Застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ? Приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия, както и по въпроса дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ?

чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

София, 01.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 702 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], местност „Киноцентър“, п.к.1616 срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, VII състав, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№2492/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от [фирма] против [фирма] за предаване владението на незастроено дворно място с площ от 7480кв.м., находящо се в бившето землище на [населено място], местност „Краварника“, част от имот пл.№353, кадастрален лист 639/659 от кадастрален план, изработен преди 1956г., а понастоящем представляващ поземлен имот с пл.№133 в кв.1, местност „Национален киноцентър“ по плана на [населено място], нанесен в този план съгласно заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО, при граници: Т. И. Т., дере, Д. Вл.К. и М. Ж.М., И. Кр.Б., Б. Кр.Б..

С определение №159/12.03.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ; на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия, както и по въпроса дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, защото по същество не представлява израз на правораздавателните правомощия на въззивния съд – въззивната инстанция не е разгледала делото въз основа на релевираните във въззивната жалба основания и не е формирала собствени мотиви, включително чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, а дословно е преписала част от първоинстанционното решение. Поддържа евентуално, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че не е разгледано възражението за наведения порок за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ. относно предпоставките за валидна реституция и пречка за възстановяване на собствеността; игнорирал е данните за наличието на устройствен план, въз основа на който е реализирано изграждането на Киноцентъра като цялостно мероприятие; необосновано е приел, че процесният имот не попада в обхвата на А. №4613/13.04.1970г. и на А. от 2003г.; неправилно е преценил доказателственото значение на издаденото от район В. удостоверение за законността на строителството на сградите; превратно е тълкувал изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза; неправилно е преценил изтеклото в полза на дружеството давностно владение. Моли да бъде прогласена нищожността на обжалваното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално да бъде отменено и спорът бъде решен по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

[фирма] е предявило срещу [фирма] иск за предаване владението на незастроено дворно място с площ от 7480кв.м., находящо се в бившето землище на [населено място], местност „Краварника“, част от имот пл.№353, кад.лист 639/659 от кадастрален план, изработен преди 1956г., а понастоящем представляващ поземлен имот с пл.№133, кв.1, местност „Национален киноцентър“ по плана на [населено място], нанесен в този план съгласно заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО, основавайки правото си на собственост на договор за покупко-продажба /н.а.№88, том II, рег.№8096, дело №263 от 20.12.2005г./, твърдейки, че правото на собственост на неговите продавачи-праводатели е възстановено с решение на ПК №6404/17.05.2001г., издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.

Ответникът по предявения иск /сега касатор/ [фирма] твърди, че процесният имот е изгубил качеството си „земеделска земя“ с включването му в границите на Столична голяма община още през 1938г. с Наредбата-закон за СГО /обн.ДВ.бр.76/06.04.1938г./; отчужден е със заповед №2139/19.04.1948г. на основание Закона за приложението на Общия градоустройствен план на Столична голяма община; върху имота след отчуждаването са проведени комплексни строителни и благоустройствени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

Основните спорни въпроси по делото са дали процесният имот попада в терена, отреден и отчужден за изграждането на Национален киноцентър; реализирано ли е мероприятието, за което имотът е бил отреден и отчужден и представлява ли това пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, ако част от сградите са построени без надлежни строителни книжа.

По въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС. В постановените по реда на чл.290 ГПК решения /решение №70/22.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№674/2009г.; решение №108/25.07.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1291/2010г.; решение №147/19.07.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№7/2009г.; решение №226/19.11.2013г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№3136/2013г.; решение №277/12.01.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1140/2010г.; решение №329/11.10.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1277/2010г.; решение №77/09.03.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4209/2008г.; решение №301/24.06.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№494/2009г. и решение №565/15.10.2010г. на Трето ГО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.

По въпроса приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на правото на собственост в случаите, когато преди колективизацията имотът е изгубил качеството си на земеделска земя и е придобил статут на урбанизирана територия:

В решението, постановено на 30.05.2011г. по в.гр.д.№3960/2008г. на СГС, ГК, II „Д“ въззивен състав и решението, постановено на 16.01.2008г. по гр.д.№6382/2006г. на СРС, ГК, 29 състав е прието, че когато имотът е изгубил качеството си на „земеделска земя“ и е придобил статут на урбанизирана територия преди колективизацията, предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на правото на собственост е неприложим.

По реда на чл.291, т.1 ГПК настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема за правилно становището, изразено в решение от 16.01.2008г. на СРС, ГК, 29 състав по гр.д.№6382/2006г. и решение от 30.05.2011г. на СГС, ГК, II „Д“ въззивен състав по в.гр.д.№3960/2008г., като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.10 и сл. ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделски земи, които те са притежавали преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и земеделските земи, одържавени по отменения чл.12 ЗСГ, земеделските земи, които собствениците им са отстъпили безвъзмездно на ТКЗС или държавата, както и неправомерно отнетите такива земи, залесените и самозалесили се земеделски земи, вкл. и включените в държавния горски фонд. Общото във всички тези хипотези е, че ЗСПЗЗ предвижда реда за възстановяване на земи, които са имали земеделско предназначение преди колективизацията. Ако земите към момента на колективизацията са имали друго предназначение, по делото следва да се установи одържавяване по отменения чл.12 ЗСГ или друга хипотеза на отнемане, предвидена в чл.10 и сл. ЗСПЗЗ, за да се приеме, че правото на собственост се възстановява по реда на този закон. Ако имотът е бил отнет по реда на благоустройствен закон, правото на собственост не може да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като предпоставките за възстановяване на собствеността върху имотите, отнети по благоустройствените закони /Закона за благоустройство на населените места, Закона за плановото изграждане на населените места, З. и др./ са различни и законодателят е предвидил друг ред за възстановяване на собствеността. Само по себе си обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за възстановяване правото на собственост на различни по вид недвижими имоти, отнети в периода 1944г.-1989г. не означава, че лицето, което претендира право на възстановяване на собствеността може да избира реда, по който да осъществи своето право. Този ред е изрично предвиден от законодателя и приложим само по отношение на имотите от съответния вид.

По въпроса дали общественото мероприятие в имота, отреден за Национален киноцентър е реализирано и съставлява ли то пречка за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ:

В обжалваното решение е прието, че по делото липсват данни процесният имот да е включен в терена за изграждане на киноцентъра, както и че дори в резултат на благоустройствени изменения имотът да се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията, като новото строителство е пречка да се реституирането само на незастроен имот, ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията. Прието е също така, че земеделската земя, включена в строителните граници на населеното място, подлежи на възстановяване, щом като не е застроена със законни строежи.

В посочените по-горе решение от 30.05.2011г. по в.гр.д.№3960/2008г. на СГС, ГК, II „Д“ въззивен състав и решение от 16.01.2008г. по гр.д.№6382/2006г. на СРС, ГК, 29 състав е прието, че за имотите, владяни от [фирма], попадащи в терен, отреден за обществено мероприятие, което е реализирано, е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

По реда на чл.291, т.1 ГПК настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема за правилно становището, изразено в решение от 30.05.2011г. по в.гр.д.№3960/2008г. на СГС, ГК, II „Д“ въззивен състав и решение от 16.01.2008г. по гр.д.№6382/2006г. на СРС, ГК, 29 състав, което съответства и на трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.10б ЗСПЗЗ, посочена по-горе, според която разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.10б ЗСПЗЗ/ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235 ГПК/.

Неправилно въззивният съд е приел, че заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза от 15.10.2010г., изготвена от вещото лице Р. П. не следва да се възприема като основано на доказателство, което не е представено по делото /протокол от 03.08.1948г. на комисия, която е обходила терена с цел да оцени имотите, подлежащи на отчуждаване/. Този протокол е представен като писмено доказателство с отговора на исковата молба, депозиран от [фирма], но в нечетливо копие, като на втората страница от копието не се четат трите горни реда. Четлив препис от документа обаче е бил представен в последствие по делото с молба от 13.02.2012г. и в проведеното на 20.02.2012г. открито съдебно заседание е приет от съда /съдът е приел всички доказателства, представени с молбата от 13.02.2012г./. Съдът е предоставил възможност на [фирма] да изрази становище, като представителят на дружеството е заявил, че това доказателство вече е било представено, че представеното копие е четливо и не следва да се приема повторно. Така извършените по делото съдопроизводствени действия удостоверяват приемането на писменото доказателство, което е било взето предвид от вещото лице при изготвяне на експертизата. С оглед четливото копие от протокола, в което е посочен като оценен и имот пл.№353 на Земеделското скотовъдно дружество-Б. /процесният имот/, както и констатациите на вещото лице, неправилно въззивният съд е приел, че по делото не е установено включването на процесния имот в територията на Националния киноцентър. Според заключенията на изслушаните по делото експертизи /СТЕ на в.л.П., СТЕ на в.л.Д./ с решение от 29.08.1946г. по протокол 22, т.1 на Градоустройствения съвет на Териториално-градоустройствената дирекция към Главна дирекция за изграждане и възстановяване на столицата, за държавен киноцентър е отреден терен, включен между местностите Г., Равен герен, Ш. и Манастирската нива, като във връзка с това отреждане е направено предложение за изменение на градоустройствения план на София от 1941г. В резултат от това в Общия градоустройствен план на София, утвърден с Указ №973 от 20.12.1949г. на Народното събрание киноцентърът е предвиден в по-широки граници, включващи и терените на север от [улица]/“Ф.“, част от вилна зона „Киноцентъра III част“ и площи за озеленяване/ като общата му квадратура е била 1118 дка. Като процедура към това утвърждаване на ОГП предварително със заповед №2139/19.04.1948г. на министъра на К. е утвърден подробния регулационен план, съобразен с предвижданията на ОГП за филмов център-българска кинематография, а веднага след утвърждаването на подробния регулационен план със заповед №13328/31.07.1948г. на председателя на СНС е започнала и процедурата по оценка на имотите в землищата на [населено място] и [населено място], които ще се отчуждават за нуждите на българската кинематография. Според експертите процесният имот попада в масива /терена от 1118 дка/, отреден за държавен киноцентър – посочен е в протокола от 03.08.1948г., а освен това разположението му върху топографската карта от 1956г., послужила като основание на ПК за установяване на местоположението му, доказва разположението му и върху топографията на ОГП на [населено място], утвърден с Указ №973/20.12.1949г. Категорично е становището на в.л.Д., чието заключение с дата 09.02.2012г. е възприето и от въззивния съд, че процесният имот попада в терена, върху който са извършени регулационни мероприятия по заповед №2139/19.04.1948г., тъй като попада в терена на Националния киноцентър по ОГП на София, утвърден с Указ №973/20.12.1949г., както и заповед №1230/15.07.1972г. на министъра на архитектурата и благоустройството, с която е одобрен идейният застроителен план на Националния киноцентър в кв. Б.. При наличието на тези данни неправилно въззивният съд е приел, че процесният имот не е включен в територията, отредена за нуждите на Националния киноцентър.

Действително по делото не е установено за всички имоти, които попадат в тази територия, да е било платено съответното обезщетение при отчуждаването, но след като по делото е установено, че предназначението на терена за Национален киноцентър съгласно ОГП на [населено място] от 1961г. е „терен с особено предназначение“ по смисъла на ЗПИНМ /СТЕ на в.л.Д./, като предназначението на изпълненото застрояване в този терен по по-късните подробни градоустройствени планове е било свързано с основната функция на Националния киноцентър /производство на филмова продукция и респективно със съответните за това технологични нужди/, както и че във връзка с изграждането на Националния киноцентър регулационните мероприятия по заповед №2139/:19.04.1948г., Указ №973/20.12.1949г. и заповед №1230/15.07.1972г. са били изпълнени /СТЕ на в.л.Д./, неправилно въззивният съд е приел, че не е установено предвидените мероприятия, касаещи процесния имот, да са били изпълнени.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че пречка за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗСПЗЗ биха били само „законните строежи“. Както по-горе вече беше отбелязано, реализирането върху имота на комплексно мероприятие, предвидено в Общия градоустройствен план на [населено място], представлява пречка за възстановяване правото на собственост по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ.

И след като от заключението на изпълнената от в.л.Д. СТЕ /основна и допълнителна/ е установено, че в границите на претендирания по настоящето дело имот съществуват сгради – част от комплексното мероприятие /пералня, ацетиленова станция, складова сграда-склад за реквизитни коли,, втори склад за реквизитни коли с площ от 108кв.м., сервиз за реквизитни МПС, метални гаражи, склад за каруци, работилница/, както и че в тези граници има изградени и елементи на вертикалната планировка и инфраструктура /асфалтови пътища, В и К комуникации, електрокомуникации/, неправилно въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имота е възстановено с решение №6404/17.05.2001г. на ПК, издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, както и че предявилото иска дружество е придобило правото на собственост, а оттам и се легитимира като собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 20.12.2001г. /н.а.№88, том II, рег.№8096, дело №263/. Постановеното по реда на ЗСПЗЗ решение е непротивопоставимо на юридическото лице, осъществяващо фактическата власт върху процесния имот и доколкото в настоящето исково производство е установено наличие на пречка за възстановяване на собствеността, следва да се приеме, че предявилото иска дружество не е провело успешно главното доказване на твърдението си за придобиване правото на собственост по силата на договор, сключен с лицата, основаващи правата си на издаденото от ПК решение. Ирелевантно е обстоятелството дали имотът е бил включен в имуществото на фондация „Българско дело“ и нейните правоприемници, както и в баланса на С. „Б.“ и в терена, определен за приватизация. В тежест на предявилото иска дружество е да докаже по категоричен начин, че притежава правото на собственост на посоченото в исковата молба основание независимо от обстоятелството дали ответното дружество се легитимира като собственик на имота. И доколкото събраните по делото доказателства опровергават осъществяването на поддържаното в исковата молба придобивно основание, по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от [фирма] иск бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата 2000лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, ГК, VII състав, постановено на 25.11.2014г. по в.гр.д.№2492/2014г., допълнено с решение №1666/23.07.2015г., постановено по в.гр.д.№2492/2014г. по описа на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.108 ЗС от [фирма], ЕИК[ЕИК] против [фирма], ЕИК[ЕИК] иск за предаване владението на незастроено дворно място с площ от 7480кв.м., находящо се в бившето землище на [населено място], местност „Краварника“, част от имот пл.№353, кадастрален лист 639/659 от кадастрален план, изработен преди 1956г., а понастоящем представляващ поземлен имот с пл.№133 в кв.1, местност „Национален киноцентър“ по плана на [населено място], нанесен в този план съгласно заповед № РД-50-285/22.11.2002г. на кмета на район В., СО, при граници: Т. И. Т., дере, Д. Вл.К. и М. Ж. М., И. Кр. Б., Б. Кр. Б..

ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на [фирма] сумата 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: