№ 150

София, 25.11.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря З.Я, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1818 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г.Г.М. чрез пълномощника му адвокат Ю. О. и на И.Д.М. чрез пълномощника й адвокат И. Ж. против решение № 371 от 7.12.2015 г., поправено с решение № 19 от 1.02.2016 г., постановени по гр.д. № 493 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което частично е отменено решение № 85 от 25.03.2015 г. по гр.д. № 4688/2013 г. на Районен съд-Добрич и вместо него е постановено друго за възстановяване на основание чл.30 ЗН запазената част на Г.Г.М. от наследството на Господин М. Т., поч.16.11.2007 г., като е намалено извършеното с нотариален акт № 3, том II, дело № 363/1981 г. от Господин М. Т. в полза на Д.Г.М., поч.2.08.2001 г. дарение на апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 до размера на 1/8 ид.ч. от дарения имот и Г.Д.М. и И.Д.М. са осъдени да заплатят на Г.Г.М. по 3753.50 лв. всеки, представляващи стойността на накърнената запазена част в размер на 1/8 ид.ч. от апартамента и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за уважаване на предявения от Мима И. М. против Г.Г.М., Г.Д.М. и И.Д.М. установителен иск за собственост въз основа на давностно владение върху имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1; за отхвърляне на предявения от Г.Г.М. против Г.Д.М. и И.Д.М. иск за делба на имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1; за възстановяване на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на Г.Г.М. от наследството на Ж.П.М., поч. 9.04.2013 г., като е намалено извършеното от Ж.П.М. в полза на И.Д.М. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и е допусната делба на същия имот между Г.Г.М. с права в съсобствеността 1/3 ид.ч. и И.Д.М. с права в съсобствеността 2/3 ид.ч., като е отхвърлен иска за делба на този имот, предявен от Г.Г.М. против Г.Д.М..

В касационната жалба на ищеца Г.Г.М. са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при формиране изводите на съда за уважаване на иска на главно встъпилата Мима И. М. и за отхвърляне на иска за делба на имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 – съдът е нарушил основният принцип в правото, че давност не тече срещу този който не може да се защити, като не е зачел възражението, че потестативното право да упражни искането за намаляване на дарствените разпореждания по отношение на апартамента възниква едва със смъртта на наследодателите и до този момент наследникът с накърнена запазена част не може да предприеме каквито и да е действия в защита на правата си; съдът неправилно е приел, че обитаването и ремонтирането на имота са демонстрация на владението, без да отчете, че липсва демонстрация спрямо лицето, на което се противопоставя давността и не са отблъснати правата му; съдът не е обсъдил доводите, че липсва вписване по партидата на лицето, претендиращо собствеността.

В касационната жалба на ответника И.Д.М. са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като правната уредба на възстановяване на запазена част от наследство е предвидена възможност за намаляване на дарение само в случай, че към момента на предявяване на иска имотът е собственост на надарения, но не и когато дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин, както за необоснованост на фактическите изводи относно факта на даряване на парични средства на ищеца от родителите му – гласните доказателства са коментирани едностранчиво, извадени от общия им контекст и неправилно е преценено доказателственото значение на представения писмен документ, изхождащ от наследодателката за дарените на ищеца средства.

Мима И. М. и Г.Д.М. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

С определение № 239 от 10.06.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора-ищец въпрос тече ли придобивна давност в полза на трето лице по отношение на дарен имот спрямо наследник със запазена част от наследството на дарителите в периода преди възникване на правото по чл.30 ЗН с откриване на наследството на всеки от дарителите и по поставения от касатора-ответник въпрос: подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот по безвъзмезден начин /чрез дарение/ в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин

Въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване са относими по настоящото дело, по което въззивният съд при преценка придобила ли е Мима М. правото на собственост чрез давностно владение е обсъдил доказателствата, че владението е противопоставено на собственика /надарения Д.Г.М./, а след неговата смърт – на наследниците му Г.Д.М. и И.Д.М., т.е. приел е, че спрямо Г. М. давност тече, независимо че спрямо него владението не е демонстрирано и правото му по чл.30 ЗН не е възникнало, като е направен извод, че след като дареният апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 понастоящем е собственост на трето лице, което го е придобило по давност, то възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на Господин М. следва да се извърши чрез заплащането от наследниците на надарения на паричния еквивалент на накърнението на запазената част по цени към момента на възстановяването.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: тече ли придобивна давност в полза на трето лице по отношение на дарен имот спрямо наследник със запазена част от наследството на дарителите в периода преди възникване на правото по чл.30 ЗН с откриване на наследството на всеки от дарителите.

Давността по чл.79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически тяхното съдържание в определения от закона период от време се упражнява от трето лице-владелец. Основен принцип в правото е, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити правото си на собственост. Този принцип защитава само собственик, който поради обективни обстоятелства не може да упражнява и защитава правото си, но не и трети лица, които биха могли да придобият права върху същия имот чрез упражняване на субективно потестативно право. При дарение на недвижим имот собствеността преминава по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Ако с това дарение е накърнена запазената част на наследник със запазена част, за последния в момента на откриване на наследството на дарителя възниква правото да поиска възстановяването й чрез намаляване на дарението. До влизане в сила на съдебното решение по чл.30 ЗН собственик на подарения имот е надарения. Ако спрямо надарения не съществуват обективни пречки да защити правото си на собственост, то в полза на лице, завладяло имота тече придобивна давност. Възникването и упражняването на потестативното право по чл.30 ЗН от наследник са право на запазена част против надарения е неотносимо при преценка тече ли давност в полза на владелец спрямо собственика на имота.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот по безвъзмезден начин /чрез дарение/ в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин

Извън случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се установява по правилата на чл.31 ЗН, като наследството се възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания. За образуването на наследствената маса е без правно значение чия собственост са завещаните или подарените имущества към момента на разглеждане на спора, както и дали същите съществуват понастоящем. В масата не се включва само подарен или завещан имот, който понастоящем е погинал поради обективни, стоящи извън волята на лицата причини /напр. природно бедствие/, т.е. такива причини при които имотът би погинал, дори и дарението да не е било извършено. За възможността да се намали дарението и да се възстанови запазената част също е без значение чия собственост към момента на разглеждане на спора е дареният имот – арг. от чл.37 ЗН. Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението по чл.30 ЗН имотът е собственост на трето лице, придобило го по сделка с надарения или на оригинерно основание, препятства единствено възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на разрешаване на спора.

По основателността на касационните жалби:

Въззивното решение е правилно. С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, следва, че са неоснователни доводите на ищеца Г. М., че спрямо него не тече придобивна давност по отношение на дарения апартамент на бул.“25 септември“ № 25 до момента на откриване на наследството на наследодателите, както и на ответника И. М., че не може да се възстановява запазена част в случай, че след подаряването дареният имот е придобит по давност от трето лице.

Неоснователни са и доводите на Г. М., че въззивният съд неправилно е приел действията по обитаване и ремонтиране на апартамента от Мима М. като демонстрация на владение. В настоящия случай, както правилно е установил въззивният съд, апартамента на бул.“25 септември“ № 25 е бил лична собственост на надарения Д. М., поради което споразумението между него и Мима М. по чл.99, ал.3 СК-отм., че след развода им имота остава в собственост на съпругата, е нищожно на основание чл.26, ал.2, предл.трето ЗЗД, поради неспазване на изискуемата нотариална форма. Следователно владението е предадено на Мима М. от собственика на имота /макар и въз основа на нищожно основание/, поради което същата упражнява фактическата власт за себе си. Установено е, че след прекратяване на брака Мима М. е живяла в имота, като го е поддържала и подобрявала със свои средства, след смъртта на съпруга си през 2001 г. го е декларирала като свой, а правата й се признават от наследниците на Д. М.. В тази хипотеза е достатъчно владението да се осъществява явно – чрез действия, които могат да станат достояние на всеки заинтересован. Обстоятелството дали в кадастралния регистър е вписан собственик на имота или не /в настоящия случай е вписано, че собственици няма/ е изцяло неотносимо при преценка явността на владението.

Неоснователни са и доводите на И. М., че въззивният съд е нарушил правилата за обсъждане на доказателствата и е направил неправилни фактически изводи относно факта на даряване на парични средства на ищеца от родителите му, тъй като представеният частен документ, съставен от майката на ищеца, е достатъчен да се приеме извършване на дарение на парични средства от родителите в полза на ищеца.

Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е изложил съображения, че за установяване на дарението е нужно установяването по категоричен начин на безвъзмездното даване на парични средства. Водената от наследодателката тетрадка не съставлява документ, удостоверяващ по категоричен начин даване, даряване на парична сума. Такова не се установя и при съвместна преценка със събраните гласни доказателства. Показанията на св.Ю.Еленска, разкриват последователност на правните действия на наследодателите и на ищеца, различна от документираната с представените нотариални актове, при условие и, че тетрадката, водена приживе от наследодателката сама по себе си не доказва даряването на средствата на ищеца за закупуване на имот. Не се установява както дарение на парични средства в какъвто и да е размер и по какъвто и да е начин, така и пряка или косвена връзка между такова дарение и придобиването на жилищен имот от ищеца на [улица]. Нещо повече, при категоричните данни за извършено преди това разпореждане с придобития по договора за издръжка и гледане имот в [населено място] за сумата от 86 734лева, първа по време разпоредителна сделка на ищеца, очевидно той е разполагал със средства за закупуване месец по-късно на следващия имот на цена, по-ниска от получената от продажбата, а и наличните данни за последващите му разпоредителни действие обосновават извод за последователна трансформация на негови и на съпругата му средства.

Горните изводи на съда са направени при спазване на съдопроизводствените правила – доказателствата са обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните – и при правилно приложение на процесуалния закон: страната, която носи доказателствена тежест следва да проведе главно доказване на оспорения факт. В случая ищецът е оспорил твърдението, че безвъзмездно е получавал парични средства от родителите си. Представената тетрадка като частен документ се ползва с предвидената в чл.180 ГПК доказателствена сила, т.е. удостоверява единствено, че обективираните в нея в писмен вид изявления са направени от наследодателката Ж. М.. След като тези изявления на наследодателката не се подкрепят безусловно от установеното от останалите доказателства, то правилно въззивният съд е приел, че И. М. не е установила факта, за който носи доказателствена тежест.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Тъй като и двете касационни жалби са неоснователни, разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на всеки от касаторите така, както са направени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371 от 7.12.2015 г., поправено с решение № 19 от 1.02.2016 г., постановени по гр.д. № 493 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: