Р Е Ш Е Н И Е

№131

гр. София, 01.10.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1320 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Р., действаща като ET “Г. М.” срещу решение № 29 от 09.01.2015г. по в. д. № 2452/2014г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 3650 от 10.07.2014г. по гр. д. № 2105/2014г. Районен съд Варна и вместо това е отхвърлен предявеният от ET “Г. М.” иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД за осъждане на ответника [фирма] да заплати на ищеца ET “Г. М.” сумата от 22 968,22 лева, представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника на отпаднало основание по отменено от ВАС решение на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 536.94 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 19.11.2013г. до 14.02.2014г., на основание чл.86 ЗЗД.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и се иска отмяната му, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира направените разноски за всички инстанции като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по съображения, подробно изложени в нея и в открито съдебно заседание. Иска заплащане на разноските за настоящата инстанция съобразно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата – трето лице помагач на страната на ответника, КЕВР /предишно наименование ДКЕВР/, не представя отговор.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Счел е за безспорни фактите за наличие на облигационно отношение между страните относно достъп от страна на ищеца до Е. на ответника и за заплащане на претендираната сума от страна на ищцовото дружество на ответника. Съдът е приел, че претенциите на ищеца за връщане на платената от него цена за достъп, поради отпадне на основанието за плащане, се базира на твърдението за отмяна на решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи и действието на решение на ВАС, с което с обратна сила е отменено решението на ДКЕВР. Въззивният съд е намерил, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган. Изложени са съображения, че макар комисията да има право да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, издаденият от нея административен акт, обективиращ решението й, не съставлява основанието за заплащането на цената за достъп. ДКЕВР има функция на държавен регулаторен орган по контролирането и регулирането на тези отношения, но не е страна по договора за достъп, нито орган, в чиито абсолютни правомощия е да замести волеизявлението на оператора за насрещната престация по двустранното правоотношение – цена на осигурения достъп. Отпадането на определените от комисията временни цени за достъп до ЕПРМ не прекратява правоотношението, а води до отпадане на елемент от него и създаване на необходимост от преуреждане на отношенията на страните с оглед еквивалентност на разменените престации. След като решението на ДКЕВР не съставлява основанието за заплащане на цена за предоставената услуга, а именно последващата отмяна на същото е въведена като основание за претенцията на ищеца по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД, искът е неоснователен. Заплащайки цена за достъп, осъществената от ищеца престация е не с оглед на очаквано в бъдеще основание, а с оглед предоставената му услуга, като решението на ДКЕВР в този смисъл не създава основанието, а е относимо към размера на услугата.

По релевирания правен въпрос:

След допускане на въззивното решение до касация, отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден с решение № 58 / 16.08.2012г. по т.д. № 332/ 2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на.290 ГПК на ВКС, с което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, представлява задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

Според формираната задължителна практика на ВКС с решение № 28 / 28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на II ТО на ВКС, решение № 104/ 27.06.2016г. по т.д. № 1610/2015г. на II ТО, решение № 126 / 16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на I ТО на ВКС и други, конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна по реда на АПК на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаването на индивидуалния административен акт.

По основателността жалбата:

Предвид дадения отговор на релевирания правен въпрос, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно, като се даде разрешение на спора по същество, с оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства.

По делото безспорно е установено, че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е заплатил на ответника сума в размер общо на 22 968,22 лева – фактурирана цена за достъп до мрежата на ответника по временни цени, определени с решение № Ц-33 / 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменено по реда на АПК с влязло в сила решение. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, като ответното дружество дължи връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на заплатената сума от 22 968,22 лева като цена за достъп до мрежата. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от изтичане на срока, даден в поканата за изпълнение на задължението за връщане на заплатената сума – 19.11.2013г., до окончателното плащане на главницата, като за периода от 19.11.2013г.до завеждането на исковата молба -14.02.2014г. размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на 536,94 лева.

Предвид изложеното, исковете по чл.55, ал.1пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.

На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора ответникът по исковете трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер на общо 3 427,21 лева /1368,49 лева – за касационната инстанция и 2058,72 лева – за първата инстанция/.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 29 от 09.01.2015г. по в. д. № 2452/2014г. на Окръжен съд Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. М. Р., действаща като ET “Г. М.”, ЕИК[ЕИК], сумата от 22 968,22 лева, представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 536.94 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на главницата за периода от 19.11.2013г. до 14.02.2014г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Г. М. Р., действаща като ET “Г. М.”, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 3 427,21 лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач, Комисия по енергийно и водно регулиране /предишно наименование ДКЕВР/ на страната на ответника [фирма].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.