За задължението на съда да обсъди в трудовия спор споразумение по чл. 119 КТ като правопроизводящ за трудово-правната връзка между страните факт при нейното изменение от безсрочен трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 КТ в срочен при условията на чл.68 ал.1 т.3 КТ,когато в споразумението не е посочено кой работник или служител ще бъде заместван.

чл. 119 КТ чл. 67, ал. 1 КТ 

Иск за признаване уволнението за незаконно * изменение на трудовото правоотношение * недействителност на допълнително споразумение към трудов договор

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

гр. София, 08.01.2016 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Р.Иванова .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 229/2011 година.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на Ц. Д. С. срещу решение №12 от 04.02.2015г по гр.дело № 811/2014г. на Великотърновски окръжен съд ,с което в трудов спор , след отмяна на решение №612 от 30.06.2014г на Великотърновски районен съд е отхвърлен иска за касаторката за незаконност и отмяна на уволнение , с което работодателят е прекратил трудовия договор като срочен ,по 325 ал.1 т.5 КТ Отхвърлени са исковете за възстановяване на заеманата длъжност „готвач” в „Студентски общежития и столове „- клон Велико Търново на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ и иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за времето от 27.02.2014г до 23.06.2014г. , със законните последици .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно въззивният съд приема ,че по реда на чл. 119 КТ трудовият договор може да се преобразува в срочен по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 КТ без в споразумението да е посочено името на работника , който ще бъде заместван . Необосновано е от други доказателства, като щатно разписание, молби за отпуск и др. да се прави извод кой е бил той. Освен това липсва и заповед на работодателя, че именно ищцата замества завърналата се на работа служителка. Уволнението е незаконосъобразно.Липсва изрично съгласие за преназначението.Не са обсъдени доводите на защитата и изявлението на ищцата ,че не е имало уговорка да се замества конкретно лице .Съображения са развити в жалбата от адв.Ж. Д. .Претедират се разноски.

Ответникът в касационното производство [фирма] -клон Велико Търново е заявил отговор, с който е оспорил основанията за допускане до касационни обжалване. Не е взел становище по същество , във връзка с касационните оплаквания по жалбата.

С определение №685 от 16.05.2015г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса за задължението на съда да обсъди в трудовия спор споразумение по чл. 119 КТ като правопроизводящ за трудово-правната връзка между страните факт при нейното изменение от безсрочен трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 КТ в срочен при условията на чл.68 ал.1 т.3 КТ,когато в споразумението не е посочено кой работник или служител ще бъде заместван.

По изведения въпрос в досегашната си практика Върховен касационен съд принципно е подчертавал , че трудовият договор при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител . Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. Необходимо негово съдържание е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за заместването на който се същият се сключва, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа .Тези обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата „срок” в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. Друга клауза в трудовия договор за заместване,свързана със срок, различен от определяемия по този договор , е недействителна и не поражда правни последици. Практиката на ВКС е обобщена в решение № 80 /2012 по гр.д. 640/2011г ІІІ г.о по реда на чл. 290 от ГПК и с нея са указани необходимите съдържателни изисквания както за първоначалното сключване на трудови договори съгласно чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, така и при допълнителни споразумения по чл. 119 КТ , с които се изменя трудовото правоотношение - безсрочен трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 КТ се уговаря като срочен при заместване, съгласно чл.68 ал.1 т.3 КТ , за същата или друга длъжност и място на работа. Когато в споразумението по чл. 119 КТ не е посочено кой работник или служител ще бъде заместван , същото не може да произведе ефекта на изменение на трудовото правоотношение в срочен трудов договор при заместване. Каквито и неформални уговорки да са постигнати във връзка с отсъствието на конкретен работник и изпълнението на неговата работа, те не са от значение за признаците на съгласието по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 КТ, ако това съгласие не е обективирано по отношение на съществените елементи на този вид срочен трудов договор.

Разгледана по същество , касационната жалба е основателна .

Великотърновски окръжен съд не е съобразил гореизложеното при отговора на правен въпрос , като е приел че съществуващото по силата на допълнително споразумение №285/03.09.2011г.към първоначалния трудов договор №419/23.10.2009г трудово правоотношение между работодателя и Ц. Д. С. , по което правоотношение последната е преназначена от длъжността „работник кухня” на длъжността „готвач” считано от 07.09.2011г за неопределено време ,е било изменено с подписването на допълнително споразумение №59 от 20.01.2014г. Съгласно последното споразумение , послужило като основание за работодателя да уволни ищцата на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ (Заповед №118/26.02.2014г) се уговаря за първи път срок „за заместване до завръщане на титуляра”, относно същата длъжност – „готвач”. Титуляр, който ще бъде заместван , не е посочен . Работодателят е ангажирал доказателства за обстоятелството , че до преназначението на ищцата С. по споразумение №285/03.09.2011г.на длъжността готвач се е стигнало , след като друг работник в предприятието - М. П. К. , готвач в стол №2 към [фирма] е излязла в отпуск по майчинство ,заявила е и ползвала правото си на платен отпуск за гледане на дете по чл.164 ал.1 КТ , считано от 22.12.2012г.Според тезата на работодателя, последното споразумение с ищцата №59/20.01.2014г е било оформено между страните с оглед завръщане на титуляра М. П. К. на работа , като С. е знаела кого замества още при преназначението през 2011г. Видно от приложените щатни разписания за периода 2011- 2014г , при работодателя не е имало свободна щатна бройка за длъжността „готвач” и доколкото за двете страни е било ясно, че ищцата работи като готвач на мястото на М. П. К.,поддържа се законосъобразност на уволнението по чл. 325 ал.1 т.5 КТ

При така установеното съдържание на трудово- правната връзка , като е възприел тезата за работодателя за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата , въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. Няма пречка споразумение по чл. 119 КТ да доведе до възникване на срочен трудов договор по чл. чл.68 ал.1 т.3 КТ, но липсващите елементи на срочен трудов договор за заместване в споразумението от 20.01.2014г са достатъчни за извод ,че ищцата не е изразявала съгласието си да замества конкретен служител, до завръщането му. При липсата на поименно посочване на заместван титуляр в подобно споразумение , уволнението по чл. 325 ал.1 т.5 КТ въз основа на него е незаконосъобразно.

Липсата на поименно посочване не е само технически пропуск.След като е назначил ищцата на длъжност „готвач” безсрочно и без да е била осигурена съответната бройка в щата, работодателят не може да поправи това с недействителни споразумения и незаконосъобразни уволнения. За тази ситуация включително работодателят разполага с регламентираните в Кодекса на труда основания за прекратяване на трудови правоотношения, но незаконосъобразно е прибегнал до основанието по чл.325 ал.1 т.5 КТ при уволнението на ищцата.

Въззивното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго от насоящата инстанция , с което предявените от Ц. Д. С. искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ бъдат уважени. Уволнението е незаконно. Ищцата следва да бъде възстановена на работа като изпълняваща длъжността „готвач”,заемана от нея преди уволнението.Успешното провеждане на този иск не е обусловено от действащото щатно разписание.

Като доказан по основание и частично по размер следва да бъде уважен и иска за обезщетение поради оставане без работа за периода от 27.02.2014г. до 23.06.2014г. За този период , т.е до приключване на устните състезания по делото искът е бил разгледан и уважен на първа инстанция . По иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ въззивният съд се е произнесъл в частта , в която първоинстанционното решение е обжалвано от ответника - до размера на сумата 1935,80 лева ,присъдена за период до 23.06.2014г. Отхвърлителният диспозитив на първоинстанционния съд, постановен поради преждевременно предяваване на иска за остатъка до шестмесечния срок по чл. 225 ал.1 от КТ не е бил предмет на въззивен контрол , тъй като не е обжалван, съответно не е предмет на делото и пред настоящата инстанция.

За периода от 27.02.2014г. до 23.06.2014г ищцата е останала без работа. Представена е сл. бележка №1330/11.06.2014г за регистрация на ищцата като безработна, непосрествено след уволнението. По делото пред въззивна инстанция е прието заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза, според което заключение в последното получено трудово възнаграждение на ищцата освен основното и допълнително трудово възнаграждение са включени добавката „социални разходи” и „безплатна храна” ( договорени по колективен трудов договор при финансова възможност на предприятието). Тези добавки не са елемент от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал.1 КТ, при конкретния работодател изчислена от вещото лица в размер на 297,78лв. БТВ. Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225,ал.1 КТ е определено с нормата на чл. 228,ал.1 КТ, според която то се съизмерява с последното брутно месечно възнаграждение за отработения месец преди уволнението . Отхвърлянето на иска за обезщетение поради оставане без работа в обжалваното въззивно решение за посочения период е обусловено от изхода на спора по законосъобразността на уволнението . Решението на въззивния съд по този иск следва да бъде отменено в една част, като се присъди изчисленото от вещото лице обезщетение (вариант І) . За исковия период от 27.02.2014г. до 23.06.2014г същото възлиза на 1056,12 лева. Вземането е лихвоносно при законните последици , т.е дължи се лихва от завеждане на исковата молба. В останалата част , произнесена от въззивния съд по иска с правно основание чл. 225 ал.1 КТ , въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като краен резултат то е правилно .

С оглед изхода на спора следва да се изчислят(чл. 78 ал.6 ГПК във вр чл.359 КТ ) и присъдят разноските(чл. 78 ал.1, чл. ГПК ). Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси общо 102,24 лева, от които ищцата е освободена.

На ищцата и касаторка следва да се платят разноски в размер на 1100 лева разноски за всички инстанции

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №12 от 04.02.2015г по гр.дело № 811/2014г. на Великотърновски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен иска на Ц. Д. С. от [населено място] за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й по заповед№118/26.02.2014г за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.5 КТ , издадена от работодателя [фирма] -клон Велико Търново, отхвърлен е иск за възстановяване на заеманата длъжност „готвач” в „Студентски общежития и столове „- клон Велико Търново на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ и иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за времето от 27.02.2014г до 23.06.2014г до размера на сумата 1056,12 лева,както и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Ц. Д. С. , ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] ет.1 ,наложено със заповед№118/26.02.2014г на управителя на [фирма] - клон Велико Търново за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.5 КТ .

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Д. С. от [населено място] ,ЕГН [ЕГН] ,на заеманата преди уволнението длъжност „готвач” в [фирма] -клон Велико Търново

ОСЪЖДА [фирма] -клон Велико Търново, ЕИК 8319174530059 да заплати на Ц. Д. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 1056,12 лева обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225 ал.1 от КТ , за времето от27.02.2014г до 23.06.2014г , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 25.04.2014г до нейното окончателно изплащане , заедно със сумата 1100 лева разноски по делото за всички инстанции ,а в полза на бюджета на съда, на основание 78 ал.6 от ГПК да заплати сумата 102,24 лева,представляваща държавна такса по уважените искове .

ОСТАВЯ В СИЛА решение №12 от 04.02.2015г по гр.дело № 811/2014г. на Великотърновски окръжен съд в останалата част

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: