва в апартамента./След като е изтекъл двуседмичния срок, в който ответникът е следвало да се яви в канцеларията на съда за да получи съдебните книжа и това не е сторено, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 47,ал.3 ГПК с разпореждане №5382/08.04.2010 год. е задължил ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответника. От представените удостоверения, издадени от [община] се установява , че настоящия адрес на лицето е този на който вече е бил призоваван , а постоянния му адрес е @@15@[жк], [жилищен адрес] . На този адрес също са изпратени препис от исковата молба и приложенията към нея като съобщението с дата 21.05.2010 год. е върнато в цялост с отбелязване, удостоверено от призовкаря, че „адресът е посещаван многократно, лицето не е открито, на оставените съобщения , не се явява” .С разпореждане от 27.05.2010 год. съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на посочения постоянен адрес , като в случай, че съобщението не бъде връчено лично или чрез пълнолетно лице от домашните, съгласно чл. 47 ГПК да се залепи уведомление като се върне отрязък от същото. Това разпореждане на съда е било изпълнено. Видно от направеното от призовкаря отбелязване лицето не е било намерено отново на адреса , като на 04.06.2010 год. уведомление по чл. 47ал.1 ГПК е било залепено на вратата на ап. 59 / виж посоченото в разписката на гърба на уведомлението от 04.06.2010 год./ След като е констатирано , че в законоустановения и указан в уведомлението 14 дневен срок, ищецът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 47,ал.6 ГПК е назначил особен представител , който е дал отговор на исковата молба съгл. изискванията на чл.131 ГПК и е осъществил процесуално представителство на ответника във всички заседания проведени от първоинстанционния съд. След приключване на делото от Варненския районен съд, същият е подал въззивна жалба срещу постановеното решение, по която е било образувано в. гр.д.№960/2011 год. Не съставлява нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че въззивният съд е дал ход на делото в съдебно заседание от 27.06.2011 год., макар назначеният особен представител да не се е явил , след като е бил редовно призован.

С оглед на изложеното, не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на ответника да участва в процеса и да бъде надлежно представляван, поради което молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл. 303,ал.1,т.5 ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата, направените в производството разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

по молбата на К.В.П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 1683/2010 год. на Варненския районен съд , ХІХ състав, потвърдено с решение №924/08.07.2011 год. по гр.д. №960/2011 год. на Варненския окръжен съд.

Осъжда К.В.П. от [населено място] да заплати на Т.Д.Б. от с. гр. направените в производството разноски в размер на 1000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: