Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

София,01.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2053 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 585 от 27.03.2015г. по в.гр.д. № 52/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено осъдително решение № 5116 от 04.11.2014г. постановено гр.д. № 7077/2014г. по описа на Варненски районен съд и е отхвърлен като неоснователен искът на касатора по чл.55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД срещу [фирма], [населено място].

В касационната жалба е изложено становище за неправилност на решението при всички отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд вместо да приеме, че с отмяна на решение на ДКВР №Ц-33/14.09.2012г. е заличено с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението му за цена за достъп, е приел, че основанието за плащане на цената по издадените от ответника фактури са възникналите неформални договорни правоотношения, поради което платената цена за достъп не е на отпаднало основание, изводи които противоречат на разпоредби на ЗЕ. Според касатора дори да се приеме, че е сключен договор за достъп, на него му липсва основен реквизит – цена. След отмяна на решението на ДКЕВР, което никога не е влизало в сила поради обжалването му пред ВАС, се поддържа, че в правния мир никога не е съществувала цена за достъп дължима от ищеца на ответника, поради което платената такава подлежи на връщане. Нарушението на процесуалния закон касаторът обосновава с липсата на мотиви защо съдът счита, че разпоредбата на чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД е неоснователна, а се е задоволил само да отбележи, че с отмяната на Решение Ц-33 на ДКЕВР не е отпаднало основанието за заплащане на цена за достъп. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.22, ал.2 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 ГПК като е проявил предубеденост в полза на ответното дружество, защото не е изложил мотиви защо не приема практиката на Пловдивския апелативен съд по сходен казус. Според касатора обжалваното решение е необосновано тъй като събраните по делото доказателства сочат на основателност на иска, а въззивният съд е направен обратен извод. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи искът. Претендира разноски за всички инстанции по представен списък на разноските. С писмена молба от 16.09.2016г. касаторът поддържа касационната жалба, като моли да бъде взета предвид установената от ВКС съдебна практика по аналогични казуси създадена след подаване на касационната жалба.

Представител на ответника [фирма], [населено място] оспорва жалбата по съображения, че въззивният съд не е нарушил материалния закон. Доводите си развива в публично съдебно заседание и представена писмена защита. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:

За да отхвърли като неоснователен искът по чл.55, ал.1, пр. трето ЗЗД, Варненският окръжен съд е приел, че в процесния случай не е налице сключен писмен договор за достъп на ищеца като производител на ел. енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на четири броя вятърни генератори с мощност 2 MW в землището на [населено място] и [населено място], [община] въз основа на договор за присъединяване СТ-12-412 от 14.05.2008г. и СТ – 05-9222 от 6.08.2009г. до електроразпределителната мрежа на ответника. След осигурен достъп до електроразпределителната мрежа и осъществена продажба на произведената ел. енергия, на ищеца са издадени от ответника фактури за цена на достъп до мрежата, която е заплатена от производителя на ел. енергия. От тези факти е направен извод за установени договорни правоотношения за достъп до електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.11, т.3 във връзка с чл.14 от ПТЕЕ, които не са прекратени. За неоснователно е счетен доводът на ищеца, че основанието за плащане е Решение на ДКЕВР Ц-33 от 14.09.2012г. и с отмяната му е отпаднало основанието за плащане на цената за достъп. Според въззивния съд трябва да се прави разлика между възникналите търговски взаимоотношения преди решението на ДКЕВР и предварителното изпълнение на Решение Ц-33 от 14.09.2012г. като административноправна последица на акта. Функцията на ДКЕВР е за издаването на решение по чл. 30, ал. 1, т.13 ЗЕ, а дали заплатените цени въз основа на решението на органа за определяне на временни цени е довело до неоснователно разместване на блага и за кого, ще се реши едва след приемането на решение от регулаторния отговор за окончателните цени за достъп и след преценка на предвидените в чл.32, ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Съставът на въззивния съд намира също, че отмяната на т.12, раздел ІІІ от Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР само по себе си не може да обоснове извод за отпадане на възмездния характер на договорното изпълнение към момента на тази отмяна и да задължи с реституция разменените престации, поставяйки страната, задължена с характеризиращата престация, в положение, за което нито е налице договорно съгласие, нито съгласие, което може да бъде въведено чрез прякото приложение на закона. Споделено е разбирането, че е недопустима намесата на съда в договорните отношения, включително и при отмяна на административен акт. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.88, ал.1, изр. първо ЗЗД в хипотезата на договорите с продължително изпълнение, чрез която законодателят не допуска да възникне положение при което възстановяването на разменените престации би довело до обогатяване на едната страна в облигационното правоотношение за сметка на другата страна, каквото би се получило с уважаване на предявения от ищеца иск.

Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК по правния въпрос: Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона / чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ/ с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

По правния въпрос:

След допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е постановено решение от 16.08.2016г. по т.дело № 332/2015г. на ВКС, ТК, Іт.о. по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на правния въпрос, че отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016г. по т.дело № 1610/2015г. на ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016г. по т.дело №1592/2015г. на І т.о. В посочените решения по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение №Ц-33 /14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2, пр. първо от ЗЕ е прието, че конститувното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.

С оглед на отговора на правния въпрос, решението на Варненския окръжен съд е неправилно.

По делото е установено, че ищецът има единствено сключени договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа като производител на ел. енергия от възобновяеми източници на електрическа енергия. Няма спор, че заплатената от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа е държавно регулирана с Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителна мрежа. С отмяната на административния акт с влязло в сила решение № 9484/25.06.2013г. по адм. дело № 6473/2013г. на Върховния административен съд е отпаднало с обратна сила основанието за начисляваната на ищеца временна цена за достъп, затова плащането й е лишено от основание. Платената на ответното дружество цена от 15 426.11лв. по 13 броя фактури, издадени за времето от 11.10.2012г. до 6.12.2013г. , подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Основателно е искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. На 12.05.2014г. ответното дружество е било поканено в едноседмичен срок от датата на получаване на поканата да възстанови платените по фактурите суми, надлежно заведена в счетоводството на дружеството на 12.05.2014г.

С оглед на изхода на делото на ищеца се дължат сторените по делото разноски в размер на 3355.56 лв.

Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №585 от 27.03.2015 г. постановено по в.гр.дело № 52/2015г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 15426.11лв., представляваща платена цена на достъп до електропреносната мрежа на [фирма] по тринадесет броя фактури, издадени за времето от 11.10.2012г. до 6.12.2013г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на иска-30.05.2014 г. до окончателното й плащане .

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] разноски в размер на 3355.56 лв. за всички инстанции .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: