Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ?

чл. 739, ал. 1 ТЗ чл. 88 ТЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

София, 20.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на дванадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря Милена Миланова при участието

на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 865 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 9847/2013 г., с което след отмяна на първоинстанционно уважително решение е отхвърлен изцяло иск на касатора срещу Т. М. И. по чл.213 ал.1 КЗ за сумата 10960.49 лв. – регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9400.49 лв. по застраховка „Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС“, 1560 лв. – разходи за локализиране и изземване на МПС. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, като твърди, че кредитор на личните задължения на неограничен съдружник – физическо лице в събирателно дружество /СД/ не следва да предяви вземането си в производство по несъстоятелност на СД, както и, че непредявяването на същото не следва да води до погасяването му на основание чл.739 ал.1 ТЗ, както неправилно е приел СГС.

Ответникът по касационната жалба – Т. М. И. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

С определение № 964/17.12.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС изцяло на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславещия въпрос: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ?

ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното:

Пред Софийски районен съд /СРС/ е предявен иск от настоящия касатор по чл.213 ал.1 КЗ срещу Т. М. И. за заплатено обезщетение на лизингодателя [фирма], предоставил за възмездно ползване на лизингополучателя Т. М. И. лек автомобил при определена обща лизингова цена и съответни месечни лизингови вноски, неизплатени в цялост от лизингополучателят. Лизингодателят е сключил застраховка с настоящия касатор „Загуба на приход вследствие неплащане на лизингови вноски при лизинг на МПС“, с оглед на която застрахователят - ищец е заплатил на застрахования лизингодател сумата 9400.49 лв. за неплатени лизингови вноски и сумата 1560 лв. за локализиране и изземване на МПС. Именно платените суми, надлежно получени от [фирма] се претендират от лизингополучателя Т. М. И. на основание чл.213 ал.1 КЗ. За да отмени уважителното решение на СРС и да постанови друго отхвърлящо иска, СГС е приел, че лизингополучателят Т. М. И. е бил неограничено отговорен съдружник в СД „А.-А., И. и сие“, срещу СД е открито и приключено производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 31/2008 г. на Окръжен съд Търговище /О./, в което процесното вземане не е било предявено, а непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват – чл.739 ал.1 ТЗ. Изложени са съображения, че на основание чл.610 ТЗ производството по несъстоятелност срещу СД е открито и спрямо неограничено отговорните му съдружници. В настоящият случай производството по несъстоятелност срещу СД е спряно на основание чл.632 ал.1 вр. ал.5 ТЗ, след което производството е прекратено на основание чл.632 ал.4 и ал.5 ТЗ с постановено заличаване на СД от търговския регистър. Според СГС откриването на производство по несъстоятелност спрямо неограничен отговорния съдружник в търговско дружество, независимо дали самият съдружник е търговец, е логично следствие на материалноправната му солидарна отговорност на задълженията на дружеството /чл.76 изр.2-ро и чл.88 ТЗ/, законът третира неограничено отговорния съдружник като длъжник в несъстоятелността /чл.610, чл.614 ал.3 и чл.748 ал.3 ТЗ/, от неговото секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, която служи за удовлетворяване както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника. Последните, според СГС, следва да участват и да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност. При наличие на тези разпоредби е несъмнено, че погасителният ефект по чл.739 ТЗ се прилага и по отношение на вземанията на личните кредитори на неограничено отговорния съдружник, дори и същите да нямат търговски характер. Погасителният ефект следва да се признае и на решението, с което се прекратява спряното производство по чл.632 ал.1 ТЗ, както е в настоящия случай.

По значимия въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване, а именно: Следва ли вземания на кредитор за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД, да бъдат предявени в открито производство по несъстоятелност на дружеството и погасяват ли се тези непредявени вземания за лични задължения на неограничено отговорен съдружник в СД на основание чл.739 ал.1 ТЗ?, настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл.610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на СД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо имущество също се образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл.610, чл.614 ал.3 и 748 ал.3 ТЗ/. Кредиторите – на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/. При спряно производство по несъстоятелност по чл.632 ал.1 ТЗ, последвало прекратяване на производство по чл.632 ал.4 ТЗ и постановено заличаване на СД от Търговския регистър по чл.632 ал.5 ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени /чл.739 ал.1 ТЗ/.

По основателността на касационната жалба. Даденото разрешение на обуславящия изхода на спора въпрос съответства на изложените от СГС мотиви за неоснователност на предявения иск, поради което настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила - чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящото производство в размер на 644.10 лв. /договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК/.

Мотивиран от горното, съдът:

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17592/22.10.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 9847/2013 г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на Т. М. И., [населено място], ул. „А. № 7 ет. 2 ап. 3 сумата от 644.10 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и 10 ст./ адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.