Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?


Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр. София, 15.12.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1672 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 52 от 04.03.2015 г. по в. т. д. № 3/2015г. на Апелативен съд Варна, с което след отмяна на решение № 952 от 20.10.2014 г. по т. д. № 900/2014 г. на Окръжен съд Варна са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 33 538.33 лева, получена на отпаднало основание като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за периода 11.10.2012г. – 05.07.2013г. по договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2013г. до окончателното плащане и по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на 817.84 лева мораторни лихви, считано от поканите за връщане до предявяване на иска.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е нищожно, респ. неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Касаторът претендира присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, подробно изложени в жалбата. И в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправния въпрос: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за достъп на производители на ел. енергия до електроразпределителната мрежа е търговска сделка, която е неформална, затова въпреки липсата на договор за достъп при наличие на договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, следва да се счита за неоснователно възражението на ищеца, че не дължи плащане. Съдът е счел, че след като ДКЕВР е определила временна цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници - вятърни електроцентрали, ползващи преференциални цени, и ищецът е производител на ел. енергия от ВИ, присъединен към електропреносната мрежа, дължи цена за достъп. Въззивният съд е приел, че по силата на предварителната изпълняемост на начислената от ответника, като собственик на електроразпределителната мрежа, цена, която е съобразена с регулаторната, тя е била изискуема. Към този начален момент плащането е било с основание. Решението на ДКЕВР за определяне на окончателни цени също е било обжалвано и не е влязло в сила. Според съда, решението на административния съд, с което административният акт – решението на ДКЕВР за определяне на временни цени – е отменен, има действие по отношение на всички, но предмет на спора са гражданскоправните последици от решението на административния съд, затова по отношение на неучаствалите в административното производство лица, решението на ВАС няма действие, но то е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Съдът е изложил съображения, че ищецът, който не е бил страна в административното производство по обжалваното решение на ДКЕВР, е адресат на предвидените компесаторни мерки. Съдът е направил краен извод, че връщането на разликата между временната и окончателната цена за достъп се дължи от оператора на електропреносната мрежа [фирма].

По релевирания правен въпрос:

Според формираната задължителна практика на ВКС с решение № 28 / 28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на II ТО на ВКС, решение № 104/ 27.06.2016г. по т.д. № 1610/2015г. на II ТО, решение № 126 / 16.08.2016г. по т.д. № 1592/2015г. на I ТО на ВКС и други, конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за отмяна по реда на АПК на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаването на индивидуалния административен акт. Противоречието в практика на ВАС по този въпрос не е основание за приложението на чл.292 ГПК.

След допускане на въззивното решение до касация, отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден с решение № 58 / 16.08.2012г. по т.д. № 332/ 2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на.290 ГПК на ВКС, с което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, представлява задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по см. на чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД.

По основателността жалбата:

Предвид дадения отговор на релевирания правен въпрос, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон - чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че ищецът, в качеството си на производител на ел. енергия от възобновяеми източници, е заплатил на ответника сума в размер общо на 33 583,33 лева – фактурирана цена за достъп до мрежата на ответника по временни цени, определени с решение № Ц-33 / 14.09.2012г. на ДКЕВР, отменено по реда на АПК с влязло в сила решение. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, като ответното дружество дължи връщане на основание чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД на заплатената сума от 33 583,33 лева като цена за достъп до мрежата. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ищеца се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от изтичане на срока, даден в поканите за изпълнение на задължението за връщане на заплатената сума, до окончателното плащане на главницата, като за периода от изтичане на срока, даден с поканите за връщане на сумите до завеждането на исковата молба - 01.10.2013г. размерът на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на 817,84 лева.

Предвид изложеното, исковете по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани.

На основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора ответникът по исковете трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер на общо на 11 717,53 лева за всички инстанции.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 52 от 04.03.2015 г. по в. т. д. № 3/2015г. на Апелативен съд Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 33 528,33 лева, дължима на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2013г.г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 817,84 лева, представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на главницата за периода от изтичане на срока, даден с поканите за връщане на сумите до завеждането на исковата молба - 01.10.2013г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в размер общо на 11 717,53 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.